О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 211 гр. София, 18.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 37/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. М. К. срещу въззивно решение № 260108 от 09.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 866/2020 г. на Плевенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от № 115 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 539/2014 г. на Районен съд -Кнежа, с което делбата на допуснатите с влязло в сила решение № 122 от 19.05.2015 г. по същото дело земеделски имоти между съделителите, включително касатора, е извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК. От съдържащите се в заключението на съдебнотехническата експертиза два варианта на разпределение съдът е приел, че делбата на имотите следва да се извърши съобразно предложения първи вариант, като е отчел становището на вещото лице, че при втория вариант биха възникнали неудобства за ползване на някои от имотите, тъй като при дялове 7, 8, 9 и 10 е предвидено право на преминаване през имотите в местностите „М. ”, „П.” и „М.”, които са с голяма дължина. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ в тези дялове, които са по-малки, не са включени необработваеми земи, възлизащи общо на 16, 700 дка, а същите са включени в по-големите дялове. Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания са изложени съображения, че делбата на имотите не би могла да извърши чрез поставяне на част от имотите в общ /съсобствен/ дял без съгласието на съделителите, каквото в случая не е налице. Искането на жалбоподателя за назначаване на повторна експертиза със същата задача е оставено без уважение по съображения, че направеното от него оспорване на експертизата не е било съпроводено с искане за назначаване на друга експертиза при условията на чл. 201 ГПК и същото е преклудирано съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, като не са налице и условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Посочено е, че нито преди съдебното заседание, на което е прието заключението на вещото лице, нито на самото съдебно заседание, е било заявено искане за отстраняване на вещото лице на основание чл. 196, ал. 2, вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 22, ал. 1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий, като се поставят в дял на всеки от съделителите определени недвижими имоти при положение, че съделителят И. П. К. е заявил, че не желае да получи реален дял от наследството, а иска делът му да бъде възложен на неговата сестра – съделителката М. П. С., като делът му бъде парично уравнен, както и че съделителят И. П. А. е заявил, че не желае реален дял от наследството, а иска полагащият му се дял да бъде възложен на съделителя О. М. К.; 2. Следва ли на страната да се връчи окончателен проект на разделителен протокол, който първоинстанционният съд е обявил с решението си, когато този проект е в протокола от съдебното заседание, на което страната е присъствала лично, но препис от решението и от този разделителен протокол не ѝ е връчен; 3. Следва ли при оспорване заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд да се назначи ново вещо лице или да се разшири експертизата в тричленна, ако страната, която оспорва заключението, конкретно не е посочила в какво се изразява оспорването и 4. Следва ли в разноските, които е направил ищецът по дело за делба, да се включи и заплатеният от него адвокатски хонорар, който да се разпределя в тежест на всички съделители. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите два са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по жалбата не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По отношение на първия формулиран въпрос касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика и релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Освен това въззивното решение е съобразено с дадените в т. 5, б. „б” на ППВС № 7/1973 г. задължителни разяснения, съгласно които тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК /отм./, която разпоредба е аналогична с чл.353 ГПК, е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, както е в случая. В допълнение следва се отбележи, че поставеният въпрос не е доразвит по никакъв начин, за да може да се изясни по каква причина касаторът счита, че в посочената хипотеза делбата не би могла да се извърши по реда на чл.353 ГПК, а следва да се извърши по реда на чл. 350 и 352 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 5, б. „а” на ППВС № 7/1973 г. при извършването на делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./, респ. чл.353 ГПК не се съставя разделителен протокол, поради което поставеният от касатора втори въпрос не предпоставя изхода на спора. Освен това във връзка с него същият се позовава на противоречие с определение № 134 от 28.04.2017 г. по ч. гр. д. № 612/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., което е неотносимо към настоящия случай. По отношение на останалите поставени два въпроса не са изложени и никакви доводи за наличието на посочените в т. 4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ѝ предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като по въпроса в кои случаи въззивният съд следва да назначи нова или разширена експертиза е налице изобилна съдебна практика, която не следва да бъда променяна, и с която въззивното решение е съобразено. Последният въпрос не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Според установената практика страната, която не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, имащо характер на определение, следва да инициира производство по чл. 248 ГПК и евентуално да обжалва с частна жалба постановения съдебен акт, ако той не я удовлетворява като резултат. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260108 от 09.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 866/2020 г. на Плевенския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: