Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 01.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2439 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Г. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 3960 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 4160/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в частта, с която молителката е осъдена, при условията на солидарност с М. Д. Г., да заплати на „Юробанк България“ АД както следва: 1/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 64 052, 04 швейцарски франка, представляваща неплатена част от заетата сума по договор за банков кредит от 4. 07. 2008 г., заедно със законната лихва от 26. 03. 2015 г. до окончателното плащане; 2/ на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 26 274, 40 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода 10. 04. 2012 г. – 19. 03. 2015 г.; 3/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 742, 89 швейцарски франка, представляваща заемни лихви за периода 26. 06. 2014 г. – 13. 01. 2015 г.; 4/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 186, 61 швейцарски франка, представляваща застрахователни премии; 5/ на основание чл. 78 ГПК сумата от 19 360, 57 лв. разноски, а на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 268, 04 лв. разноски. В молбата се твърди, че Г. е узнала за постановеното срещу нея решение по гр. д. № 4160/2015 г. на СГС в края на месец август 2021 г., след образуване на изпълнително дело № 2136/2021 г. на ЧСИ М. П., когато била уведомена от банков служител за запориране на вземането й по банкова сметка. Молителката поддържа, че в нарушение на процесуалните правила е била представлявана от адвокат, назначен за неин особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Излага доводи за отсъствието на предпоставките по чл. 47 ГПК, доколкото връчителят е отразил, че е посетил адреса й на 18. 06. 2015 г., 29. 06. 2015 г. и 8. 07. 2015 г., в рамките на по-малко от месец, без да е ясно по кое време е посетен имотът, като същевременно не е било пуснато съобщение в пощенската кутия и не е отбелязано, че не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Сочи, че връчителят и съдът игнорирали обстоятелствата, че съобразно отбелязването молителката не живее на адреса от пет години, след развод, като данните са получени от Д. Г. – бивш свекър. Твърди, че е във влошени отношения с бившия си съпруг и неговия баща, което е налагало съдът да извърши допълнителен опит за връчване, като бъде събрана информация от трето лице, съсед или домоуправител. В молбата е изложено, че М. Г. действително не живее на адреса, но посещава същия поне веднъж на всеки две седмици, поради което в случай на залепено уведомление и/или пуснато такова в пощенската кутия, би имала възможност да реагира и да защити правата и интересите си. Въвежда и твърдения, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана, поради което са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Сочи, че в първоинстанционното производство е била представлявана от назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Руска И.. На 26. 06. 2017 г. съобщението за решението на СГС било връчено на особения представител чрез адвокат Н. – неин колега. На 11. 12. 2017 г. адвокат Руска И. подала молба до СГС да бъде освободена като особен представител на М. Г., тъй като била затруднена да изпълнява работата си като адвокат поради претърпяна операция във връзка с онкологично заболяване през април 2017 г. и провеждани й терапии. На 14. 12. 2017 г. адвокат И. била освободена от задълженията си като представител на молителката, като междувременно на същата бил връчен препис от въззивната жалба на ответника М. Г. и отговор на тази жалба не бил депозиран. Молителката твърди, че не е била надлежно представлявана, тъй като с оглед заболяването си адвокат И. се е дезинтересирала от делото, не е депозирала въззивна жалба срещу процесното решение и не се е присъединила към въззивната жалба на другия ответник. Поддържа, че съдът е следвало да вземе под внимание визираните обстоятелствата, като връчи на новоназначения особен представител отново както постановеното решение, така и постъпилите въззивни жалби, с цел осигуряване правото на участие на молителката в процеса. В молбата се сочи, че с протоколно определение от 10. 12. 2019 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд спрял производството по делото, като преди това не докладвал жалбите и отговорите, с което лишил назначения нов особен представител на ответницата адвокат Ч. от възможност да упражни правото по чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяване към въззивната жалба на другия ответник. На 13. 01. 2020 г. на Д. Г. /бившия свекър на молителката, живеещ в съседния на нейния апартамент, а именно на адрес [населено място] [улица] ет. 6 ап. 40/, било връчено съобщението до нея за определението на въззивния съд за спиране на производството по делото, като в разписката за връчване на съобщението било отразено, че същият е съпруг на молителката. Прави се позоваване на нередовното връчване на съобщението за определението на апелативния съд, което според молителката опорочава последващите процесуални действия на съда – прекратителното определение на въззивния съд и определение по ч. т. д. № 2339/2020 г. на ВКС. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна „Юробанк България“ АД се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението. Както е посочено и в определение № 60235 от 22. 12. 2021 г. изводът за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловен от подаването на молбата на 14. 10. 2021 г., заявения от молителката момент на узнаване за решението – края на месец август 2021 г., удостовереното в молба за образуване на изпълнително дело, че изпълнителното дело за събирането на вземането към молителката е образувано на 19. 08. 2021 г., и липсата на данни Г. да е узнала за решението в момент, предхождащ визирания. Исковото производство е било образувано по предявени от „Юробанк България“ АД срещу М. Д. Г. и М. Г. Г. искове с правно основание по чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ за солидарното им осъждане да заплатят дължими суми по договор за потребителски кредит HL 40255 от 4. 07. 2008 г. Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до М. Г. на посочения в исковата молба адрес – [населено място], [улица] ет. 6 ап. 39, но са върнати с отбелязване от призовкаря при СГС, че лицето М. Г. от пет години, след развод, не живее на адреса, като новият й адрес е неизвестен. Отразено е, че данните са събрани от бившия свекър на лицето Д. Г.. Софийски градски съд е направил справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата Г., от която е установено, че от 2. 10. 2000 г. последната е заявила като настоящ и постоянен адрес този в [населено място], [улица] ет. 6 ап. 39. С оглед справката съдът е постановил на постоянния и настоящ адрес на ответницата да бъде залепено уведомление след посещение на адреса на три различни дати и по различно време, като се удостоверят всички факти относно поставяне на уведомлението, регламентирани в чл. 47, ал. 1 ГПК. Призовкарят е удостоверил на 23. 07. 2015 г. в разписка за връчване на съобщение и в разписка за залепване на уведомление, че е посетил адреса на ответницата на 18. 06. 2015 г., 29. 06. 2015 г. и 8. 07. 2015 г., като същата не е открита, не е открито друго лице от ап. 39 и данните с източник бившия й свекър са, че не живее на адреса, като новият й адрес е неизвестен, както и че е залепил уведомление на входната врата на № 108 на 8. 07. 2015 г. Поради неявяване на ответницата да получи книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 3, 5 и 6 ГПК и е назначил особен представител на същата – адв. Руска Г. И., посочена в уведомително писмо № 06790/2015 г. на председателя на САК. Последната е била процесуален представител на М. Г. в първоинстанционното производство, като с решението на Софийски градски съд исковете са уважени частично /искът за главница е отхвърлен за разликата над 64 052, 04 швейцарски франка до пълния предявен размер от 73 562, 54 швейцарски франка, искът за възнаградителна лихва – за разликата над 26 278, 40 швейцарски франка до пълния предявен размер от 27 646, 04 швейцарски франка и искът за заемни такси за разликата над 742, 89 швейцарски франка до предявения размер от 743, 10 швейцарски франка/. Изпратеното съобщение за решението до особения представител на ответницата адвокат И. е връчено на неин колега – адвокат Н. на 26. 06. 2017 г. Въззивни жалби срещу първоинстанционното решение са били подадени от ищеца и от особения представител на ответника М. Г.. Особеният представител на ответницата адвокат И. на 14. 08. 2017 г. е депозирала отговор на въззивната жалба на ищеца-банка, като е подала и молба да й бъде определено възнаграждение за производството пред САС, което да бъде внесено от ищеца. На 12. 12. 2017 г. на адвокат И. е бил връчен и препис от въззивната жалба на М. Г.. С разпореждане от 14. 12. 2017 г. на СГС адвокат Руска И. е била освободена като служебен адвокат на М. Г. въз основа на подадена от нея молба, в която е посочено, че не е в състояние за продължи да изпълнява функциите на особен представител на Г. с оглед претърпяна операция от злокачествено онкологично заболяване и последвалите го изследвания и терапии. С определение от 5. 08. 2019 г. на въззивния съд по образуваното по жалбите в. гр. д. № 2406/2019 г. на САС за особен представител на ответницата е била назначена посочената от САК адвокат М. В., като това определение е било отменено на 20. 09. 2019 г. с оглед изтъкната от адвоката недопустимост да участва по делото с оглед качеството й на член на Софийски адвокатски съвет. С определение от 14. 10. 2019 г., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, за адвокат на ответницата е назначена посочената от САК с писмо № 40650/2019 г. адвокат Ч.. Чрез последната ответницата е била призована за насроченото открито съдебно заседание пред САС на 10. 12. 2019 г., като видно от данните по делото адвокат Ч. се е снабдила на 5. 12. 2019 г. с копия от съдебните книжа, включително с въззивните жалби на М. Г. и на „Юробанк България“ АД. На 6. 12. 2019 г. по делото е депозирана молба, подписана лично от М. Г. и М. Г. и от пълномощника на банката, в която е направено искане делото да бъде спряно по съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. С протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 10. 12. 2019 г., в което е участвал особеният представител на ответницата адвокат Ч., Софийски апелативен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от постановеното от въззивния съд, че определението за спиране подлежи на обжалване в едноседмичен срок от постановяването му от представляваната страна – М. Г., на същата е изпратено съобщение за акта на съда, в разписката за връчване на което е посочено, че е връчено на Д. Г. – съпруг. С определение № 11874 от 31. 08. 2020 г. Софийски апелативен съд е приложил последиците на чл. 231, ал. 1 и 2 ГПК, като е прекратил въззивното производство и е обезсилил решението на Софийски градски съд. Определението на въззивния съд е обезсилено в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за уважаване на исковете срещу М. Г. и относно възложените в нейна тежест разноски с определение № 186 от 10. 05. 2021 г. по ч. т. д. № 2339/2020 г. на ВКС, мотивирано с влизането в сила на решението на СГС в посочената част предвид качеството на ответниците на обикновени другари, липсата на подадена от М. Г. въззивна жалба срещу решението и неприсъединяването на същата към жалбата на ответника М. Г. до приключване на първото заседание на въззивния съд на 10. 12. 2019 г. Видно от представеното в настоящото производство удостоверение за настоящ адрес на СО от 9. 11. 2020 г. молителката е декларирала като настоящ адрес [населено място] [улица] ет. 2 ап. 5. От 19. 09. 2000 г. заявените постоянен и настоящ адрес на Д. Г. Г. съвпадат и са [населено място], [улица] ет. 6 ап. 40 /удостоверения за постоянен и настоящ адрес на СО от 31. 01. 2022 г./. От показанията на свидетелката Ц. Д., разпитана в настоящото производство по искане на молителката, се установява, че свидетелката живее в [населено място], [улица] ет. 6 ап. 38. Блокът, в който живее, е с един вход, като на същата етажна площадка, на която се намира апартаментът на свидетелката, са и жилищата на М. Г. и на нейния бивш свекър Д. Г.. На площадката, на която има монтирана желязна врата, са разположени четири апартамента, като само живеещите в тях имат достъп до площадката. До развода със съпруга си М. Г. М. Г. живеела постоянно на адреса, а след това вече не живее там. Според свидетелката отношенията между М. Г. и бившия й свекър били нормални – същите не са се карали, но не били и близки. Свидетелката заявява, че М. Г. няколко пъти в годината по различни поводи я посещавала – идвала й на гости. Съобщава, че в качеството на добра позната на Г. й предавала получаваните от молителката на адреса писма и съобщения. Съгласно показанията на свидетелката външната врата на блока се заключва, като достъп до входа имат само живущите. Пощенските кутии се намират във вътрешната част на стълбищната площадка и достъпът до тях е ограничен от заключената входна врата. Всички съобщения, писма и рекламни материали се лепят на входната врата или се подпъхват под вратата. Свидетелката споделя, че миналото лято видяла съобщение, залепено на решетъчната врата на стълбищната площадка на техния етаж, което било от частен съдебен изпълнител до М. Г., поради което й го изпратила след заснемането му с телефона си. При така установените факти и обстоятелства настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато е извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител, а именно както в случаите на допуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. При основанието по т. 6 също се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея представител или чрез назначен особен представител. Установените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – 6 ГПК правила обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1. 03. 2008 г. /ДВ, бр. 59/2007 г./ – октомври 2017 г. /ДВ, бр. 86/2017 г./, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. При тази редакция съдебната практика на ВКС последователно застъпва становището, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, направени в рамките на един месец, освен ако връчителят е събрал данни и удостоверил, че ответникът не живее на адреса /решение № 233 от 3.07.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г., ІІ т. о. и др./. В случая са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. При посещението на адреса на ответницата по исковата молба връчителят е получил сведения, че тя не живее на адреса, поради което въобще не е било необходимо да го посещава повече. Липсват данни за нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК, тъй като уведомлението е било залепено на входната врата на блока при липса на достъп до пощенските кутии. Следва да се изтъкне, че горните обстоятелствата са удостоверени от призовкаря при СГС, като разписките за връчени от съдебни служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, съответно обсъдените разписки доказват извършените от служителя при СГС действия, на посоченото място и дати. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. В случая, събраните гласни и писмени доказателства не могат да обосноват извод за удостоверени неосъществили се в обективната действителност обстоятелства и не оборват доказателствената сила на разписките. Същевременно, следва да бъде съобразено, че молителката въобще не оспорва, че е напуснала адреса, съвпадащ със заявения от нея към момента на осъществяване на процедурата по чл. 47 ГПК постоянен и настоящ адрес, и не е живяла там, като не се доказва същата регулярно да е посещавала имота /на всеки две седмици, каквито са твърденията й/. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите й за опорочаване на процедурата, тъй като не са събрани сведения от лице, различно от бившия й свекър, че тя не живее на адреса. Впрочем и в процесуалния закон не е съществувало ограничение досежно източника на сведения, че лицето не живее на адреса, от значение за призоваването чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е било нарушено правото на молителката на участие в процеса, доколкото при наличието на предпоставките и при спазване на изискванията на чл. 47 ГПК, същата е била призована чрез залепване на уведомление и й е бил назначен надлежно особен представител, чрез който е осъществено процесуалното й представителство в първоинстанционното производство. Неоснователни са и останалите доводи на молителката за лишаването й от възможност да участва лично или чрез представител по делото, съответно за наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Тъй като в молбата за отмяна се прави позоваване на неподаване на въззивна жалба срещу осъдителното решение на първоинстанционния съд от назначения особен представител на молителката адвокат И. и на неприсъединяване към въззивната жалба на обикновения другар на молителката в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК от посочения адвокат, както и от назначения на ответницата последващ особен представител адвокат Ч., трябва да се посочи, че лошо осъществената защита от особения представител не съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. За съда не е съществувало предписано от конкретно съдопроизводствено правило задължение да контролира осъществяваното процесуално представителство от страна на назначените при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особени представители на ответницата. Поради това неоснователни се явяват доводите на молителката, че предвид заболяването на адвокат И. и освобождаването й като защитник на ответницата поради онкологично заболяване, съдът е следвало да ревизира осъществените от нея процесуални действия, включително да връчи на новоназначения особен представител постановеното решение и подадените въззивни жалби. Що се отнася до твърдението за неспазване на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК при връчване на молителката на определението на въззивния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, то трябва да се посочи, че такова изобщо не е следвало да бъде извършвано с оглед участието на особения представител на ответницата в откритото съдебно заседание на САС, в което е постановен този съдебен акт. Същевременно, подобно процесуално нарушение би могло да се отрази на законосъобразността на определението на въззивния съд за прекратяване на производството, но не и на решението, чиято отмяна се претендира в настоящото производство. По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 3960 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 4160/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в частта, с която М. Г. Г. е осъдена, при условията на солидарност с М. Д. Г., да заплати на „Юробанк България“ АД както следва: 1/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 64 052, 04 швейцарски франка, представляваща неплатена част от заетата сума по договор за банков кредит от 4. 07. 2008 г., заедно със законната лихва от 26. 03. 2015 г. до окончателното плащане; 2/ на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 26 274, 40 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода 10. 04. 2012 г. – 19. 03. 2015 г.; 3/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 742, 89 швейцарски франка, представляваща заемни лихви за периода 26. 06. 2014 г. – 13. 01. 2015 г.; 4/ на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 186, 61 швейцарски франка, представляваща застрахователни премии; 5/ на основание чл. 78 ГПК сумата от 19 360, 57 лв. разноски, както и в частта, с която М. Г. Г. е осъдена да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 268, 04 лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.