Р Е Ш Е Н И Е   № 73   София, 12 март  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 29/2009  година   Производството е образуване на основание касационна жалба на подсъдимия Д. М. А. срещу въззивно решение №216 от 10.10.2008г. по внохд № 451/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е ИЗМЕНЕНА присъда присъдата на Хасковския окръжен съд от 04.97.008г. по нохд № 169/2008г.,и на основание чл.354а, ал.6 НК е ОТНЕТ в полза на Държавата от подсъдимия Д собствения му лек автомобил „Шевролет Авео „ с рег. № Х*,като средство послужило за извършване на умишленото престъпление. В жалбата се поддържа,че въззивният съд е допуснал нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно в решението е приел,че автомобилът е средство на престъплението,което не било отразено в обвинителния акт. Така въззивният съд е лишил подсъдимия от правото му на защита и ангажиране на доказателства в обратна посока,както на досъдебното,така и на съдебното производство. Прилагайки разпоредбата на чл.354а,ал.6 НК ,въззивният съд е нарушил закона. Прави се искане да се отмени решението и потвърди присъдата на окръжния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият е осъден за държане с цел разпространение и автомобилът е служил за държане на процесните наркотични вещества. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Д. М. А. за ВИНОВЕН в това,че на 21.03.2008г. в гр. Х. без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-56,36 г марихуана с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,24 до 0,37 тегловни процента на стойност 338,16 лева и 0,6560 г амфетамин сулфат със съдържание на активен компонент амфетамин 15,8 тегловни процента на стойност 19,68 лева или на обща стойност 357,84 лева,поради което и на основание чл.354а,ал.1 изр.1 вр.с чл.55,ал.1 т.1 и ал.2 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева. На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата процесното наркотично вещество. С горното решение,по протест на прокурора,въззивният съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е приложил разпоредбата на чл.354а,ал.6 НК по отношение личния автомобил на подсъдимия. В останалата част,присъдата,която е произнесена при условията на чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 НПК не била обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да откаже приложението на чл.354а,ал.6 НК,първоинстанионният съд е приел,че: 1. В обвинителния акт процесният автомобил не бил посочен като средство за извършване на престъплението.2. Намереното наркотично вещество ни е било поставено с тайник , 3. Количеството му било малко по размер. Въззивният съд не е споделил съображенията изложени в присъдата приел е,че процесният автомобил е средство на престъплението, което обуславя отнемането му по силата на закона. Решението е правилно. Доводът,че за да се приложи специалната норма на чл.354а,ал.6 НК следва разпоредбата на чл.53 НК да бъде изрично обективирана в обвинителния акт,е неоснователен. Съгласно Т. Р № 2 от 7.10.2002г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК ВКС,пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт дали са налице условията за прилагане на чл.53 НК не съставлява нарушение на процесуалните правила. Липсата на предложение по чл.53 НК в заключителната част на обвинителния акт,също не съставлява съществено процесуално нарушение и не основание за отменяване на обжалвания акт. От фактите по делото,приети и признати от подсъдимия,е видно,че част от наркотичното вещество предмет на обвинението е намерено в автомобила на подсъдимия,ползван за таксиметрови услуги. Това обстоятелство изрично е отразено в обвинителния акт,съгласно който при претърсване на автомобила са намерени и иззети 2 броя полиетиленови пакетчета,съдържащи зелена листна маса,представляваща марихуана с нетно тегло 1. 1610 грама и 1.0250 грама. Същите са били поставени в класьор за съхранение на СД . Освен посоченото количество,при личния обиск на подсъдимия са били намерени и два броя пакетчета съдържащи марихуана и амфетамин,а от дома му са иззети при претърсване и изземване още 30 броя пакетчета тревна маса идентифицирана като марихуана. Обстоятелството,че процесните пакетчета високорисково наркотично вещество са намерени в автомобила на подсъдимия,с който той извършва таксиметрови услуги ,както и общия брой иззети дози марихуана,респ.показанията на св. Я,че подсъдимият съхранява наркотични вещества, обуславя и извода,че намерените количества държани в автомобила са предназначени за разпространение. За приложението на чл.354а,ал.1 НК е без значение количеството намерено наркотично вещество,както и не е задължително да бъде поставено в специално изработен тайник на автомобила. Скритото в класьора наркотично вещество намерен в автомобила сочи ,че именно автомобила е бил използван за средство за извършване на престъплението,тъй като в него е било укрито наркотичното вещество. Обстоятелството,че наркотичното вещество не е било за лична употреба/прието от първоинстанционния съд/ потвърждава извода,че подсъдимият го е държал именно с цел разпространение. Разпоредбата на чл.354а,ал.6 НК се прилага служебно от съда,без да е необходимо в диспозитива на обвинителния акт изрично да е направено искане за това. Достатъчно е фактическите обстоятелства даващи основание за това да са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и същите да са предявени на подсъдимото лице. Както се изложи по-горе ,подсъдимият е бил запознат с обвинението още на досъдебното производство и не е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита. В този смисъл липсата на предложение в диспозитива на обвинителния акт за приложение на чл.53 НК,не съставлява процесуално нарушение. По изложените съображения,като е приел,че автомобила на подсъдимия „Шевролет АВЕО” с рег. №Х 6068 ВА е послужил като средство за извършване на умишленото престъпление и е отнел същия по реда на чл.354а,ал.6 НК,въззивният съд не е нарушил материалния закон. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 216 от 10.10.2008г. по внохд № 451/2008г. по описа на Пловдивския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: