Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 449

гр. София,19.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1881 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Екопринт Глас” ООД, [населено място] срещу решение №260085 от 19.05.2021г. по в.т.д. №61/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е отменено решение №260687 от 23.11.2020г. по гр.д. №1591/2019г. на Окръжен съд- Варна и са отхвърлени предявените от „Екопринт Глас“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] искове за заплащане на сумата от 41 941 лева- частичен иск от 419 410 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в следствие от неизпълнение на договорно задължение на ответника, изразяващи се в опожаряване на сграда, повреждане и унищожаване на техническо оборудване в производствената база в [населено място], представляваща едноетажна сграда, разположена в ПИ №365015 по плана на [населено място], общ.А., състояща се от две обособени производствени помещения със застроена площ от по 288 кв.м всяко и склад; осветление в сградата; три броя термопомпи, марка „FUJI ELECTRIC“, МОДЕЛ „ROA 45LA – PAM“; Модул за смесване с дезинтегратор, модел „D-230“; УВ система за изпичане, марка „EASY PRINT“; климатик марка „MIDEA“, модел „MSR HRNI - R24“; Ситопечатна машина с УВ сушилня; едноцветна печатна машина; машина топъл печат; линия за ситопечат, марка „DECOMER“; електрическо табло; машина за ситопечат, марка „MC-5C-UV“ и машина за ситопечат марка „DECOMER“, причинено на 25.10.2018г. от събитие в електропреносната мрежа, чрез която „Електроразпределение – Север“ АД извършва пренос на електрическа енергия и осигурява достъп до електрическата мрежа на сградата на „Екопринт глас“ ООД, както и сумата от 652.47 лева– обезщетение за забавено плащане на предявената част от имуществената вреда, начислена за периода от 06.06.2019г. до 31.07.2019г., на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“, [населено място].
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалвания акт съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, което води до необоснованост на изводите му и неправилност на решението. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за недоказаност на причинно-следствената връзка между конкретното събитие, възникнало в електроразпределителната мрежа на ответника и процесните вреди, е необоснован /не почива на доказателствата по делото/, тъй като не са обсъдени заключението на пожаро-техническата експертиза, приета в производството по обезпечаване на доказателства, както и отговорите на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза. Поддържа и доводи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства при установяване недоказаност на факт, независимо от неоспорването на заключението на тройната експертиза. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1.Какво е правомощието на въззивния съд при приемане за необоснован на фактически извод от първоинстанционното решение, когато изводът на първоинстанционния съд е основан след обсъждане на заключение по неоспорена тричленна експертиза и на другите доказателства от първоинстанционното производство, при отказ на въззивния съд да допусне провеждането на нова експертиза за установяване на този факт? Въззивният съд длъжен ли е да приеме за доказан факт, установен със заключение по неоспорена тричленна съдебна експертиза и с други доказателства по делото или ако приеме необоснованост на този факт да допусне провеждането на нова експертиза или въззивният съд има правомощието да не приеме за доказано този факт, обсъждайки изводи от заключение по единична съдебна експертиза, след оспорването на което е допуснато провеждането на тричленната експертиза и без да обсъжда другите доказателства за този факт от първоинстанционното производство? Отговорът на въпроса в зависимост ли е от факта, че в първоинстанционното производство е направено изявление за оспорване на заключението от едната страна и не е поискано допускане на допълнителна или на повторна експертиза, а с въззивна жалба на същата страна е поискано допускането на експертиза с уточняващи въпроси, което искане е прието от въззивния съд за недопустимо поради преклудиране?;
2. При обсъждане на обстоятелство, за установяването на което е било прието неоспорено заключение на тричленна съдебна експертиза, въззивният съд длъжен ли е да обсъжда отговорите на вещите лица в писменото заключение и на техните въпроси на Съда и на страните по делото в тяхната цялост, ведно с другите доказателства за установяване на обстоятелството, с поведението на страните при събирането на доказателства и с императивна правна норма?;
3. При обсъждане на факт, приет с неоспорена съдебна експертиза като най-вероятна причина за възникване на пожар, увредил вещи на страна в производството, въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени мотиви за неприемане на този фактически извод от експертизата, след като в отговор на въпрос на първоинстанционния съд от открито заседание вещите лица са пояснили, че са го описали като „най-вероятна причина“, защото фактът не е възникнал пред тях и изключват други причини за пожара? В производството по иск за обезщетяване на вреди, за които е установено, че са причинени от събитие в електрическа мрежа на разпределителното дружество, обосновано ли е да се приеме за доказана причинно- следствената връзка между събитието, прието от неоспорена експертиза като „най-вероятна причина“, след като вещите лица са пояснили тази вероятност с невъзникването пред тях на това събитие, с конкретни документи по делото, с непредставянето на други документи от разпределителното дружество при изготвяне на експертизата?“.
Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/13г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК, както и в цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, излагайки доводи за явна необоснованост. Излага аргументи, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва жалбата, като излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбата, като излага аргументи за липсата на основания за допускане до касационен контрол, както и за правилността на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в опожаряване на сграда, повреждане и унищожаване на техническо оборудване в нея – резултат от неизпълнение на договорно задължение на ответника, както и лихви за забава, въззивният съд излага мотиви, че не се установява от доказателствата по делото причинната връзка между аварията и качеството на доставената електрическа енергия и възникналия пожар, респ. претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди.
Решаващият съдебен състав приема за безспорни по делото фактите, че ищецът е собственик на процесната производствена база, находяща се в [населено място], присъединена към електропреносната мрежа въз основа на договор за присъединяване от 28.07.2011г., сключен с „Електроразпределение Север“ АД, както и възникването на 25.10.2018г. на пожар, вследствие на който са нанесени материални щети на сградата и намиращите се в нея машини и оборудване, чийто вид и размер са установени от заключението на приетата съдебно - счетоводна и оценителна експертиза /общата стойност на необходимите разходи за ремонт на сградата, повредените машини и съоръжения, вкл. и напълно унищожените е 348 072.50 лева с ДДС/.
Въззивният съд отграничава като спорни въпросите дали причина за възникване на пожара е авария по оперираната от ответника електропреносна мрежа и доставяне на ел.енергия за процесния обект, неотговаряща на утвърдените стандарти, респективно налице ли е причинна връзка между аварията и качеството на доставената енергия и възникналия пожар.
Апелативният съд след анализ на заключенията на приетите единична и тройна съдебно-технически експертизи, както и свидетелските показания и писмените доказателства по делото, приема, че процесният обект на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, като преноса и доставката на електроенергия до него се осъществява чрез ВЕЛ 20 kv „Единство“, извод от ПС „Траката“, а съоръженията, чрез които се извършва доставката до обекта, са собственост на ЕРП „Север“ АД и попадат в извършваната от ответника лицензионна дейност, съгласно лицензия, издадена от ДКЕВР на основание чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ. Приема също така, че енергийните съоръжения, чрез които се доставя енергия до процесния обект /20 kv от ВС „Траката“ през електропровод 20 kv „Единство“; ТП „Краварника“ Осеново 20/0,4 kv, кравеферма; линията СрН 20 kv, въздушна/ не са собственост на ищеца, но са в добро състояние и отговарят на нормативните изисквания, като към техническите съоръжения на ищеца, включително и на 25.10.2018г., е подавано ел.захранване със съответното качество. Съдът счита за доказано, че на 25.10.2018г. по данни от Бюлетина за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи ВН и СрН, по -конкретно Извод Осеново от ПС“Траката“, към която е присъединен ВЕЛ “Осеново“ 20 kv, захранващ електрическите съоръжения в обекта на ищеца /абонатен №1505115/, са регистрирани краткотрайни прекъсвания на захранването на абонатите, присъединени към ТП „Кравеферма“, [населено място] в интервалите 10.00-11.00 часа и 19.00-20.00 часа, като след 20.00 часа часа е отпаднала консумацията на ел.енергия в обект аб. №1505115. Приема, че изключването на захранването се дължи на установена повреда- повреден контакт на едната фаза на Р. /разединител/ по линията К. – Д. чешма, от която са засегнати 949 клиенти. Съдът намира за доказано, че пожарът в обекта е възникнал във времето, през което са извършвани дейности по отстраняване на повредата, но не е резултат на пренапрежение, като токовият удар не е предизвикан от съоръженията – трафопост с трансформатор, кабелна линия 20 kv, както и кабелна линия НН. Обсъжда констатациите на вещото лице по единичната експертиза, вкл. отговорите в открито съдебно заседание, че на процесната дата не е имало подаване на ток с по-голяма мощност, просто е имало голям товар от включените електроуреди, който е в зависимост от броя на съоръженията, включени в мрежата и в инсталацията на обекта. При големия товар, ако има някъде нагорял кабел, разхлабена връзка или нещо подобно, започва да искри, което се случва за части от секундата. Приема, че не са установени грешки по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект от страна на доставчика на ел.енергия, като пожарът е резултат от дефект вътре в таблото до машината.
Решаващият съдебен състав, след обсъждане на единичната и тройната експертиза, стига до извод, че и от двете заключения се установява: че обектът на ищеца е присъединен към мрежата като „телчарник“, находящ се в стопански двор Осеново, впоследствие преустроен в цех за производство на коркови тапи за хранителната промишленост, за което са издадени съответните строителни книжа; че сградата е изградена в съответствие с издаденото разрешение за строеж, като ел.инсталацията отговаря на нормативните изисквания, но не може да се даде отговор дали изградената първоначално ел.инсталация може да изпълнява предназначението си с техниката, монтирана за новото предназначение на цеха – за декорация на стъклени изделия, както и дали същата е отговаряла на нормативните изисквания към датата на пожара, тъй като е унищожена. Установяват се също така обстоятелствата около изключването на захранването на 25.10.2018г., описани по-горе, както и факта, че процесният трафопост не е дефектирал и неговите защити не са сработвали, а от наличните материали по делото не може да се докаже със сигурност, че е имало рязка промяна в параметрите на доставяната ел.енергия. Съдът възприема и допълнително направените констатации на вещите лица по тройната СТЕ, направили справка със записаната информация от СТИ /електромер №1125091000988106/, отчитащ доставената електроенергия за ищцвото дружество, с опция за запаметяване основните параметри на доставена и потребена мощност, че параметрите на подадената към обекта на ищеца ел.енергия са в рамките на нормалното. Намира, че и от двете експертизи се установява, че съоръженията на ищеца са били защитени от стандартни ВП и автоматични превключватели в някои от таблата, които защитават срещу ток на късо съединение или претоварване при включени прекалено много мощности, като с наличните защитни средства би трябвало да не се стига до пожар. Запалване на изолация или други елементи от ел.инсталацията е възможно и без режим на късо съединение, а вследствие на лоша връзка или повишено напрежение към някои елементи от схемата и последващо прегаряне на изолация.
Въззивният състав констатира, че вещите лица от тройната СТЕ стигат до извод, че причината за пожара е повредения контакт на една фаза на Р. по линията К. – Д. чешма, довел до преминаване на системата в авариен режим, при който е налице подаване на ел.енергия с по-голямо напрежение. Обсъжда аргументите им, че при несиметричния режим на работа се повишава температурата на трансформаторното масло, респ. и на намотките, което води до промяна на параметрите на трансформатора. Това води до повишаване на температурата на проводниците и на комутационната апаратура,а при повишената температура възникват процеси на тлеене на изолацията на проводниците и вследствие възниква пожар. Взема предвид и отговорите на експертите в открито съдебно заседание, вкл. че посочената в заключението причина за пожара е технически най-възможната.
Решаващият съдебен състав излага мотиви, че след анализ на всички събрани по делото доказателства и при отчитане на пълното съвпадане на констатациите на експертите в двете заключения, не може да се приеме за обоснован изводът на тройната СТЕ за наличие на пряка причинно – следствена връзка между повредата на контакт на една фаза на Р. по линията К. – Д. чешма и пожара. Съобразява, че и в двете заключения изрично e посочeно, че процесният трафопост не е дефектирал и неговите защити не са сработили, че не са сработили и защитите на ел.таблото, в което е възникнал пожара, нито монтираните прекъсвачи по веригата че различно напрежение и мощност на подаваната ел.енергия не е отчетена и от монтирания електромер. И в двете заключения е установено, че при подаване /след изключване/ на захранване се получава краткотраен пик, тъй като за кратко време се захранват едновременно много консуматори, но по правило това не води до аварии. Съдът се агументира и с изрично приетото от вещите лица по тройната експертиза, че ако късо съединение или термично прегряване на връзки или изолация се получи в оперативната верига на някоя от инсталираните машини, то възникналият от това пожар не е резултат от късо съединение в силовите вериги, което да доведе до отпадане на ВП или автоматите в таблата. Възникналите къси съединения в силовите кабели, констатирани от инж.И.- вещо лице по приетата в производството по обезпечаване на доказателства експертиза, са станали по време на пожара и са следствие от него, а не причина.
Въззивният съд стига до извод, че доколкото по делото е безспорно установено, че съоръженията на ответника са в добро състояние и отговарят на нормативните изисквания, като подаваната ел.енергия към процесния обект е била в норма, не може да се приеме за установен факта, че възникналата на 25.10.2018г. авария на Р. по линията К. – Д. чешма е в пряка причинно следствена връзка с пожара в имота на ищеца. Намира, че по делото не е установено и обстоятелството, че доставената ел.енергия за процесния обект не е отговаряла на утвърдените стандарти и това е довело до възникване на пожара в табло №7 в производствената база на ищеца.
Предвид изложеното, решаващият съдебен състав приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, както и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата са неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата и за необоснованост на фактическите изводи на съда, респективно достигане до неправилни правни изводи. Тези оплаквания изискват преценка на доказателствата по делото, обсъждане на аргументите и защитните тези на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на формулираните от касатора въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Всички въпроси са поставени с оглед оплакванията на касационния жалбоподател, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, че не е обосновал възприетата фактическа обстановка и по-специално, че е игнорирал заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Тези твърдения не съответстват на данните по делото, тъй като въззивният съд съобразно правомощията си по чл.269 ГПК е изложил подробни мотиви, като е анализирал доказателствата по делото, включително е извършил подробен анализ на писмените заключения на съдебно-техническите експертизи, като е съобразил и отговорите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, обсъдил е подробно твърденията на страните и се е произнесъл по направените във въззивната жалба оплаквания. Решаващият съдебен състав е изложил доводи кои констатации на вещите лица приема за обосновани, респективно е обосновал кое от заключенията в коя негова част приема като компетентно, аргументирано и съответстващо на останалите доказателства по делото. Несъгласието на касатора с констатациите и изводите на съда по своята същност е оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт- основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросите, по начина по който са формулирани, от една страна, съдържат неточни и подвеждащи твърдения /за факт, установен от неоспорена съдебна експертиза; за необсъждане от съда на отговорите на вещите лица на отправени въпроси в открито съдебно заседание; за липса на мотиви кои констатации на вещите лица са приети и кои не/, а от друга, изискват преценка на процесуалните действия на съда и страните, анализ на доказателствата, включително на заключенията на приетите съдебно-технически експертизи. Третият въпрос изисква директен отговор дали правопораждащите спорното право факти и обстоятелства са доказани, респективно дали въззивното решение за отхвърляне на исковете е неправилно. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /ТР №1/2009 от 19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 2 172 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260085 от 19.05.2021г. по в.т.д. №61/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна.
ОСЪЖДА „Екопринт Глас“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] сумата 2 172 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.