4 Р Е Ш Е Н И Е № 115 София,11 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора Р.Карагогов. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 48/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Л. Б. С. срещу въззивно решение № 169 от 30.11.2010г. по внохд № 220/2010г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 33 от 18.11.2009г. по нохд № 121/2009г. на Разградския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Прави се искане за отменяване на съдебните актове , оправдаване на подсъдимия и прекратяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Разградския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 12.09.2008г. в[населено място],като изпълняващ наряд № 134/12.09.2008г. ,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-работа,извършвана в действащи електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи,е нарушил разпоредбата на чл.54 алинея 1,като не е наредил пълно изключване на трансформаторен пост „Б.-1”,в това число извода към трансформаторен пост „Дизелова централа”,в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на И. Р. К.,настъпила на същата дата,а деянието е извършил в независимо съизвършителство[населено място] А.-изпълнител на работата/наблюдаващ/ и Д. В. Д.-допускащ,поради което и на основание чл.123,ал.1 предложение второ и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за несъставомерност на деянието не се подкрепя от данните по делото. Безсъмнено е установено,че подс.С. със заповед № 0472/08.02.2008г. ,издадена на основание чл.53 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическите мрежи дейност, бил определен като длъжностно лице ,което има право да издава наряди и нареждания,да определя отговорни ръководители и наблюдаващи при работата по разпределителната мрежа за СН и НН в РЦ-Р.. Във връзка с профилактика на разпределителната мрежа за СН и НН в РЦ-Р.,на 12.09.2008г. подсъдимият издал наряд № 134 за обслужване на /К./ 20 КV „П.”,в който определил за отговорен ръководител И. К.,Д. Д.-за допускащ,а Б. А.-за изпълнител на работата.Профилактиката следвало да се извърши на няколко трафопоста,сред които и „Б.-1”,който получавал захранване от трафопост „Б.-2”,трафопост „А. К.” и трафопост „Дизелова централа”. Независимо,че в наряда С. посочил,че следва да се работи с пълно изключване на напрежението и заземяването,той пропуснал да посочи,че следва да се изключи електропровод”Р.”-трафопост „Дизелова централа”,който също захранвал трафопост „Б.-1”. Групата на пострадалия И. К. следвала да извърши профилактика на трафопост”Б.-1” и „Б.-2”,заедно със свидетелите И. И., К. С. и Б. Б..Установено е,че след като дежурния диспечер спрял захранването на далекопровод”П.”, пострадалият и св.К. С. влезли в трафопост „Б.-1”.Пострадалият К. се качил върху предпазните решетки и започнал да извършва действия по профилактиката. Установено е,че преминавайки върху съоръжението,в изводна килия към трафопост”Дизелова централа”,той бил поразен от електрически ток.Въпреки оказаната му медицинска помощ, починал в 14.20 часа. Прието е,че вина за настъпилия вредоносен резултат има както жалбоподателя С.,така и А. и Д.-изпълнители на наряда.Д. Д. като допускащ наряд № 134 е нарушил чл.58,алинея 2 точки 1,4-6,а Б. А.,като изпълнител/наблюдаващ/ работата е нарушил чл.60, алинея 2 точки 1,2,3 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи дейност.По отношение на последните двама,е било постигнато споразумение за решаване на делото по реда на чл.384,ал.1 вр.с чл.381 НПК между защитата им и Разградската окръжна прокуратура.Постигнатото споразумение е било одобрено с протокол в съдебно заседание от 15.07.2009г. по нохд 121/2009г.На двамата е било наложено наказание от по четири месеца лишаване от свобода,изтърпяването на което съдът е отложил на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от по три години за всеки от тях. По отношение на жалбоподателя-подсъдим С.,делото е приключило по общия ред.Въз основа на доказателствата,събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК, е прието,че между действията на подсъдимия и настъпилия резултат е налице причинна връзка,което обуславя неговата наказателна отговорност по повдигнатото по чл.123 НК обвинение.Изводите почиват на цялостната оценка на доказателствата,които сочат,че той е нарушил чл.54 алинея 1 точка 2 от горепосочения правилник.Нарушението се състои в липсата на изрично посочване в изготвения от него наряд,че следва при профилактиката да си изключи електропровод „Р.”-трафопост”Дизелова централа”,който също е захранвал профилактирания трафопост”Б.-1”.В чл.54,алинея 1 точка втора от Правилника е отбелязано,че лицето,което издава наряда,носи отговорност за предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място. Възражението,че подсъдимият е изпълни изцяло задълженията си по служба и че не е допуснал нарушение на Правилника е обсъдено по реда на чл.339,ал.2 НПК от въззивния съд.Съображенията почиват на конкретните фактически обстоятелства и са правилни.С оглед повдигнатото обвинение за съизвършителство в неправомерния резултат,правилно е отчетено същественото нарушение допуснато от С. в издадения от него наряд,за което в обясненията си той е посочил,че вероятно странични фактори довели до „отплесване на вниманието му” и пропуск да разпореди изричното изключване на трафопоста”Дизелова централа”,необходимо за безопасна работа. В жалбата се поддържа,че извода на съда за виновно поведение на С. е неправилен. Въззивният съд е обсъдил поведението на С. в контекста на въззивната му жалба.Няма спор,че наказателна отговорност за инцидента са понесли и другите двама съизвършители,които също по силата на чл.52 от Правилника са били отговорни за безопасността.Съгласно Правилника,издаващия наряда е първото лице ,което следва да организира дейността по ремонта и предприеме мерки за неговата безопасност.Св.М. Ц.-инспектор безопасност на труда и опазване на околната среда в Р. център-Р. на „Е.ОН България М.” е обяснил,че издаващият наряда предвижда мерките за безопасност,той казва кои съоръжения да се изключат,като трябва да се впише това.Посочил е,че в наряда издаден от подсъдимия ,трафопост”Дизелова централа” не е посочен като съоръжение,което трябва да се изключи. С атакуваното решение съдът е проверил правилността на присъдата постановена срещу подсъдимия С. и в съответствие с фактите и обстоятелствата е приел,че обвинението срещу него е доказано в съгласие с чл.303,ал.2 НПК. Предвид визираното нарушение на Правилника и задължението му да отговаря за безопасността,няма основание за извод,че той е изпълнил задълженията си и че не следва да носи наказателна отговорност. В жалбата се изтъква и виновното поведение на пострадалия.Безсъмнено е установено,че той също е бил в нарушение на правилата за безопасност,което обстоятелство е отчетено от предходните съдебни инстанции.Влязъл в трафопоста без да използва заземител,качил се на предпазните решетки в нарушение на мерките за лична безопасност. По изложените мотиви,като е приел,че подсъдимият при условията на чл.11,алинея 3 предл.първо НК е осъществил от обективна и субективна страна състава а чл.123,ал.1 предл.2 НК, въззивният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.Законът е правилно приложен. Не са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 169 от 30.11.2010г. по внохд № 220/2010г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 33 от 18.11.2009г. по нохд № 121/2009г. на Разградския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: