Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                            № 137   гр.София, 10.03.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на  осми февруари      две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №836 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 919 от 17.07.2009 год. , постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №245 от 18.11.2008 год. по гр.д. № 426/2008 год. на Окръжен съд гр. В., с което е оставено в сила решение №50/03.06.2008 год. по гр.д. №283/2008 год. на Видинския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. П. Т. и Е. Б. Т. и двамата от гр. В. против В. Н. И. , В. Г. Н. и А. Д. Н. всичките от гр. В., за обявяване за относително недействителна спрямо ищците сделката за покупко - продажба на следния недвижим имот : УПИ ХХІ – 1200 в кв. 337 по действащия план на гр. В., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. , гараж от 18 кв.м. и др. постройки и подобрения в дворното място, материализирана в нотариален акт за покупко- продажба № 140,т. VІІІ, рег. №7798, н.д. №1388/2007 год. на Нотариус №029 СР Видин. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че материалноправния въпрос за знанието на купувачите относно това, че сключваната от тях покупко- продажбена сделка уврежда кредиторите на техния праводател като елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и значението на вписванията в имотния регистър във връзка с преценка на това обстоятелството, е решен в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Предвид приетото задължително тълкуване в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , основанието, на което е допуснато касационно обжалване следва да се преквалифицира по чл. 280,ал.2 ГПК, доколкото представените от касаторите решения, с оглед обосноваване допустимостта на касационното обжалване, не представляват задължителна практика на ВКС/ виж т.2 и 3 от ТР №1/2009 год. на ОСГКТК/ В касационната жалба се правят оплаквания , че решението е неправилно е незаконосъобразно , поради нарушение на закона / основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение ,с което предявеният иск с правно осн. Чл. 135 ЗЗД да бъде уважен и се присъдят направените по делото разноски. Ответниците В. Н. И. , В. Г. Н. , А. Д. Н. , оспорват същата . Молят решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна възизвният съд е приел , че с решение на САС по гр.д. 27.08.2005 год., влязло в сила на 09.11.2007 год., първата ответница В. Н. И. е била осъдена да заплати на касаторите – ищци сума в размер на 36 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2003 год., до окончателното изплащане на сумата. На 27.12.2007 год. с нот. акт по н.д. № 1388/2007 год. на Нотариус № 29 ответницата В е продала на ответника В/ по това време в брак са третата ответница А. Н. /, описания в нотариалния акт недвижим имот за сумата 14 000 лв. Прието е, че вторите двама ответника са предложили на касаторите ищци да им заплатят сума в размер на 36 000 лв. като за целта била изпратена нотариална покана, получена от касаторите на 12.02. 2008 год. , както и че на 16.06.2003 год. върху продадения имот е била вписана възбрана като обезпечение на иска, по който В. И. е била осъдена да заплати на касаторите сумата от 36 000 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че касаторите – ищци безспорно се явяват кредитори на първата ответница. и прехвърлителка на процесния имот. Приел е обаче, че извършената от нея продажба на имота, макар и да намалява имуществото на длъжника, не уврежда интереса на кредитора да получи дължимата сума, поради вписаната като обезпечителна мярка „възбрана”върху имота , в негова полза. Доколкото съгл. чл. 346,ал.,2 ГПК / отм./ извършените от длъжника разпореждания с недвижим имот след вписване на възбраната са недействителни спрямо взискателя. , ищците като кредитори разполагат с възможността да насочат принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си спрямо имота, независимо, че същият е в патримониума на трето лице /в случая в този на вторите двама ответника/. Прието е, че не е налице и другата предпоставка за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД , а именно не е установено в процеса, че преобретателят по сделката е знаел ,че с нея , ищците като кредитори, се увреждат. С оглед на горното, въззивният съд е приел, че фактическия състав на чл. 135 ЗЗД не е доказан и предявеният на това основание иск е неоснователен. Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. За да се уважи искът по чл. 135 ГПК / н.нар. Павлов иск/ следва ищецът да има качеството на кредитор спрямо лицето, което е извършило действие, в случая сделка – покупко- продажба, тази сделка да уврежда кредитора и това обстоятелство, доколкото сделката в настоящата хипотеза е възмездна, да се знае както от длъжника прехвърлител на имота , така и от неговия преобретател. Въззивният съд правилно е приел, че ищците безспорно са кредитори на първата ответница за присъдената с влязло в сила решение сума от 36 000 лв., ведно с лихвите за забава. Неправилно е прието, обаче, че извършената от нея продажбена сделка не уврежда същите като кредитори. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. С оглед на това всяко отчуждаване на имот от патримониума на длъжника, обективно води до намаляване на неговото имущество и от там и възможностите на кредитора да се удовлетвори. Това само по себе си го уврежда. Без значение за този извод е обстоятелството, че предвид наложената възбрана върху отчуждения имот, вписана преди неговото отчуждаване ищците разполагат със възможностите по чл. 346,ал.2 и 3 ГПК / отм./. Тези възможности и обстоятелството , че преобретателите на имота са предложили плащане на главницата по дълга на тяхната прехвърлителка, сами по себе си не лишават касаторите - ищци от правен интерес и възможност да водят иска по чл. 135 ЗЗД , доколкото това е самостоятелен способ на защита. Неправилни са изводите на въззивният съд и досежно субективния елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а именно знанието от страна на преобретателят, че със сделката уврежда кредиторите на прехвърлителката. Обстоятелството , че по отношение на процесния имот е имало вписана възбрана обуславя предположението , че преобретателят като трето лице е знаел , че със сделката уврежда кредиторите на преобретателката. Това е така доколкото вписването прави сделката публична. Като вещноправен институт ,вписването има действие спрямо третите лица и предполага, че всяко едно трето лице знае за съществуването на акта на вписването и неговото съдържание.”У” по смисъла на чл. 135 ЗЗД не следва да се разбира като умишлено действие за злепоставяне на кредиторите , а знание, че със тази сделка могат да бъдат засегнати техни имуществени интереси. По тези съображения фактическият състав на чл. 135 ЗЗД в случая е изпълнен и искът за обявяване относителната недействителност на извършената покупко- продажба е основателен. Доколкото въззивната инстанция е стигнала до противоположни правни изводи, въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД, да бъде уважен. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1614,30 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №245 от 18.11.2008 год. по гр.д. № 426/2008 год. на Окръжен съд гр. В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Т. П. Т. и Е. Б. Т. и двамата от гр. В. договор за покупко - продажба на недвижим имот : УПИ ХХІ – 1200 в кв. 337 по действащия план на гр. В., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. , гараж със застроена площ от 18 кв.м. и др. постройки и подобрения в дворното място, сключен с нотариален акт за покупко- продажба № 140,т. VІІІ, рег. №7798, н.д. №1388/2007 год. на Нотариус №029 СР Видин. , между В като продавач и В. Г. Н. като купувач. ОСЪЖДА В. Н. И. , В. Г. Н. и А. Д. Н., всичките от гр. В., да заплатят на Т. П. Т. и Е. Б. Т. и двамата от гр. В., сума в размер на 1614,30 лв., направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: