Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр. София, 30.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 643 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. Г. И. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 9/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Изтъква се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защитата и не е констатирал съществените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. Направено е искане за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се настоява за намаляване на наказанието и на размера на присъденото обезщетение, а гражданският иск срещу родителя да се приеме за недопустим над сумата от петдесет лева. В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е частично основателно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 15.10.2013 г. по н. о. х. д. № 214/2013 г. на Разградския районен съд подсъдимият И. Г. И. е признат за виновен в това, на 1.12.2012 г. в гр. Р., като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. Т. А., на 17 години, като деянието е било извършено чрез употребата на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 69 НК. Подсъдимият и гражданският ответник Д. Е. Г. са осъдени да заплатят солидарно на А. Т. А., действаща със съгласието на родителя С. Г. Т., сумата от пет хиляди лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение от 10.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 9/2014 г. на Разградския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Основно се застъпва тезата, че въззивният съд не е извършил проверка на присъдата, поради което не е констатирал съществените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – липсата на прения и на последна дума на подсъдимия, конституиране на частен обвинител по дело срещу непълнолетен (майката на подсъдимия), произнасяне и осъждане по непредявен граждански иск. Върховният касационен съд извърши формална проверка на протоколите от съдебните заседания пред първоинстанционния съд, които представляват доказателствено средство за извършените процесуални действия и установи, че доводите на защитника в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК следва да бъдат възприети. Протоколът от проведеното открито съдебно заседание на 15.10.2013 г. удостоверява, че Разградският районен съд е възобновил съдебното следствие, пристъпил е към изслушване отново на съдебните прения, по време на които са се изказали прокурорът, повереникът на гражданския ищец и защитникът на подсъдимия, препращайки към предходните си съображения. Съдът е информирал страните, че ще обяви съдебния си акт в 17.30 ч. същия ден, когато се е произнесъл с осъдителната присъда, потвърдена впоследствие с въззивното решение на Разградския окръжен съд. От изложеното е видно, че след възобновяване на съдебното следствие първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да даде последна дума на подсъдимия, който е присъствал в съдебното заседание. Независимо дали е упражнил правото си да участва в съдебните прения или позицията на защита е била представена само от неговия защитник, последната дума всякога принадлежи лично на подсъдимия. Съдът е длъжен да му осигури пълна възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението, а лишаването от това основно право, изведено и в чл. 55, ал. 2 НПК, ограничава правото на защита на подсъдимия и представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Въпреки че посоченото дотук е достатъчно да се уважи искането на осъдения, следва да се подчертае, че съдът не е съблюдавал и предвидения процесуален ред за постановяване на присъдата. Протоколът не съдържа отбелязване да се е оттеглил на съвещание, за да постанови присъдата си, която е обявил. Постановяването на присъдата също се явява отделен етап на съдебното заседание и обявяването й задължително следва да бъде предхождано от обсъждане при тайно съвещание от членовете на съдебния състав на всички въпроси, които подлежат на разрешаване по делото. Налице са и противоречиви данни относно допуснатите от първоинстанционния съд нови страни в процеса. Според съставения протокол от съдебно заседание на 14.06.2013 г. майката на подсъдимия е била конституирана като частен обвинител, което поначало представлява нарушение на чл. 392, ал. 4 НПК. От данните по делото се установява също, че пострадалата е предявила иск за обезщетение от непозволено увреждане срещу подсъдимия на основание чл. 45 ЗЗД и спрямо родителя на основание чл. 48 ЗЗД. Независимо от така приетия граждански иск, насочен и срещу солидарно отговорното лице заедно с подсъдимия за виновно причинените вреди от престъплението, Разградският районен съд е допуснал изменение на иска по размер единствено срещу подсъдимия (в различие и от писмената молба, депозирана чрез повереника). Съществени нарушения на процесуалните правила не са били констатирани от въззивния съд, а това подкрепя оплакването на осъдения, че не е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на присъдата в съответствие с изискването по чл. 314 НПК. Ето защо решението и потвърдената с него присъда следва да бъдат отменени по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Разградския районен съд от стадия на съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела въззивно решение от 10.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 9/2014 г. на Окръжния съд – гр. Разград съд и потвърдената с него присъда от 15.10.2013 г. на Районния съд – гр. Разград по н. о. х. д. № 214/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районния съд – гр. Разград от съдебното заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: