О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307 София, 09.07.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2091 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 31919 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 15372/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 226135 от 02.10.2017 г. по гр.д. № 42738/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по претенция за ползване на съсобствен имот. Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба вх. № 174597 от 28.12.2017 година, подадена от А. Ц. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС) допустимо ли е да се уреди въпросът за ползване на съсобствено жилище, когато родителите нямат сключен граждански брак, но са сезирали съда с иск за разрешаване на спор относно родителски права. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение на първоинстанционния съд, преграждащо развитието на производството, поради което съдебният акт на въззивния съд подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 42738/2017 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на молба от А. Ц. П. против П. А. А., двамата от [населено място]. Изложени са твърдения, че страните са родители на децата В., [дата на раждане] и О. – пълнолетна, [дата на раждане] След 2013 г. отношенията между страните са се влошили, поради което през м. септември 2016 г. са прекратили фактическото си съжителство – ответникът е напуснал обитаваното от тях и децата жилище, закупено от родителите в съсобственост. Ищцата моли да и бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете В. при определен режим на лични контакти между детето и бащата, който да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева. Моли да и бъде предоставено и ползването на общото съсобствено жилище. С определение № 226135 от 02.10.2017 г. съдът е прекратил като недопустимо производството по иска за ползване на обитаваното от страните жилище, приемайки, че родителите не са сключвали граждански брак, поради което жилището не е „семейно” по смисъла на § 1 ДР СК. Определението на Софийски районен съд е потвърдено с определение № 31919 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 15372/2017 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че в СК не е предвидена възможност за решаване на спор относно ползването на обитавано от фактическите съжители жилище, поради което предявената претенция не може да намери правното си основание в чл. 56, ал. 2 СК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. По повдигнатия от касационния жалбоподател въпрос - допустимо ли разрешаването на въпроса за ползване на съсобствено жилище, когато родителите нямат сключен граждански брак, но са сезирали съда с иск за разрешаване на спор относно родителски права, липсва установена съдебна практика, поради което въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В Семейния кодекс са уредени въпросите относно упражняването на родителските права след развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – чл. 59 СК, както и въпросите относно упражняването на родителските права върху деца, родителите на които не са сключили граждански брак – чл. 127 СК. В двете хипотези уредбата е аналогична – при разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения се изхожда на първо място от интересите на децата. Така, при ако родителите, които нямат сключен граждански брак не постигнат споразумение, спорът относно родителските права се разрешава от съда, който се произнася съобразно чл. 59, 142, 143 и 144 СК, т.е. по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, съдът се произнася без разлика дали детето е родено от брак или фактическо съжителство. При произнасяне по иск с правно основание чл. 127 СК, съдът обаче няма задължение да се произнася по въпроса за ползване на обитаваното от родителите жилище до раздялата им. Семейният кодекс урежда отношенията между съпрузите при развод, в т.ч. ползването на семейното жилище при допускане на развода – чл. 56 СК, но не урежда отношенията при прекратяване на фактическо съжителство, вкл. отношения по повод ползването на обитаваното до раздялата жилище, което не е „семейно” по смисъла на § 1 ДР СК. Когато жилището е придобито в съсобственост от родители, които нямат сключен граждански брак, въпросът за ползването му се разрешава по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС - право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците; когато вещта не може да се ползва съвместно, съдът определя начина на ползване, а при заявена претенция от съсобственика, лишен от ползването и, присъжда обезщетение на основание чл. чл. 31, ал. 2 ЗС. Няма процесуална забрана искът по чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде предявен при условията на обективно съединяване с иска по чл. 127, ал. 2 СК. В този случай съдът разрешава въпроса за ползването на общия жилищен имот, отчитайки и интересите на ненавършилите пълнолетие деца, чиито родители са съсобственици на имота. В исковата молба по гр.д. № 42738/2017 г. на Софийски районен съд, ищцата е поискала съдът да се произнесе по въпроса за упражняването на родителските права над малолетното дете В., както и да и бъде предоставено ползването на придобитото в съсобственост с ответника жилище – при условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 32, ал. 2 ЗС. Съдът е квалифицирал искът за произнасяне по въпроса за ползване на общото жилище неправилно като претенция за произнасяне относно ползване на семейно жилище, което е обусловило и неправилния извод за недопустимостта и. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 32, ал. 2 ЗС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31919 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 15372/2017 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 31919 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 15372/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 226135 от 02.10.2017 г. по гр.д. № 42738/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по претенция за ползване на съсобствен имот. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 42738/2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: