5 Р Е Ш Е Н И Е №49 гр. София,29.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 840 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение №104 от 24.01.2012г. по гр.д. № 2568/2011г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 5797 08.12.2010г. по гр.д. №10561/2009г. на Софийски градски съд до размера на сумата от 43 069,50 лева, ведно със законна лихва, считано от 02.11.2009г. до окончателното плащане, и за разликата от 53 лева до 1240 лева- разноски, като в тази част са уважени предявените от ищеца срещу касатора искове по чл.208 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” при осъществен риск- кражба на цялото МПС, и законна лихва от датата на исковата молба. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, М. Ф., оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения отговор. С определение № 806/ 10.12.2012г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Обусловено ли е приложението на чл.211, т.2 от Кодекса за застраховането от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да присъди на въззивника-ищец застрахователно обезщетение /след приспадане на дължимия остатък по застрахователната премия/ по застраховка „Каско” във връзка с кражбата на застрахованото МПС, апелативният съд е приел, че представянето при настъпване на застрахователното събитие само на един от двата броя ключове, които са описани от застрахованото лице във въпросника, неразделна част от полицата, не представлява неизпълнение на задълженията на застрахования, даващи основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, тъй като ищцата е закупила МПС с един ключ, като отразеното в полицата обстоятелство /два комплекта ключове/ е неточно. Решаващият състав е изложил и съображения, че заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. Сочи се, че доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват, като тежестта на доказване е на застрахователя. По релевирания правен въпрос: Съгласно общата разпоредба на чл.211 КЗ, застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. При съпоставяне на хипотезите на т.2 и т.3 от КЗ и доколкото те са изведени като отделни самостоятелни групи основания, даващи право да се откаже заплащането на обезщетението, между които няма припокриване, е видно, че разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ обхваща случаите на неизпълнение от страна на застрахования на задължение /без умишленото осъществяване на риска/, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено, или в застрахователния договор, или в закона, а т.3 на чл.211 КЗ визира хипотези извън тези на т.2 на чл.211 КЗ, при които случаи отказът да се заплати обезщетението е предвиден единствено в закона и не е свързан с виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, като например: възражение на застрахователя за погасяване по давност на вземането за обезщетение; ако вредата не надвишава размера на самоучастието при условното самоучастие – чл.194, ал.3 КЗ; когато са налице изключени от покритието рискове- чл.268 КЗ; за вредите над застрахователната сума- чл.193, ал.2 КЗ и други. От разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: /1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл.189, ал.4 КЗ и чл.191, ал.2 КЗ; /2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя- чл.206, ал.3 ТЗ; /3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл.207, ал.2 КЗ. Видно от горепосочените случаи на неизпълнение от застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Ето защо, по аргумент на цитираните разпоредби на чл.189, ал.4, чл.191, ал.2, чл.206, ал.3 и чл.207, ал.2 от КЗ, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за плащането на обезщетението по чл.211, т.2 КЗ. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл.154 ГПК, от застрахователя. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Приложението на чл.211, т.2 от Кодекса за застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото”. По съществото на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно по делото е, че между страните са възникнали договорни отношения въз основа на сключен договор за застраховка „автокаско” за сумата от 45 000 лева, като по време на действието на договора застрахованото МПС е било противозаконно отнето от мястото, където е било паркирано, за което ответника по касацията незабавно е уведомила полицията, а след това и застрахователя. Във въпросника, част от застрахователната полица, е отбелязано наличието на 2 бр. комплекта ключове - по 1 брой ключ в комплект. Към документите по щетата ищцата - ответник по касацията, е представила 1 брой ключ и 1 брой дистанционно управление за алармата, като е поддържала, че автомобилът е закупен с един брой комплект ключ с вградено дистанционно управление и един брой допълнително устройство. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства като е разпитано като свидетел лицето, от което ищцата е закупила автомобила, което установява, че при продажбата е предал на ищцата само един ключ. По арг. на чл.211, т.2 КЗ и с оглед отговора на поставения въпрос, клаузите в Общите условия към договора, предвиждащи като санкция за неизпълнението на изрично посочени задължения неплащането на застрахователното обезщетение, имат силата на закон за страните, само ако неизпълненото задължение е значително за интереса на застрахователя. Ето защо, правилен е изводът на решаващия състав, че при липса на доказателства твърдяното от касатора неизпълнение да е способствало настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито, застрахователят дължи заплащане на обезщетението. Дори да се приеме, че ищцата е притежавала втори комплект ключ, не се доказва липсата му да е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС. Още по-малко такава обусловеност е налице с оглед ненадлежно оформените две декларации по чл.264, ал.2 ДОПК и по чл.25, ал.7 ЗННД. Предвид изложеното, решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 3000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №104 от 24.01.2012г. по гр.д. № 2568/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решение № 5797 08.12.2010г. по гр.д. №10561/2009г. на Софийски градски съд до размера на сумата от 43 069,50 лева, ведно със законна лихва, считано от 02.11.2009г. до окончателното плащане, и за разликата от 53 лева до 1240 лева- разноски, като в тази част са уважени предявените от ищеца срещу касатора искове по чл.208 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” при осъществен риск- кражба на цялото МПС, и законна лихва от датата на исковата молба. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. Х. Ф., [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет.5, ап.85, ЕГН [ЕГН], сумата от 3000 лева - направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.