Ключови фрази
Иск за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие * трудово възнаграждение * трудово правоотношение * нередовност на исковата молба * служебно начало * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

гр. София, 28.10.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6762/2014 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
[фирма], [населено място] е обжалвало решение № 357 от 10.07.2014 г. по гр. дело № 451/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.
Ответницата С. С. К. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 452 от 21.04.2015 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено решение № 283 от 21.02.2014 г. по гр. дело № 4723/2013 г. на Плевенски районен съд, девети граждански състав в частта, с която са уважени искове, предявени от С. С. К. против [фирма], [населено място] по чл. 242 КТ в размер на сумата 7 360.48 лв., ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното й изплащане, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 460.31 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищцата – 58 лв., а по сметка на Плевенски районен съд са присъдени държавна такса 444.42 лв. и 80 лв. за вещо лице. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт в посочената по - горе част. За да уважи посочените искове въззивният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника, като главен счетоводител през процесния период, както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с акт за прекратяване от 11.04.2013 г. По спорните въпроси, засягащи дължимостта на претендираните вземания по чл. 128 КТ окръжният съд е изложил мотиви за основателност и доказаност на исковете за заплащане на трудово възнаграждение, чийто размер е определил по представената съдебно – икономическа експертиза, с оглед на която е определил размера на обезщетението за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение. Налице са данни за нередовност на исковата молба. В обстоятелствената й част се съдържат твърдения за неизплатени месечни трудови възнаграждения, като са посочени за всеки месец дължимите суми, без да е уточнено в какво се състои неизпълнението на работодателя по конкретните месечни платежи, в неизплащане на части от заплати или в неизплащане на пълните размери на заплати за съответните месеци. Въведеното по този начин изложение на обстоятелствата е довело до формирането на петитум, в който са намерили отражение допуснатите непълноти и неясноти на фактическото основание на претенцията. Неточното формулиране на претенцията прави искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК неясно, а сезирането нередовно. Съставите на двете предходни инстанции не са отстранили допуснатите нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност, което възпрепятства възможността за защита на страните чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по поддържаните в нея твърдения. Въззивният съд като инстанция произнасяща се по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по съществото на спора се постановява само при редовно сезиране. Допуснатите нередовности на исковата молба са се отразили и на друго процесуално действие на районния съд, който в съдебно заседание от 06.02.2014 г. е допуснал изменение на иска по чл. 128 КТ в общ размер 7360.48 лв., без да изясни какво изменение се претендира по всяко вземане за месеца и годината, за които са предявени претенциите, заявени в исковата молба като конкретни вземания. Въззивният съд не е извършил собствена преценка на редовността на исковата молба, включително и на посоченото изменение на петитума и е разгледал спора по същество, без да е изяснил преди това по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, какви размери на вземанията по месеци и години претендира ищцата по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, които формират заявения общ размер 7360.48 лв. В тази връзка следва да се посочи, че констатациите на вещото лице, изложени в съдебно – икономическата експертиза от една страна и твърденията на ищцата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, които обуславят искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК от друга страна представляват процесуални действия на различни участници в процеса – страна и вещо лице, поради което данните в експертизата, имащи отношение към неизплащането на месечните трудови възнаграждения не заместват липсващите или непълно изложени елементи на исковата молба по отразените по – горе норми на ГПК, респективно нямат правно значение за редовността на сезирането. Въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК с оглед определеното от законодателя задължение за упражняване на служебен съдебен контрол относно допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, без да изясни посочените обстоятелства, включително и размера на претендираните мораторни лихви върху всяко от претендираните месечни трудови възнаграждения.
С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение в частта, предмет на разглеждане по чл. 290 ГПК, поради което решението следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС по искането на касатора.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 357 от 10.07.2014 г. по гр. дело № 451/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: