4 Р Е Ш Е Н И Е № 553 гр. София, 20.12. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1166 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищците Т. И. А., Р. В. С. и Л. И. А. срещу решението от 24.02.2011 г. по въззивно гр. дело № 505/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него, първоинстанционното решение от 23.05.2008 г. по гр. дело № 1811/2007 г. на Кюстендилския районен съд е отменено в частта, с която на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 170 от ЗЗД е признато за установено по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че е недействително учредяването на законна ипотека в полза на [фирма] с акт № том , рег. № г. по описа на съдията по вписванията в [населено място], върху сутеренния етаж – до размер идеална част, ведно с идеална част от общите части на сградата, построена в в кв. по плана на [населено място]. Вместо това въззивният съд е постановил ново решение по същество, с което е признал за установено, на основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.), по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че вписването на законната ипотека под № , том , рег. № г. по описа на съдията по вписванията в [населено място] в полза на [фирма] е нищожно поради противоречие със закона, по отношение на идеална част от сутеренния етаж, ведно с идеална част от общите части на сградата, построена в по плана на [населено място]. С въззивното решение, посоченото първоинстанционно решение е обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че е недействително учредяването на същата законна ипотека, – над посочения по-горе размер от идеална част, като е прекратено производството по делото в същата част, образувано по предявения от трите жалбоподателки срещу посочените петима ответници, иск по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.). С определение № 1206/26.09.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с оглед проверка неговата процесуална допустимост. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения, както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение. Доводите за недопустимост се свеждат до това, че въззивното решение е постановено по иск за прогласяване нищожност на вписването на законната ипотека, вместо по предявения иск за прогласяване нищожност на учредяването на законната ипотека. В тази връзка се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно приел, че се касае за погрешно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, като въззивният съд се концентрирал и се произнесъл единствено и само относно вписването на ипотеката в охранителното производство, без да съобразил направеното с исковата молба искане, както и преценката на фактите по делото - за нищожност на учредяването на процесната законна ипотека. Касаторите претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма] не са подали отговори на касационната жалба в срока за това; не заявяват становища и в съдебното заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, намира следното: В исковата молба, предвид и уточнението й, направено пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 06.12.2007 г., касаторите-ищци са поддържали и са искали от съда да прогласи нищожност процесната законна ипотека, като учредена от несобственик на имота. В тази връзка следва да се отбележи, че с исковата молба пред първоинстанционния съд са били предявени и други обективно кумулативно съединени искове – иск за нищожност на договор за продажба на процесния имот, сключен в нотариална форма на 21.06.2007 г. и иск за изкупуване на идеални части от процесния имот. В тази връзка, в исковата молба са изложени конкретни твърдения, че ответниците Л. А. Т. и К. В. Т., които са продали процесния имот на ответниците Г. Л. Т. и К. К. С., не са били собственици на имота. Първоинстанционният съд е квалифицирал така предявения иск за нищожност на процесната законна ипотека, като такъв с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 170 от ЗЗД, и го е уважил. В тази връзка е приел, че процесната законна ипотека е учредена в полза на ответната [фирма], на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ, като обезпечение на кредит, отпуснат на ответниците Г. Л. Т. и К. К. С. – купувачи по договора за продажба на процесния имот, но тъй като ответниците-продавачи Л. А. Т. и К. В. Т. не са били собственици на имота, предмет на продажбата, и по отношение приобретателите (ответниците-купувачи и кредитополучатели), по силата на правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, не е имало яснота да са собственици на ипотекирания имот. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал неточна правна квалификация на предявения иск - чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 170 от ЗЗД, както и че искът е с правна квалификация по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.) и, че е такъв за прогласяване нищожност на вписването на процесната законна ипотека, като самостоятелно нотариално действие по чл. 465 от ГПК (отм.), поради противоречие със закона. Приел е също, че тъй като ищците се легитимират по делото като собственици само на идеална част от ипотекирания имот, то по отношение останалата идеална част за тях липсва правен интерес от визирания установителен иск. При така установените обстоятелства по делото, основателни се явяват оплакванията в касационната жалба за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено по непредявен иск, вместо по предявения. Вписването на ипотеката е само един от елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката; то е различен юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за недействителност на ипотеката, на учредяването на ипотеката като цяло и на вписването на ипотеката, са различни. Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания; договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 от ЗЗД; а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК (отм.), респ. в чл. 576 от ГПК от 2007 г. (в този смисъл е и решение № 426/14.05.2009 г. по гр. дело № 308/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС). В случая с исковата молба (предвид и посоченото й уточнение) е заявено и се претендира недействителност на учредяването на процесната законна ипотека в полза на ответната банка, поради това, че както ответниците-продавачи на процесния имот, така и ответниците-купувачи и кредитополучатели, за чиито паричен дълг и в чиято тежест е учредена ипотеката, не са собственици на имота. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 от ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД. По този въпрос е налице констатнта съдебна практика (решение № 2893/28.11.1956 г. по гр. дело № 1352/1956 г. на ІV-то гр. отд. на ВС, решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. дело № 337/1999 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 983/22.10.2007 г. по гр. дело № 1025/2006 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 98/15.03.2011 г. по гр. дело № 659/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като последното е постановено по реда на ГПК от 2007 г.), която се споделя от настоящия съдебен състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. От горното следва, че като е преценявал процесуалната допустимост (правния интерес) и се е произнесъл по (уважил е частично) непредявен иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.), - за установяване нищожност на вписването на процесната законна ипотека, като самостоятелно нотариално действие по чл. 465 от ГПК (отм.), поради противоречие със закона, вместо да се произнесе по съществото на правния спор по предявения по делото иск с правно основание чл. 170 от ЗЗД за установяване недействителност на учредяването на процесната законна ипотека в полза на ответната банка, поради това, че както ответниците-продавачи на процесния имот, така и ответниците-купувачи и кредитополучатели, за чиито паричен дълг и в чиято тежест е учредена ипотеката, не са собственици на имота, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение. Това, съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2, във вр. с чл. 270, ал. 3, изреч. 3 от ГПК, налага обезсилването на обжалваното въззивно решение и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане и произнасяне от друг негов въззивен състав по съществото на правния спор по предявения иск. По аналогия с чл. 294, ал. 2 от ГПК, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направеното от касаторите искане за присъждане на разноските за воденето на настоящото дело пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 24.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 505/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд; ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне от друг негов въззивен състав по предявения иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.