Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * съкращаване на щата * закрила при уволнение * колективен трудов договор * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№ 559

 

 

София  , 09.07.  2010 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на десети юни, две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                     

                                                                    МАРИО ПЪРВАНОВ

 

при секретаря  Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 650/2009 г.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Й., град , подадена от пълномощника и адвокат В, срещу въззивно решение №641 от 15.01.2009 год. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №610/2008 г., с което е отменено решение №339 от 07.07.2008 г. на Смолянския районен съд по гр.д. №87/2008 г. и са отхвърлени предявените от А. В. Й. срещу ОУ „С”, град С., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение /07.12.2007 г./ е била преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ и има реално съкращаване на щата. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че законността на уволнението не следва да се преценява към момента на отправеното предизвестие за уволнение, а към издадената след изтичане на срока на предизвестието заповед, която има само констативен характер.

Ответникът по касационната жалба ОУ „С”, град С., оспорва жалбата.

С определение №830 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №641 от 15.01.2009 год. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №610/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно правнорелевантния момент, към който следва да се преценява дали закрилата по чл.333 КТ е преодоляна.

В обжалваното съдебно решение е прието, че този момент е връчването на заповедта за уволнение. Според други съдебни решения това е моментът на връчване на предизвестието за уволнение, тъй като издадената след изтичане на срока на предизвестието заповед има само констативен характер.

Правилно е второто разрешение. По начало съобразно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение. В случая обаче под „заповед” следва да се разбира писменото изявление по смисъла на разпоредбата на чл.335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение /07.12.2007 г./ е била преодоляна закрилата и по чл.333, ал.4 КТ и има реално съкращаване на щата. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата като синдикален член се ползва от закрилата по чл.344, ал.4 КТД, тъй като такава е предвидена в чл.14 от действащия КТД, сключен между работодателя ОУ „С”, град С., и синдикалната организация на СБУ към КНСБ. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ без предварителното съгласие на синдикалния орган към датата на връчване предизвестието за уволнение – 08.10.2007 г. С връчването на писмено предизвестие на ищцата на 08.10.2007 г. работодателят е упражнил правото си на уволнение. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява наличието на закрила. Заповедта за уволнение, връчена на ищцата на 07.12.2007 г., има само констативен характер, поради което съгласието на синдикалния орган от 07.12.2007 г. е без правно значение. Ето защо уволнението на ищцата е незаконно и съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество.

Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №27 от 08.10.2007 г. на директора на ОУ „С”, град С., за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “възпитател V – VІІІ клас”. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 2 946 лв. Ето защо искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 430 лв. деловодни разноски, а ответникът ОУ „С”, град С., трябва да бъде осъден да плати държавна такса 296.76 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №641 от 15.01.2009 год. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №610/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. В. Й., град , извършено със заповед №27 от 08.10.2007 г. на директора на ОУ „С”, град С., за уволнение поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА А. В. Й., град , на длъжност “възпитател V – VІІІ клас” в ОУ „С”, град С..

ОСЪЖДА ОУ „С”, град С., да заплати на А. В. Й., град С. , 2 946 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 07.12.2007 г. – 07.06.2008 год., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва от 06.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 430 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА ОУ „С”, град С., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 296.76 лв.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.