10 Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 13.01.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2431 по описа за 2019г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Кепитъл Лизинг“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. Я. Д., чрез „Адвокатско дружество Георгьовски“, представлявано от адв. С. М. Гергьовски срещу решение № 1566 от 26.06.2019г. по т. дело № 917/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав и ищецът /въззивник/ е осъден да заплати на ответницата /въззиваема/ Д. А. Т. – Д. сумата 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и сумата 1 146,09 лв. – държавна такса за касационно обжалване. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че ответниците – издатели на процесния запис на заповед не разполагат с лични възражения, произтичащи от установеното по делото каузално правоотношение, включително с възражение за погасяване по давност на вземането, тъй като длъжници по каузалното правоотношение са „Ерджи“ ЕООД и „Транс спед бг“ ООД. Излага доводи, че с разглеждане на направеното възражение за погасено по давност вземане по каузалната сделка е допуснато упражняване на чуждо потестативно право при липса на законова регламентация затова; ответниците не са могли да се позоват на липсата на изискуемо каузално вземане по представения договор за лизинг, тъй като длъжниците по договора за лизинг не са упражнили това възражение. Касаторът поддържа също, че е недопустимо разглеждането на правните последици от възражение за погасено по давност вземане по каузалното правоотношение, упражнено в рамките на процес, който няма за предмет самото каузално правоотношение. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответницата Д. А. Т. – Д. от [населено място], представлявана от адв. М. А., оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като е постановено при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано. Излага съображения, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг; задълженията на лизингополучателя /неплатените лизингови вноски/ са с падежи, настъпващи през периода 25.06.2012г. – 25.11.2013г., и по отношение на всички тези периодични вземания е изтекла 3-годишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като последното вземане е погасено на 25.11.2016г.; предявяването на иска по чл. 422 ГПК по запис на заповед не прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед; с оглед изтеклата погасителна давност са допустими всякакви възражения във връзка с каузалното правоотношение на хонората, съответно на приносителя, ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Ответницата моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. А. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 399 от 09.06.2020г. по настоящото т. дело № 2431/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери допустимостта и правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По допустимостта на въззивното решение: С първоинстанционното решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав е отхвърлен предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД против Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване, че ответниците дължат на ищеца сума в размер 63 270,15 лв., което вземане представлява част от вземане в размер общо 120 019,75 лв., за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав, и ищецът е осъден да заплати на ответниците сума в размер 3 000 лв. – направени съдебни разноски. Въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба е постановено по реда на чл. 294 ГПК след като с решение № 319 от 08.01.2019г. по т. дело № 2985/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е отменено решение № 918 от 20.04.2017г. по т. дело № 3886/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Кепитъл Лизинг“ АД е носител на вземане за сума в размер 29 299,16 евро с левова равностойност 57 304,68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008г. и падеж на задължението 03.09.2-13г., издаден от Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. в полза на „Кепитъл Лизинг“ АД за сумата 83 331,18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр. дело № 36950/2013г., както и в частта му за разноските, и делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг състав на САС. Първото въззивно решение № 918 от 20.04.2017г. по т. дело № 3886/2016г. на Софийски апелативен съд в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 29 299,16 евро с левова равностойност 57 304,68 лв. до 32 349,51 евро с левова равностойност 63 270,15 лв. е влязло в сила като необжалвано от ищцовата страна /въззивник в производствата пред Софийски апелативен съд/. Поради силата на пресъдено нещо на посочената част от решението недопустимо при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е потвърдено цялото първоинстанционно решение на СГС. С оглед частичната отмяна на въззивното решение от ВКС съдебният състав на САС е бил ограничен само в частта за първоинстанционното решение за сумата 29 299,16 евро с левова равностойност 57 304,68 лв. Следователно в посочената част въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба е допустимо, а в останалата част – недопустимо, поради което трябва да бъде обезсилено. По поставения правен въпрос: Съгласно разясненията, дадени в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК при въведено в исковия процес твърдение за съществуване между страните на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото въведеното от ответника възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Следователно в производството по иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ в посочената хипотеза решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна и произнасяне по въведените обективни /абсолютни и относителни/ менителнични възражения, но и проверка на вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед връзката му между менителничния ефект и каузалното отношение на страните, и произнасяне по въведените субективни /лични/ менителнични възражения, произтичащи от съпътстващите записа на заповед каузални отношения. Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица освобождаване на длъжника от менителнична отговорност и ще е основание за отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/13.06.2017г. по гр. д. № 60103/2016г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 5/05.02.2020г. по т. д. № 370/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 364/20.12.2018г. по т. д. № 2728/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 162/16.05.2018г. по т. д. № 1870/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че „необходимостта съдът да обсъди релативните възражения, свързани с каузалното правоотношение, се отнасят и до възраженията за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга. Изсрочването по давност на вземането по каузалното правоотношение е от значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като законът не допуска предварителен отказ или удължаване на давностния срок, едностранно или по уговорка. Ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора, като не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Такава менителница попада под санкцията на чл. 465 ТЗ, ето защо, дори и кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от по-късен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение, падежът на което е настъпил, поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка не само в краткия давностен срок съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, за който случай важи даденото указание по решение № 102/2014 г. по т. д № 2680/2013 г. на ВКС, ТК, I о., но и преди да изтече давността по обезпеченото вземане.“ В решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че „съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение, но очертаният кръг възражения не изключва възражението за изтекла обща петгодишна или специална кратка погасителна давност като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане, именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла. Очертаният кръг възражения по т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК не изключва възражението за изтекла обща петгодишна, или специална кратка погасителна давност, като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане, именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла.“ Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение възприема посочената константна съдебна практика. Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Изтеклата обща или специална по ЗЗД за вземанията по каузалната сделка при упражнено възражение от длъжника е пречка за кредитора да осъществи субективното си материално право по принудителен ред чрез предявяване на иск срещу длъжника по каузалната сделка. Когато записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на задължение, произтичащо от каузално правоотношение, включително когато длъжник по каузалната сделка е трето лице, между двете сделки съществува много тясна, макар и непряка връзка. В резултат на тази обвързаност между двете сделки издателят на записа на заповед има право да откаже плащане по менителничния ефект, ако задължението по каузалната сделка, за чието изпълнение е издадена ценната книга, е погасено. Предвид гаранционната функция на записа на заповед, издаден по повод на каузално правоотношение, кредиторът по което е и приносител на ценната книга, издателят на записа на заповед има право да противопостави на приносителя на ценната книга /ищец по иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ/ възражения, основани на каузалното отношение. Възраженията, основани на каузалното правоотношение, могат да бъдат противопоставени на приносителя на записа на заповед, както в хипотезата, когато страни по каузалното правоотношение са приносителят /кредитор/ и издателят /длъжник/ на записа на заповед, така и когато каузалното правоотношение е сключено между приносителя на записа на заповед и трето лице – длъжник. Освен обективните /абсолютни и относителни/ менителнични възражения, издателят на записа на заповед може да противопостави на приносителя субективните /лични/ менителнични възражения, които се извеждат от съпътстващите записа на заповед каузални правоотношения. И в двата случая материалната легитимация по иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ е производна от легитимацията на кредитора по каузалното правоотношение във всеки един момент, а издателят на записа на заповед може да прави и възражения за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга, доколкото ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора. Когато записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на задължение, произтичащо от каузално правоотношение, включително когато длъжник по каузалната сделка е трето лице, връзката между каузалното и абстрактното правоотношение е също толкова тясна, както връзката между двете правоотношения в хипотезата на каузална сделка, при която длъжникът е издател на записа на заповед. Чрез менителничните сделки не следва да се допуска императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Погасяването по давност на правото на иск за вземане, основано на каузално правоотношение, се отразява и на вземанията по абстрактните сделки във връзка с обезпечаване на изпълнението по каузалната сделка като в този случай по тях не се дължи плащане. Поради това възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането по каузалното правоотношение в посочената хипотеза може да бъде релевирано от издателя на записа на заповед, независимо, че не е страна по каузалното правоотношение. Обстоятелството, че по аргумент от разпоредбата на чл. 118 ЗЗД задължението по каузалното правоотношение продължава да съществува и може да бъде изпълнено от длъжника, без да може той да иска обратно платеното, не може да обоснове извод за липса на връзка между погасеното по давност право на иск срещу длъжника по каузалното правоотношение и претенцията на приносителя на записа на заповед /кредитор по каузалното правоотношение/ срещу издателя на записа на заповед, издаден за обезпечаване изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, включително, когато длъжник по каузалното правоотношение е трето лице, тъй като посочената разпоредба касае възможността за доброволно плащане. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: Ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед разполага с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага изводът, че въззивното решение е правилно. Констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, от който произтича вземането на ищеца по смисъла на чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 505, ал. 1 ТЗ, тъй като процесният запис на заповед е действителна ценна книга с изискуемото в чл. 535 ТЗ съдържание, издадена от ответниците за сумата 85 331,18 евро, съответства на представените доказателства. Изводът за настъпила изискуемост на вземането на 03.09.2013г. – най-късната възможна дата за предявяване на ценната книга, когато записът на заповед е представен по ч. гр. д. № 36950/2013г. на Софийски районен съд, 57 състав, е обоснован, предвид липсата на други доказателства за датата на предявяване на ценната книга на издателите. Правилно и с оглед общото възражение на ответниците за липса на каузално правоотношение, което процесният запис на заповед обезпечава, съобразявайки представените доказателства и възможността да се обезпечи и бъдещо вземане, съдебният състав е приел, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на лизингополучателя по договора за финансово-обвързан лизинг № КЛ-292/06.11.2008г. Размерът на непогасените задължения на лизингополучателя към 19.04.2016г. 46 525,25 лв. без ДДС или 55 830,30 лв. с ДДС – лизингови вноски за периода 25.06.2012г. – 25.11.2013г., както и 1 496,72 лв. – лихва за забава е установен въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въззивната инстанция законосъобразно е обсъдила релевираното от ответниците по иска с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ възражение за погасяване на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане по договора за финансово-обвързан лизинг № КЛ-292/06.11.2008г. Правилно с оглед задължителните указания в отменителното решение № 319/08.01.2019г. по т. дело № 2985/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение, че предявяването на иска по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 /предишна т. 9/ ГПК не прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по каузалното правоотношение по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, съдебният състав е направил извод, че по отношение на неплатените от лизингополучателя лизингови вноски с падежи, настъпващи през периода от 25.06.2012г. до 25.11.2013г., и имащи характер на периодични вземания, в хода на исковото производство е изтекла тригодишната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД - на 25.11.2016г. е погасено по давност и последното вземане на лизингова вноска с падеж 25.11.2013г., като с прекратяването на т. дело № 5369/2011г. на СГС, VІ-10 състав са отпаднали с обратна сила спирането и прекъсването на давността по отношение на претенциите, основани на договора за лизинг, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Съображенията, че с погасяване на вземанията по обезпечената каузална сделка се погасяват и вземанията на кредитора по ценната книга /в случая записа на заповед/, са законосъобразни, съответни на гаранционно-обезпечителния характер на записа на заповед и формираната практика на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД против Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и чл. 505, ал. 1 ТЗ за част от заявената претенция, а именно за сумата в размер 57 304,68 лв. /левовата равностойност на 29 299,16 евро/, за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав, както и в частта, с която „Кепитъл Лизинг“ АД е осъдено да заплати на Д. А. Т. – Д. сума в размер 30 лв. - държавна такса за допускане на касационно обжалване, и сума в размер 1 146,09 лв. – държавна такса за касационно обжалване, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата за касационното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. В т. 1 от мотивите на посоченото Тълкувателно решение е разяснено, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В представените два договора за правна защита и съдействие от 11.11.2020г. и 01.12.2020г. процесуалният представител адв. М. М. А. не е заявил, че договореното възнаграждение в размер 4 200 лв. е изплатено. В договора от 11.11.2020г. в раздел III липсва попълнен размер на договореното адвокатско възнаграждение и на платена сума, а използваният в договора от 01.12.2020г. израз „платими в брой при подписването на настоящия договор“ представлява уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение, но не и изявление, че сумата е платена. В посочения договор липсва удостоверяване, че възнаграждението е изплатено, нито е посочено, че подписаният договор служи и като разписка за заплащането и получаването на договореното възнаграждение. Не са представени други доказателства, удостоверяващи плащане на възнаграждението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1566 от 26.06.2019г. по т. дело № 917/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав в частта, с която предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД срещу Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. иск по чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и чл. 505, ал. 1 ТЗ е отхвърлен за разликата над 57 304,68 лв. /левова равностойност на 29 299,16 евро/ до 63 270,15 лв. /левова равностойност на 32 349,51 евро/ - част от сумата, за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав въз основа на запис на заповед от 05.11.2008г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1566 от 26.06.2019г. по т. дело № 917/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав в частта, с която предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД срещу Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. иск по чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и чл. 505, ал. 1 ТЗ е отхвърлен за сумата в размер 57 304,68 лв. /левова равностойност на 29 299,16 евро/ - част от сумата, за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав въз основа на запис на заповед от 05.11.2008г., и „Кепитъл Лизинг“ АД е осъдено да заплати на Д. А. Т. – Д. сумата 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и сумата 1 146,09 лв. – държавна такса за касационно обжалване. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.