Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 18.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 668/ 2012 година Производството е по реда на чл425, ал.1 т.5 от НПК Осъденият М. Г. М. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 14/ 2012г. на Смолянския окръжен съд, отмяна на постановеното по него въззивно решение и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В искането се прави довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание пред ВКС както от назначения служебен защитник, така и от осъдения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени становищата на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено от осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Смолянският окръжен съд с решение № 29 от 29.02.2012г. по в.н.о.х.д.№ 14/2012г. е потвърдил присъда № 12 от 18.01.2012г. постановена по н.о.х.д.№ 189/ 2011г. на Златоградския районен съд. С присъдата подсъдимият М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 16.11.2011г. в З., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи- 658 кутии цигари и компютърна конфигурация, на обща стойност 3473. 40лв. от владението на А. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1 т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор от закрит тип при първоначален „строг” режим. Съображенията изложени в подкрепа на довода за явна несправедливост на наказанието са, че съдът неправилно е преценил тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност били многобройни и обуславяли определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Възражението не се споделя от настоящия състав. При решаване на въпроса какво наказание по размер следва да се наложи на дееца съдебните инстанции правилно са отчели всички събрани по делото доказателства, които имат отношение за индивидуализирането на наказанието.Съдилищата не са пренебрегнали нито едно смекчаващо обстоятелство, нито пък са намалили относителната им тежест.Правилен е извода, че съответното на извършеното престъпление и отговарящо в максимална степен на целите, предвидени в чл.36 от НК наказание, е именно минималното, предвидено в закона- три години лишаване от свобода.Приетото от въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК се споделя и от настоящия състав.Факта, че деянието по настоящото дело е извършено само осем месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода , е достатъчен за да се приеме, че поправянето на осъдения не може да бъде постигнато чрез налагане на по- малко по размер наказание.Без значение за наведения довод за явна несправедливост на наказанието е обстоятелството, че при възможност за решаване на делото чрез споразумение, такова не било предприето.Дали решаването на делото ще е по реда на Глава двадесет и девета или по общия ред зависи и от становището на прокурора, който очевидно в настоящия случай не е изразил съгласие.Това обстоятелство обаче не налага смекчаване на наказанието, още повече, че по две предходни осъждания делата са били решавани именно със споразумение, а налаганите наказания не са постегнали целения поправителен ефект. Поради изложените съображения и при липсата на допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. М. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 29 от 29.02.2012 г. постановено по в.н.о.х.д.№ 14/2012 г. на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: