1 Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 30.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2590/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на „Енергийна финансова група“АД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 13.07.2018г. по т.д. №2631/2017г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „НЕК“ ЕАД осъдителни искове за сумата 2 884 587,17 лв. представляваща левова равностойност на задълженията по фактури №170/10.09.2012г. и №185/31.10.2012г., цедирани му с договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г., сключен между него и „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД, както и за сумата 880 816,79 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по фактурите за периода от 01.09.2014г. до 01.09.2017г., като неоснователни и недоказани. Молителят твърди,че след влизането в сила на решението /същото е потвърдено с решение на Софийски апелативен съд, което е оставено в сила с решение №60065/01.07.21г. по т.д.№2883/19г. на ВКС ТК Второ отделение/, след като уведомил праводателя си „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД, се снабдил с новооткрито от него писмено доказателство – предоставен му от „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ ЕАД сертификат – извлечение от партидата Уорли Юръп ЛТД Великобритания, от което е видно,че Парсънс ИендСи Юръп Лимитид Великобритания, Уорли Парсънс Юръп Лимитид Великобритания и Уорли Юръп ЛТД Великобритания са различни наименования на едно и също дружество, преименувано с тях в периода от 2002г. до 2019г. Молителят счита,че това доказателство е от съществено значение на делото,тъй като би променило изводите на съда по спора; при решаването на делото то не е могло да му бъде известно, а непълнотата на доказателствата,при която е постановено съдебното решение не се дължи на неговата небрежност, тъй като той не е имал достъп до това доказателство. Твърди,че същото му е било предоставено след влизане в сила на решението, като възможната най-ранна дата, от която би могъл да се сдобие с него е 08.07.2021г. – датата на която е извършена нотариалната заверка на превода му. Наред с това молителят навежда твърдения,че между неговия праводател „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД и “НЕК“ЕАД на същото основание е влязло в сила решение, което предхожда атакуваното и установява коренно противоположни изводи по спора.Ползващото се със сила на пресъдено нещо решение, на което, според молителя, противоречи решението на Софийски градски съд е решение от 06.09.2018г. по арбитражно дело №20351/МНМ на Арбитражния съд при Международната търговска камара Париж.Сочи се, че това решение поражда правни последици, изразяващи се в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила, като неговата сила на пресъдено нещо е аналогична на тази на съдебното решение, има същите обективни предели и следва да се зачита от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение. Молителят счита,че субективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото арбитражно решение се разпростират и спрямо него по силата на частното правоприемство /„Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД му е прехвърлил вземанията с договор за цесия/, независимо,че не е бил страна в арбитражното производство. Според изложеното от него, основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато съдът, постановил по-късното решение, не е зачел формираната вече сила на пресъдено нещо на предходно постановеното както по правоотношение, което е предмет на делото, така и по правоотношение, което не е предмет на делото, но има значение за неговото решаване. Претендира се, след отмяна на решението на САС, делото да се върне на надлежния съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата „Национална електрическа компания“ ЕАД я е оспорил с твърдения за недопустимост и за липса на основания за отмяна.Изложил е съображения, че представеният от молителя документ няма качеството на новооткрито писмено доказателство; че ищецът е могъл своевременно да се снабди с него; че сертификатът няма съществено значение за изхода на делото. Във връзка с поддържаното в молбата второ правно основание за отмяна ответникът излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК към хипотеза на твърдяното от молителя противоречие между съдебно и арбитражно решение; за липса на идентитет в предмета на двете производства, както и на съотношение в предметите им на обуславящ и обусловен, а освен това сочи,че в рамките на извършения инстанционен контрол върху решението на Софийски градски съд арбитражното решение е било предмет на задълбочено обсъждане както от въззивната, така и от касационната инстанции. Поддържа и липса на субективно тъждество на страните в двете производства.По подробно изложени в писмения отговор на молбата съображения в посочения смисъл ответникът иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за производството. Върховният касационен съд Търговска колегия Второ отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК. За да се произнесе по същество,съобрази следното: Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.ХХIV от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В съдебното производство по отмяна Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС , на първо място молителят се е позовал на наличието на основанието,посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК.Според тази норма, влязлото в сила решение подлежи на отмяна,когато молителят докаже откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно. Ангажираното като такова от молителя в производството пред настоящия състав писмено доказателство не обосновава предпоставката за отмяна, осъществяваща хипотезата на предл. 2 на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. За да бъде тя приложима следва да са изпълнени две предпоставки: новооткритото доказателство следва да е съществувало преди постановяването на решението и невъзможността страната да го ангажира своевременно в процеса при разглеждането на спора по същество да се е дължала на обективни причини,а не на субективното й поведение. При това новото писмено доказателство следва да бъде от такова естество,че съобразяването му от съда да би могло да промени постигнатия правен резултат по делото. Производството по т.д.2631/17г. по описа на Софийски градски съд е било образувано по предявени от „Енергийна финансова група“ АД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, обосновани с твърденията на ищеца, че по силата на договор за продажба на вземания от 25.01.2013г. придобил от „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД вземания на това дружество срещу ответника – „НЕК“ ЕАД по издадени в периода 06.02.2012г. - 14.01.2013г. 11 бр. фактури за извършени консултантски услуги по договор за консултантски услуги от 31.01.2005г. във връзка с изпълнение на проект Белене, възлизащи на обща стойност 18 167 431,12 евро без ДДС, като длъжникът е уведомен за цесията на 28.01.2013г. От тях ищецът е претендирал да му бъдат заплатени от ответника 2 884 587,17 лв., представляващи левова равностойност на задълженията по две фактури - № 170/10.09.2012г. и № 185/31.10.2012г., както и сумата от 880 816,79 лв. обезщетение за забава за периода от 01.09.2014г. до 01.09.2017г. С постановеното от него съдебно решение, с което така предявените искове са отхвърлени, Софийски градски съд е установил, че договорът за консултантски услуги, на основание на който са възникнали претендираните от ищеца вземания,е сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки между „НЕК“ЕАД, като възложител и „Парсънс ИендСи Юръп ЛТД Великобритания, като изпълнител; че на същата дата е сключено споразумение,с което всички права и задължения на изпълнителя по договора се прехвърлят на „Парсънс ИендСи България“ЕООД /за което дружество ищецът е твърдял, че е негов едноличен собственик, но по делото е установено,че такъв е трето дружество – Уорли Парсънс Белджъм Н.В. Белгия/; че впоследствие – на 24.01.2011г. „Парсънс ИендСи България“ЕООД /преименувано впоследствие на „Уорли Парсънс Юръп енерджи сървисис“ЕООД/ е сключил споразумение с „НЕК“ЕАД и „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД,с което на последното дружество са прехвърлени правата и задълженията на „Парсънс ИендСи България“ЕООД по договора; че с договор от 25.01.2013г. „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД е цедирал на ищеца по настоящото дело вземанията по процесните фактури. Въз основа на тези данни и като е съобразил /във връзка с направено от ответника възражение за нищожност/ действащата към периода на осъществяването на посочените действия по пораждане на правоотношения между описаните правни субекти разпоредба на чл.43 ал.1 ЗОП/отм./, предвиждаща забрана за изменение на договори за обществени поръчки, съдът е приел,че целените със сключените на 31.01.2005г. и 24.01.2011г. споразумение за новация и тристранно споразумение изменения на договора за консултантски услуги с промяна на първоначално определения изпълнител, не са породили правно действие,поради нищожност на тези споразумения.Развил е съображения,че разглежданите хипотези не попадат в нито едно от предвидените със закона изключения от тази забрана. В тази връзка е съобразил и липсата на данни да се приеме,че „Парсънс ИендСи България“ЕООД, с който е заменен изпълнителят по договора за консултантски услуги „Парсънс ИендСи Юръп ЛТД Великобритания е негов правоприемник, нито , че последният е едноличен собственик на капитала на българското дружество, тъй като , видно от вписванията в ТР такъв е белгийското дружество. Въз основа на това съдът е заключил,че „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ ЕАД не е придобил права на вземания, произтичащи от посочения договор и издадените въз основа на него фактури, които да би могъл валидно да прехвърли на ищеца по делото. Така постановеното от Софийски градски съд решение е потвърдено от въззивната инстанция.В производството пред нея въззивникът –ищец се е позовал на арбитражното решение от 06.09.2018г. по арбитражно дело №20351/МНМ на Арбитражния съд при Международната търговска камара Париж, което е представил като доказателство по делото и същото е съобразено от апелативния съд. С определение №610/13.11.2020г. по т.д.№2883/2019г. състав на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С постановеното на 01.07.2021г. решение №60065 съставът е оставил в сила решението на апелативния съд. При произнасянето си касационната инстанция е приела,че представеното от ищеца арбитражно решение на Арбитражния съд при Международната търговска камара Париж няма обвързващо действие за българския съд по отношение на разглеждания по делото спор, поради липса на обективно тъждество между предмета на делата по двете производства, тъй като исковете са предявени на различно основание и за вземания, касаещи различни периоди от време, а освен това субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение не се разпростират спрямо „Енергийна финансова група“АД/н/, доколкото това дружество не е било страна в арбитражното производство и не е частен правоприемник по отношение на конкретното присъдено с арбитражното решение вземане; дружеството в несъстоятелност не е обвързано от силата на пресъдено нещо в отношенията си с „НЕК“ЕАД и поради това,че прехвърлянето на вземанията с договора за цесия е осъществено преди предявяване на иска пред арбитражния съд. Отнесено към установените по делото факти и направените въз основа на събраните в исковото производство доказателства изводи на съда, представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – сертификат – извлечение от търговския регистър на Англия и Уелс не осъществява изискванията на основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Същото установява,че Парсънс ИендСи Юръп ЛТД Великобритания е преименувано от 2005г. на Уорли Парсънс Юръп лимитид, а от 2019г. – на Уорли Юръп ЛТД. Тези обстоятелства нямат отношение към извода на съда за липса на правоприемство между това дружество, като изпълнител по договора за консултантски услуги, спечелил обществената поръчка и другата страна по новационното споразумение – „Парсънс ИендСи България“ЕООД, нито би променило констатацията,че едноличен собственик на капитала на последното е не Парсънс ИендСи Юръп ЛТД Великобритания, а друго белгийско дружество.Оттук и не би могъл да бъде променен и изводът за нищожност на новационното и последващото го тристранно споразумения, поради противоречието им с чл.43 ал.1 ЗОП/отм./. Обстоятелството, което би се установило от това доказателство - че Парсънс ИендСи Юръп ЛТД Великобритания е едноличен собственик на капитала на „Уорли Парсънс нюклиър сървисис“ЕАД отново не би обусловило различен за изхода на спора краен извод, предвид факта,че последното дружество черпи правата си от тристранното споразумение, според което те са му прехвърлени от „Парсънс ИендСи България“ЕООД /преименувано впоследствие на „Уорли Парсънс Юръп енерджи сървисис“ЕООД/, за което е установено /и настоящото доказателство не го опровергава/,че е неуспешно конституирано като страна по материалното правоотношение въз основа на нищожното споразумение за новация от 31.01.2005г. Не са налице и останалите предпоставки за прилагане на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – страната да не е могла да се снабди с това доказателство в рамките на производството по обективни причини, а не поради собственото си процесуално бездействие.Въпросът за нищожността на споразуменията е бил въведен своевременно в предмета на делото с възражение на ответната страна, а ищецът, бидейки задължен да установи активната си материална легитимация,е трябвало да докаже,че не е извършена промяна на страните по договора с новационното споразумение, а е налице само правоприемство и че капиталът на последния приобретател на правата е 100% собственост на първоначалната страна по договора. За да стори това същият е могъл да поиска от лицето, считано от него за негов праводател, да му представи всички доказателства, относими към установяването на релевантните за защитата му факти. В молбата си за отмяна ищецът и не сочи конкретно, независещо от собствената му воля и възможности обстоятелство, представляващо пречка да се снабди с такива доказателства, а излага като причина това,че сертификатът му е бил предоставен в заверен превод от частния му праводател – цедента по договора , след като го е запознал с влязлото в сила на 01.07.2021г. решение /датата на постановяване на решението на Върховния касационен съд/. Подобни обстоятелства не представляват обективна пречка за снабдяване с релевантно за приключилия вече спор доказателство, а навеждат на процесуален пропуск на самата страна. Поради това липсват данни за формиране на извод, че са налице предпоставките за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. От систематичното място на разпоредбата и от съдържанието на основанието по т.4 на чл.303 ал.1 ГПК е видно,че предмет на производството по отмяна в посочената хипотеза са влезли в сила решения, което означава те да са постановени от еднакво компетентни правораздавателни органи – граждански съдилища, чиито актове се ползват със сила на пресъдено нещо след влизането им в сила /след изчерпването на реда за инстанционен контрол или при неупражняване право на обжалване/. Съгласно нормата на чл.307 ал.4 ГПК при произнасянето си с решението по реда на чл.303 ал.1 т.4 ГПК Върховен касационен съд извършва преценка на правилността на двете съдебни решения, за които се твърди да си противоречат, като отменя неправилното, тъй като целта, която преследва законодателят с този способ, е при наличието на две противоречиви решения /постановени при условия на пълен обективен и субективен идентитет или когато с тях са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета и на двете дела/ да не остане в правния мир това, което е порочно, като противоречието следва да съществува в диспозитивите на двете решения. Не отговаря нито на тази цел, нито на посочените характеристики арбитражното решение, което се постановява по друг процесуален ред, не от граждански съд, а от избрана от страните юрисдикция – арбитраж, чиито решения не са обжалваеми пред съд. До отмяна на такова решение не би могло да се стигне по пътя на отмяната по чл.303 ГПК и съобразно задължението на Върховния касационен съд ,предвидено в чл.307 ал.4 ГПК, тъй като за арбитражните решения е предвиден друг ред за отмяна – този по чл.47 ЗМТА. За гражданските съдилища, ангажирани в това производство, законът нито установява,нито допуска правомощие да се произнасят по правилността на арбитражните решения, като отмяната им е допустима само на строго определени основания, стоящи извън съществото на повдигнатия пред тази юрисдикция спор. Фактът,че законодателят е придал с разпоредбата на чл.41 ал.3 изр.3 ЗМТА на арбитражното решение сила на пресъдено нещо означава, че съдът, както и другите държавни органи са длъжни да се съобразят с последиците от него като зачетат даденото с него разрешение, доколкото то е относимо към повдигнатия пред съда гражданско-правен или търговски спор.В този именно смисъл е цитираното от молителя решение по гр.д.№1000/2012г. на ВКС трето г.о., според което когато спорът между страните е разрешен с арбитражно решение, образуваното пред съд производство по този спор е недопустимо. Други изводи от това решение не могат да бъдат направени. Че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК има предвид противоречащи си решения, постановени по спорове от компетентност на общия съд приема и съдебната практика /в т.см. мотивите на реш. №18/18.01.2016г. по гр.д.№5712/15г. на трето г.о. на ВКС , реш. №149/01.11.1958г. по гр.д.№110/1958г. на ОСГК на ВКС и др./. Поради изложеното настоящият състав не намира за необходимо да се произнася по наличието на обективен и субективен идентитет между съдебното и арбитражното решения, респ. да установява дали в тях са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета и на двете дела, а следва да постанови отказ за отмяната на решението на Софийски градски съд само по изложените по-горе мотиви. При този изход на делото молителят дължи да заплати в полза на ответника по молбата разноски в размер на 59 020,85 лв., представляваща платено от страната адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Енергийна финансова група“АД/н/ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 13.07.2018г. по т.д. №2631/2017г. по описа на Софийски градски съд ОСЪЖДА „Енергийна финансова група“АД/н/ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на „Национална електрическа компания“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 59 020,85 лв. представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.