Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр.София, 20.10.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7520 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 20.08.2013г. по гр.д.№222/2013г., с което ОС Монтана е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 28.03.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: в правомощията на кмета ли е да променя изискванията за заемане на определена длъжност с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМСМА. Жалбоподателят – [община], не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът- Ц. Г. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил като незакноно уволнението извършено със Заповед № 14 от 14.01.2013г. на Кмета на [община], с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ц. Г., възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност “технически сътрудник”, К. [населено място]” и е осъдил общината да й заплати сумата от 1 551 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 14.01.2013 година до 05.06.2013 година. Съдът, като е взел предвид, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в заповедта е чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, т.е. че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, е съобразил и обстоятелството, че преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение и конкретно на дата 11.01.2013г. на ищцата са връчени Длъжностна характеристика за длъжността “технически сътрудник, К. [населено място]” и уведомително писмо, с указание в 24 часов срок от връчването му, да представи документ за завършено висше образование, степен “бакалавър” и професионална квалификация “икономист”. Взет е предвид факта, че в раздел ІV на връчената на ищцата длъжностна характеристика, касаещ необходимата професионална компетентност за заемане на длъжността “технически сътрудник , К. [населено място] ”, е отразено изискване за минимална образователна степен – висше образование, степен бакалавър, без изрично да е посочено изискване за това висшето образование да бъде икономическо. Прието е за установено, че минимално изискуемото образование във валидното към датата на уволнението длъжностно щатно разписание за длъжностите в Община В. отново, както и при постъпване на ищцата на работа през 2009 година е “средно”. Прието е, че съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет одобрява структурата на общинската администрация, от което би могло да се приеме, че определянето на вида и броя на длъжностите в общинската администрация е от изключителна компетентност на Общинският съвет и К. няма правомощие да одобрява щатните разписания и да ги изменя, вкл. чрез въвеждане на нови изисквания към служителите. Изложени са съображения за това , че Кметът на [община] би могъл да промени длъжностната характеристика едва след като е налице промяна в длъжностното, щатно разписание. Прието е, че изготвяйки нова длъжностна характеристика за процесната длъжност, несъобразена с действащото към съответният момент длъжностно разписание Кмета на [община] е допуснал сериозно нарушение на дисциплинарната процедура, като последица от което нарушение е и незаконосъобразността на извършеното уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Съдът е посочил, че длъжностната характеристика се разработва и едностранно се утвърждава от работодателя, като той я валидизира с дата и със своя подпис върху нея е отразено единствено „утвърждавам ...... Кмет на Община В.”и е положен подпис и печат, като липсва поставена дата, на която е направено това утвърждаване. Съдът е установил, че липсват и данни новата длъжностна характеристика да е заведена в деловодството на Община В., за да може да се разбере кога същата е съставена и кога е утвърдена, като липсват и данни същата да е утвърдена с друга нарочна заповед на работодателя, което е допустим способ за утвръждаване на длъжностната характеристика. При тези данни съдът е счел, че връчването на длъжностната характеристика предхожда утвърждаването й и този пореден пропуск в извършената от работодателя процедура по промяна на длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата, влече неоснователност и на самото уволнение по чл. 328,ал.1, т.6 КТ. С оглед на изложените съображени и най - вече на тези, касаещи незаконосъобразно проведена от работодателя процедура по промяна на длъжностната характеристика, съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото работодателят не е имал право да въведе нови изисквания за образование, необходимо за изпълнение на длъжността на ищцата и въз основа на тези нови изисквания да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ Допуснато е касационно обжалване по въпроса в правомощията на кмета ли е да променя изискванията за заемане на определена длъжност с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМСМА на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение на този въпрос е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК - решение от 14.02.2013г. по гр.д.№527/2012г., ІV г.о на ВКС и решение от 21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В същата се приема, че съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат и основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. В обжалваното решение в противоречие с посочената практика съдът е приел, че кмета на общината не е компетентен да утвърждава длъжностна характеристика на служитилите си. Съгласно чл.19, ал.3 от Закона за администрацията кметът на община е териториален орган на изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинска администрация /чл.34,36 и 38 ЗА/. По аргументи от тези разпоредби кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл.44, ал.1,т.3 ЗМСМА той е и орган по назначаването на служителите в нея. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/ и в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и обща численост на персонала в нея. С оглед на изложените съображения се налага извод, че изменението на длъжностната характеристика, послужило като основание за уволнението на ищцата, е извършено от компетентния за това орган - кметът на [община]. Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Ето защо постановеното решение следва да бъде отменено и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество, като отхвърли предявените искове. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в заповедта е чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, т.е. че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, е налице, тъй като ищцата-ответник по жалба не е представила документ за завършено висше образование, степен “бакалавър” и професионална квалификация “икономист”. С оглед установената и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 31.10.2011г. по гр.д.№13/2011г., ІІІ г.о. на ВКС практика изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по - нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика, какъвто е конкретния случай. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. В този смисъл са решения по гр. дело № 1716/2000 г., трето г. о. ВКС; гр. дело № 1212/2004 г., трето г. о. ВКС; гр. дело № 254/2009 г., четвърто г. о. ВКС, по чл. 290 ГПК; гр. дело № 621/2010 г., трето г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК; гр. дело № 686/2010 г., четвърто г. о. на ВКС по чл. 290 и решение № 2174/09.01.2007 г. трето г. о. на ВКС. В случая работодателят в рамките на компетентността си е изменил изискванията за заемане на процесната длъжост чрез промяна на длъжностната характеристикаи и тъй като ответницата не отговоря на същите, то прекратяването на трудовото й прваоотношение на соченото в заповедта основание е законосъобразно. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 20.08.2013г. по гр.д.№222/2013г. на ОС Монтана, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предавените от Ц. Г. Г. срещу [община] искове за отмяна като незакноно на уволнението извършено със Заповед № 14 от 14.01.2013г. на Кмета на [община], на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата отпреди уволнението длъжност “технически сътрудник”, К. [населено място]” и за осъждане на [община] да й заплати сумата от 1 551 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 14.01.2013 година до 05.06.2013 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: