Р Е Ш Е Н И Е № 393 София, 22.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 31 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 351 от 09.05.2012г. по касационна жалба на П. Л. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 483/17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 750/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1230 от 22.06.2011г, постановено по гр.д.№ 1169/11 по описа на Русенски РС, в частта с която е уважен предявеният от касаторката. срещу държавата. отрицателен установителен иск за собственост върху ½ идеална част от апартамент, представляващ реален дял с югозападно изложение, на първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място по [улица] [населено място] със застроена площ на апартамента 66 кв.м., заедно с маза под кухнята и ¼ ид.ч. от тавана, стълбището за тавана и от коридора-входа откъм [улица], заедно с 60/364ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост на дворното място, и е прекратено производството по този иск като недопустим. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 7 от ЗВСОНИ, нарушение на процесуалните правила – чл. 224/отм/ от ГПК при определяне пределите на силата на присъдено нещо и за необоснованост на решението. Ответникът по касация – Д. излага теза, че с решението по чл. 7 от ЗВСОНИ съдът е прогласил за нищожна сделката и поради това имота в не реституираната му част се е върнал в патримониума на държавата по силата на съдебното решение, а поради участието на държавата в това производство, решението е задължително за нея. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Русенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Предявен е отрицателен установителен иск от касаторката П. Л. Т. против държавата. С Решение № 267 от 27.11.1992г по гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., изменено с Решение № 120 от 05.03.1993г по гр.д.№ 123/93 по описа на Р. по иск, предявен от Г. Г. М., като наследник на Г. С. М., починал на 05.11.1944г. е прогласена нищожността на сделката по н.а. №.,т., н.д.№ 1253/1966г на Русенския нотариус, с която Д. “В.” Р. продава на З. И. Д.. процесния апартамент и е възстановено правото на собственост на ищеца. върху ½ ид. част от същия имот. Ищцата по настоящото дело П. Д. Т. е правоприемник от купувача по сделката на основание покупко-продажба по н.а. № 62,т.2/1969г. и съдебно решение от 20.01.1970г. по гр.д.№ 352/1977г. за деба. Предмет на предявения по настоящия спор отрицателен установителен иск е другата ½ ид.ч. от същия апартамент, която не е реституирана с решението по чл. 7 от ЗВСОНИ. С Решение № 1152 от 24.11.1993г по гр.д.№ 565/93 по описа на ВКС е оставена без уважение молбата на ответницата по иска П. Т.. за отмяна на влязлото в сила решение на Р. и Р. и за преглед по реда на надзора като неоснователна. В мотивите на решение № 1134/1999г. по гр.д.№ 246/1999г. по молба за тълкуване на решенията по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ВКС изрично е посочил, че собственик на другата ½ ид.ч. е П. Т.. В производството по този иск е участвала държавата, на която са пресъдени разноски. Областната администрация с център Р. е съставила акт за частна държавна собственост № 3815/18.10.2005г., с който е актувала нереституираната ½ ид.ч. от двуетажната сграда, в която на първия етаж се намира процесното жилище. Въззивният съд се е позовал на това, че в производството по делото по чл. 7 от ЗВСОНИ като ответник е участвала държавата, на която Т. е осъдена да плати деловодни разноски и затова е приел, че постановеното решение по силата на чл.220 ГПК/отм/ е задължително за страните, създава сила на пресъдено нещо досежно собствеността върху другата ½ ид.ч. от недвижимият имот, предмет на гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., който недвижим имот е предмет и на предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск. Прието е, че в този случай правният спор относно правото на собственост върху недвижимия имот не може да бъде пререшаван, съгласно чл.224 ГПК/отм/ Затова предявеният отрицателният установителен иск за собственост от П. Т.. срещу Българската държава е преценен като недопустим, поради което е обезсилено решението на РС и е прекратено производстовто по него. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за характера на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ и обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо по него поради противоречие на възивното решение с ТР № 1/1995г. Съгласно чл. 224 от ГПК /отм/, респективно чл. 299 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, изрично предвидени в закона. Недопустимостта на по-късно предявения иск предполага идентичност на страните и предмета по двете дела и липса на последващи факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението. Това е така защото решението влиза в сила само между страните и правоприемниците им, придобили права след предявяване на иска, за предявеното искане и на предявеното основание. С влизането му в сила се преклудират фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред въззивна инстанция. . /Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о., Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1364/2009г. ІІ гр.о., Р № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о. Субективните предели на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ обхващат само страните по този иск, а съгласно ТР № 1/1995г. надлежен ответник по този иск е само третото лице-преобретател.. Д. – прехвърлител по сделката, предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ не е страна по тази сделка, защото изхода от процеса няма да се отрази върху патримониума на държавата. След установяване на нищожността на сделката, имотът, неин предмет на основание ЗВСОНИ се възстановява ex lege на ищеца, защото отпада пречката за реституция. За частта, за която ищецът не притежава право на възстановяване той не притежава и активна процесуална легитимация да предяви иск за тази част,респективно да установи нищожност на сделката и за тази част от предмета й. Правото на възстановяване за тази част принадлежи на друго лице, от волята на което зависи дали да упражни правото си на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, а докато това право не е упражнето и иска не е уважен и за неговата част, нищожноста за тази част от предмета не настъпва. Обективните предели на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ обхващат установяване на нищожност на сделката между държавата и трето лице само за часта от предмета й, за която ищеца притежава право на възстановяване. Това се определя от спецификата на този иск в сравнение с иска за прогласяване нищожност на сделка по чл. 26 от ЗЗД.. С иска по чл. 7 от ЗВСОНИ се цели установяване нищожност на сделката, с която държавата се е разпоредила в полза на трето лице само на предвидените в текста основания - нарушение на нормативни актове, злоупотреба със служебно и/ или с партийно положение. Основанията са изчерпателно изброени. Поради това, че законът предвижда специален иск е недопустим общия иск по чл. 26 от ЗЗД на предвидените в този текст общи основания за нищожност. Предявяването на иска може да стане само в преклузивния срок по чл. 7 от ЗВСОНИ, от което следва, че след изтичане на този срок се погасява не само правото на иск, но и материалното право на възстановяване на собствеността ако имота е придобит от трето лице на основание сделка с държавата. Предявяването на иска от един от наследниците не ползва останалите, защото законът не предвижда изрично такава възможност, а процесуалната субституция е възможна само когато е изрично предвидена. Поради тези различия установяването на нищожността с решение по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ е само до размера на частта, за която ищеца притежава правото на възстановяване и само тази част се възстановява. За останалата част, която не е била предмет на спора, или за която иска е отхвърлен поради това, че ищеца притежава право на възстановяване за по-малка част от претендираната, или защото някой от ищците не притежава право на възстановяване, не настъпва реституционния ефект. Целта на законодателя е искът по чл. 7 от ЗВСОНИ да се предяви само с оглед това да отпадне пречката за възстановяване, защото имота е в трето лице. Тази норма, както и целта на ЗВСОНИ не е да върне в патримониума на държавата частта, за която ищеца по този иск не притежава правото на възстановяване.За тази част не се създава сила на пресъдено нещо, защото ищеца не е активно материално правно легитимиран да предяви иска. При съобразяване с тези специфики на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ се налага извода, че решението по този иск не създава сила на пресъдено нещо за останалата част извън правата на ищеца. Въпреки установената нищожност, тази част не се връща в патримониума на държавата и тъй като тя е съставила акт за държавна собственост за останалата нереституирана част, е налице правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск, че тя не е собственик на тази част. Върху тази част не се простира силата на пресъдено нещо на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ дори да е било конституирано министерство на финансиите като представител на държавата, защото това решение не създава права за държавата. Не е налице нито субективен, нито обективен идентитет, поради което изводът за въззивната инстанция за недопустимост на предявения иск е формиран в противоречие с материалния закон – чл. 7 от ЗВСОНИ и в нарушение на процесуалните правила, поради което решението следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 483/17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 750/2011г. на Русенски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: