Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 10 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 79/2012 година Защитникът на подсъдимия К. Г. е обжалвал по касационен ред решението на Софийския апелативен съд, потвърждаващо осъдителната присъда на Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда е от 16.ХІ.2010 год. по нохд № 4914/2009 год. и по обвинението в подкуп по чл.301, ал.1 НК: на 25.VІІІ.2009 год. подсъдимият Г. като длъжностно лице (инспектор по приходите в териториалното поделение на НАП в София) поискал и приел от А. Д. 70 лева, защото не му е извършил данъчна проверка и съставил акт за установяване на административно нарушение във връзка с нея за неправомерно извършване на търговска дейност на тържище. По това обвинение подсъдимият е и наказан 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години и 1000 лева глоба, както и със съответно лишаване от право да заема и да упражнява определени длъжност и професия за 1-годишен срок. Второинстанционното (въззивно) решение - № 363 от 29.ХІ.2011 год. по внохд № 841/2011 год., е постановено по жалба също от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба е оспорена само доказаността на обвинението – смята се, че това е трябвало да стане по друг, убедителен начин, но въпреки конкретиката на довода, позоваването е на трите основания по чл.348 НПК, а искането по изхода на делото –оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът от Върховната касационна прокуратура е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. При неговото оспорване жалбоподателят и без друго не е намерил самостоятелни аргументи, че при постановяването му е нарушен законът (чл.348, ал.1, т.1 НПК) или наложеното наказание е явно несправедливо (т.3 от цитираната разпоредба). Неоснователно обаче е оспорването във връзка с доказаността на обвинението. Доколкото доказването е подчинено на процесуални правила, такива не са били нарушени нито съществено (чл.348, ал.1, т.2 НПК), нито несъществено. Претенцията, по-конкретно, за използването на специални разузнавателни средства не държи сметка за инцидентното разкриване на престъплението, а и за лесното и причисляване към процесуално недопустимите искания (в случая – поради предполагаемата му връзка с отречената в чл.14, ал.2 НПК теория за формалните доказателства). Що се отнася до някои проблеми с доказателственото значение на казаното от свидетеля, от когото е бил поискан подкупът, и от свидетеля, който го е придружавал, то, първо, не разкрива нищо особено, и, второ, проблемите са преодоляни от съдилищата дори с повече усилия, отколкото заслужават. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 29.ХІ.2011 год. по внохд № 841/2011 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ