Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 371                                               гр. София, 26 септември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 368 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А. Х., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Варненски апелативен съд № 61 от 13.05.09 г, по ВНОХД № 81/09, с което е потвърдена присъда № 26 от 27.02.09, по НОХД № 44/09 на Варненски окръжен съд, с която посоченият подсъдим е признат за виновен в това, че на 4-15.05.08, в гр. В., умишлено е умъртвил Я. С. И. , с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на осем години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, както и да заплати на гражданските ищци С. Н. И., Ю. Я. С. и С. Я. И. обезщетение за неимуществени вреди, в размери, както следва: 25 000 лв, в полза на първия ищец, и по 15 000 лв, в полза на останалите двама, заедно със законните последици. С жалбата се релевира нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо размерите на уважените граждански искове, както и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание, с мотива, че независимо от приложението на чл. 55 НК, наказанието не е съобразено с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства: агресивното поведение на пострадалия, провокирало у подсъдимия състояние на афект, ниската лична обществена опасност на дееца, изведена от чистото му съдебно минало, семейното му положение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Възразява се срещу справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които, според жалбоподателя, са прекомерно завишени. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание, както и като бъде пререшена гражданската отговорност чрез определяне на обезщетения в по-нисък размер.   В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят не се явява, но изразява писмено становище за уважаване на жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита жалбата за неоснователна. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, предопределила приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Извън това, при определяне на наказанието, съдилищата са взели предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на дееца, добрите му характеристични данни, критичното му отношение към извършеното, имащо характер и на съдействие за разкриване на обективната истина, състоянието на физиологичен афект, който не обуславя по-лека правна квалификация. Ето защо, неоснователно се твърди, че срокът на наказанието не е съобразен с наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, извън задължителното приложение на чл. 55 НК. Наказанието осем години и шест месеца „лишаване от свобода” отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което липсват основания за неговото по-нататъшно смекчаване.   Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо гражданската отговорност. Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. В случая, този принцип е спазен. Присъдените обезщетения в полза на съпругата и децата на пострадалия, претърпели значителни морални вреди от нелепата загуба на своя близък, са справедливи и не следва да бъдат намалявани. В противен случай, не биха били репарирани причинените от деянието неимуществени вреди, поради което искането за пререшаване на гражданската отговорност не може да бъде удовлетворено.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 13.05.2009 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 81/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: