Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София , 09 април 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря и Н. Пелова с участието на прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 157/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на адв. К. Е. - защитник на подсъдимия С. Б. К. и по жалба на частния обвинител Б. К. срещу решение № 97 от 09.07.2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по внохд № 613/19 г. В жалбата на подсъдимия са ангажирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подс. К.. Твърди се, че съдебните актове са постановени без обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като е отказано събирането на доказателства за това, че друго МПС, преди управляваното от подс. К., е прегазило пострадалия. Не са проверени данните, че преди отвеждането на подсъдимия в РПУ са извършвани оперативни действия с друго лице –а именно Р. Б., чиито микробус съвпада с цвета на МПС, управлявано от подс. К.. Отказан е разпит на Б. и на началника на РПУ –Чепеларе за изясняване на въпроса дали друго лице е проверяване за съпричастност в извършване на престъплението. Неоснователно било отказано назначаването на повторна КСМЕАТЕ, с участието на други експерти, поради възникнали съмнения в заключението на първоначалната експертиза. Възразява се срещу дейността на съда по оценката на доказателствените материали, която е приета за едностранчива и тенденциозна, направена в противоречие с изискванията на закона. В касационната жалба на частния обвинител е заявено основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд за увеличаване на размера на наказанието и за постановяване на ефективното му изтърпяване. Набляга се на необходимостта от налагането на по- строги санкции срещу извършителите на ПТП, с оглед динамиката на престъпленията от този род за постигане на целите на чл. 36 от НК, в съответствие с т. 7 от Постановление на ПВС №1/1983 г./ В съдебно заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия К.-адв. Д. поддържа касационната жалба, с развитите в нея доводи. Оспорва извода на съставите по същество, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието и че то е извършено от подс. К.. Подс. К. в последната си дума моли делото да бъде върнато на апелативния съд за изясняване на всички обстоятелства. Повереникът на частния обвинител Б. К. – адв. Ж. пледира за отмяна на въззивния акт, поради наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и за връщане на делото за увеличаване на размера на наложеното наказание и за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Частните обвинители М. К. и Е. К. и техният повереник – адв. Р. М. не се явяват пред ВКС. Представителят на ВКП изразява позиция, че наведените в двете жалби доводи са неоснователни, като въззивният съд не е допуснал сочените в тях нарушения и е приложил правилно закона. Наказанието намира за справедливо, тъй като съдилищата адекватно са отчели значителния принос на пострадалия за настъпване на произшествието. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на предоставените правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК намери следното : Касационната жалба на адв. Е. - защитник на подс. К. е неоснователна. Касационната жалба на частния обвинител К. е неоснователна. С присъда №11 от 18.10.2019 г. Окръжен съд –Смолян признал подс. С. Б. К. за виновен в това, че на 22.12.2016 г. при управление на МПС л. а. Фиат Б. с ДК № См 13 79 АР в посока [населено място] за [населено място], общ. Чепеларе, на около 40 метра преди кръстовището за [населено място] нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2, изр. 2 –ро от ЗДП и причинил по непредпазливост смъртта на М. Б. К., след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. Б, пр. 1, вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като оправдал подс. К. за нарушение по чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП. На основание чл. 343Г от НК лишил подс. К. от право да управлява МПС за срок от пет години Осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР- Смолян, ОС-Смолян и тези направени от частните обвинители за възнаграждението на повереник. Разпоредил се с веществените доказателства по делото. По протест на прокурор и по жалби на подс. К. и защитата му и по жалби на частните обвинители и техните повереници в АС- Пловдив е образувано внохд № 613/19 г. С решение № 97 от 9.07.2020 г. АС –Пловдив потвърдил атакуваната присъда изцяло и осъдил подсъдимия да заплати направените разноски от въззивната инстанция. По жалбата на подс. К., депозирана чрез адв. К. Е.. І. Оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд отклонения в процесуалните правила е неоснователно. Въззивното съдебно решение не съдържа твърдените пороци, нито дава основание да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на съда. В изпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, апелативният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички налични доказателства по делото и с оглед правомощията си на инстанция по фактите, провел допълнително съдебно следствие. Изслушал вещите лица - М., П. и Д., изготвили КСМЕАТЕ, по искане на защитата разпитал в качеството на свидетели С. Т. и Т. Ч.. След направена констатация, че при изготвяне на първоначалната КСМЕАТЕ, вещите лица не са били запознати с допълнителния протокол за оглед на местопроизшествието от 4.12.2019 г. /на л. 248- 251, т. 2 от ДП/, назначил допълнителна експертиза с участието на същите вещи лица. І.1.Лишено от основание е оплакването, че въззвината инстанция е отказала събирането на доказателства, които имат значение за правилното решаване на делото и в частност, такива свързани с персоналната идентификация на автора на инкриминираното деяние. Въпросът за авторството заема централно място в касационната жалба, като се оспорват изводите за съпричастност на подс. К. в пътния инцидент, при който загинал К.. Становището на съдебните състави е изведено след детайлен и задълбочен доказателствен анализ, при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, поради което не може да се твърди, че въззивният съд се е дистанцирал от задълженията си. Подложил е на оценка наличните доказателствата и доказателствени средства и е дал отговори кои от тях заслужават доверие и поради какви причини. Отхвърлил версията на подсъдимия, тъй като тя не е издържала проверката с останалите доказателства. Съдът е спрял вниманието си на писмените доказателствени средства -протокол за оглед от местопрестъплението, с който са иззети веществени доказателства – парчета от счупена пластмаса и протокол за оглед на л. а. „Фиат Б.“. Обсъдил е заключението на трасологическата експертиза, изследвала и установила сходство между частите от парчета, намерени на местопрестъплението с части от предната част на лекия автомобил от броня и предна регистрационна табела. Обсъден е протокола за оглед на дрехите на пострадалия, при който е констатиран върху лявата средна част на гърба на якето му участък с неравномерно отнемане на материята и неправилно стапяне на тъканта до овъгляване. Те са съпоставени с иззетите при огледа на л.а. черни частици от стопилка от колекторна тръба и са се оказали сходни по морфологични признаци и органичен компонентен състав. Констатирано е, че механизмът на оставянето им е вследствие от притискане на тялото с долната част на автомобила. Съдът е обсъдил заключението на Химическата експертиза, с което вещото лице е приело, че иззетите от дрехите на пострадалия бели микролюспи боя са сходни по морфологически признаци -вид, цвят, нюанс, микроморфология с бялата боя от пластмасовите детайли от автомобила на подс. К. / т. 2 л. 57-61/. 2. Неоснователно се твърди, че изводите на съда за авторството на деянието се базират на доказателства, които са събрани в противоречие с изискванията на закона. Като такива се сочат показанията на св. Й., св. Б. и св. Т., пред които подс. К. признал извършеното престъпление и разказал детайли. Идентично възражение защитата е правила и пред въззивния съд, който внимателно го обсъдил и отхвърлил като неправилно, цитирайки изобилна съдебна практика, сочеща на познаване на въпроса за производният характер на тези доказателствени източници и неспособността им самостоятелно да обосноват обвинителната теза./ в този смисъл практиката на ВКС Р №22/19 г. по н.д. № 1127/18 г. 2 НО, Р. № 89/12 г. по н.д. № 2978/11 г. на 3 НО, Р. № 591/14 г. по н. д. №1902/13 г. на 1 НО и др./. 3. Оплакването, че въззивният съд е отказал проверка на версията, че Р. Ч. Б., който е собственик на бял микробус е извършител на престъплението и на твърдението, че спрямо него са провеждани процесуално следствени действия, които не са намерили място в материалите по делото е некоректно лансирано в жалбата. Твърди се, че защитата поискала разпит на Р. Б. и на началника на РПУ- Чепеларе, които не били уважени от съда. Запознаването с материалите по нохд № 16/19 г. по описа на ОС- Смолян сочи, че на л. 257 е приложен официален документ - писмо изх. № 000-1965 от 12.07.2019 г. , подписано от началника на РПУ- Чепеларе – И. С.. В него се съдържа информация, че с Р. Ч. Б. са извършвани оперативни мероприятия, в хода на които щателно е била проверена версията му. Спрямо него не са прилагани принудителни мерки, не е задържан в РПУ и след проведената беседа е бил освободен, без да са съставяни официални документи за това. Цитираното писмо представлява официален документ, тъй като е подписан от началник на РПУ - Чепеларе и подпечатан с печата на РПУ. По делото не са събрани данни, които да го дискредитират, поради което той не е изключен от доказателствената съвкупност. За това за съда не е съществувала процесуална необходимост от провеждането на разпит на неговия автор, като свидетел. На следващо място, тъй като писмото е част от доказателствените материали по делото, то е послужило на съда за формиране на вътрешното му убеждение по отношение на описаните в него факти, поради което неоснователно се твърди, че версията на подсъдимия е останала непроверена. 4. Не намира опора в материалите по делото твърдението, че с отказа да разпита Р. Б., въззивният съд лишил подс. К. от възможността да докаже тезата си. Установява, се че Р. Ч. Б. е бил разпитан като свидетел от Окръжния съд по искане на защитата в съдебно заседание провело се на 25.09.2019 г. / л. 267- л. 271/. При провеждане на разпита, адв. Е. активно е задавал въпроси, отговорите на които са обективирани в протокола от съдебно заседание, който е писмено доказателствено средство за извършените от въззивния съд действия. Липсват данни, защитата да е настоявала за провеждането на допълнителен разпит на този свидетел или да е твърдяла наличието на неизяснени при първоначалния му разпит обстоятелства, които да са налагали повторното му участие пред въззивния съд. 5. Възражението, че с назначаването на „допълнителна“ КСМЕАТЕ, вместо „повторна“ съдът нарушил закона е неоснователно. Поставените от съда въпрос/и в нея са свързани с изясняване на обстоятелството, доколко съдържанието на допълнителния протокол за оглед от 4.12.2019 г., с който вещите лица не са били запознати, би наложил промяна в първоначалното заключение, изготвено от същите вещи лица. От процесуална гледна точка за правилното решаване на делото е ирелевантно, как съдът е озаглавил назначената от него експертиза – като повторна или допълнителна, тъй като при наличие на непълнота в първоначалната, резонно е била назначена допълнителна експертиза, а не повторна. Съдът не констатирал необоснованост в първоначалното заключение, нито в него са възникнали съмнения за правилността му, следователно въззивният съд е изпълнил задълженията произтичащи от чл. 153 от НПК и не е допуснал нарушение на закона. В съдебно заседание на 11.06.2020 г., вещите лица са защитили заключението и са отговаряли на поставени от страните и съда въпроси. Направеното от защитата искане за назначаването на още една повторна експертиза не е уважено, като съдът е мотивирал ясно становището си за това. Едва пред ВКС, защитата прави уточнение, че в същност настоява за арбитражна експертиза, с оглед констатираните различия в двете Комплексни експертизи. ВКС в свои решения не веднъж е отбелязвал, че не всеки отказ на съда за събиране или проверка на доказателствата, следва да се обсъжда на плоскостта на допуснато съществено процесуално нарушение, а само, този който се конфронтира с принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Конкретно в случая, в заключенията на КСМЕАТЕ- назначена в ДП и тази от въззивния съд- не са налице значими различия в отговорите на поставените въпроси, които да променят параметрите на пътния инцидент и изводите за предотвратимост на удара. Отклоненията касаят скоростта на движение на лекия автомобил, с която ударът би бил предотвратим / дали със скорост от 33 км. ч. или 35 км. ч., второ – преценката на какво разстояние пострадалият е станал видим за водача на ППС – дали от 50 метра или на 44 метра и трето - дали опасната зона за спиране е 34,63 м. или 33 метра. Очевидно, при тези незначителни разминавания в отговорите, съдът не е имал необходимост от подлагане на нова арбитражна оценка двете заключения, поради което ВКС счита, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения. ІІ. В съответствие с приетата от съда фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Действията на подс. К. с основание са субсумирани в състава на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6 , б, „б“ от НК. Въпреки, че подс. К. е управлявал МПС със скорост от 42 км. ч., скорост, която е била съобразена с осветеността на късите светлини на фаровете, той не е реагирал своевременно на възникналата на пътя опасност, каквато е представлявал лежащият на пътното платно човек и със закъснение, едва на около 25 м. -26 метра преди мястото на удара, задействал спирачната система, при положение, че пострадалият е бил видим за него на разстояние от 44 метра, с което нарушил чл. 20, ал.2, изр. 2 от НК. В случая, несподеляемо е възражението на защитата, че подсъдимият е бил лишен от възможността да докаже, че не е имал възможност да предотврати ПТП, тъй като видимостта му към лежащия на пътя човек не е била в границите, които са посочили вещите лица. На този въпрос вещите лица са отделили специално внимание в допълнителното заключение на л. 137-146 от въззивното производство и са изложили изчерпателни съображения, подкрепени с научни изследвания по въпросите за видимостта при шофиране нощно време в извъннаселено място, в зависимост от типа облекло, светлини, зрителни възможности на водачите за разпознаване на обекти, които са намират на пътя и др. Отчели са релефа на пътя, наличието на ляв завой преди мястото на удара и комплексно са заключили, че в момента, в който водачът е имал техническа възможност да забележи пострадалия на пътното платно от 44 метра , той е имал техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Този извод остава непроменен и при видимост на водача към пострадалия на разстояние от 50 метра. Поради изложените съображения, ВКС счете, че касационната жалба на подс. К. не налага намесата на касационната инстанция в желаната от него насока - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради неоснователност на релевираните в нея оплаквания. По жалбата на частния обвинител Б. К. чрез повереника му адв. Ч. ІІІ. Оплакването за явна несправедливост на наказанието и искането за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане за да се увеличи размера на наложеното на подс. К. наказание, както и да отпадне приложението на чл. 66 от НК е защитено в жалбата с доводи за широката разпространеност на престъпленията от този вид и с необходимостта държавата да противодейства срещу това, чрез налагането на по- строги санкции за виновните шофьори. Акцентът е поставен върху постигането на генералната цел, за което е необходимо постановяването на ефективни наказания. Определянето на вида, размера на наказанието и начинът на неговото изтърпяване са две напълно самостоятелни логически дейности. Първата е свързана с обсъждането на материалните предпоставките на чл. 54 и чл. 55 от НК , а втората с тези по чл. 66 от НК. При осъществяване на дейността си, съдилищата не са допуснали логически грешки и в съответствие с доказателствата по делото и изискванията на закона са определили на подс. К. справедливо наказание от три години лишаване от свобода, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне преследваните в чл. 36 от НК цели- да поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително над останалите членове на обществото, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1 т. 3 от НПК. Не може да се сподели тезата на повереника, че с определеното наказание, коментираните цели са непостижими. В съответствие с изискванията на чл. 54 от НК, съдът е обсъдил всички фактори, които имат значение при индивидуализиране на размера на наказанието, като е отчел младата възраст, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност на подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства. Направил е вярна преценка, че жертвата има принос за настъпване на престъпния резултат, поради допуснатото от нея грубо нарушение на правилата за движение на пътищата, изразило в неправомерното й поведение на пътното платно. Според уредените в ЗДвП правила, пътното платно е място за движение на МПС и само в изключителни случаи, то може да бъде предназначено за движение и преминаване на пешеходци, такива, които са със специфични нужди, като инвалиди с инвалидни колички, хора с обемисти предмети и др. Останалите, следва да съблюдават стриктно правилата по чл. 108 от ЗДП -да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДП, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най- близо до лявата му граница. Намирайки се в извън населено място, при липсата на банкет или тротоар, пешеходецът следва да се движи най- близко в дясно. В конкретния случай К. е нарушил тези правила и е станал причина за пътния инцидент, тъй като не се е движил плътно в дясно, а лежал перпендикулярно върху пътното платно. Съгласно протокола за оглед, тялото се е намирало по ширина на пътното платно на около 1 м. - 2,2 м. североизточно, като обяснение за това поведение може да даде заключението на химическата експертиза, която установява тежка степен на алкохолно опиване на жертвата от 4,5 промила алкохол в кръвта. Приетите от съда отегчаващи вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието, неоказването на помощ на пострадалия, бягството от местопроизшествието, са взети предвид от законодателя при очертаване на степента на обществена опасност на деянието, чрез санкционната част на нормата, предвиждайки по- високо наказание за престъплението, в сравнение с обикновените случаи на причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС и за това тези обстоятелства не следва да се интерпретират като допълнително отегчаващи наказателната отговорност на подс. К.. Липсата на оказано съдействие за разкриване на обективната истина и неизразяване на съжаление за случилото се, също така не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието, тъй като подсъдимият няма задължение да сътрудничи за разкриване на истината, а има право да запази мълчание, като израз на гарантираното му от закона право на защита. Отказът на подсъдимия да поеме вина за настъпилия инцидент, също така не предполага изразяване на съжаление. Наложените му административно наказания за нарушения по ЗДвП са за леки по вид нарушения и не разкриват личността му в ярко негативна светлина. Следователно, очертаните обстоятелства, сочат на значителен превес на смекчаващите отговорността, което позволява наказанието да бъде определено при техния превес, при условията на чл. 54 от НК - от три години лишаване от свобода. При обсъждане на материалните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК, съдът е направил вярна преценка за това, че за поправянето на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на определеното му наказание. Този извод е съобразен с ТР № 2 /2016 г. на ОСНК на ВКС, за това, че съпричиняването от страна на жертвата, винаги има косвено значение при обсъждане на въпросите по чл. 66 от НК при преценка на възможността подсъдимия да се поправи. В конкретния случай принудителното изолиране на подсъдимият от обществото, от семейната и трудовата му среда, не е оправдано и не би допринесло с нищо за неговото поправяне като личност, което е основна цел на закона. Общопревантивната функция, върху която поставя акцент частния обвинител не може да им приоритет пред специалната. Съдебната практика / Р №219/15 г. н.д. №523/15 г. ІІІ НО, Р № 97/19 г. по н.д. № 280/19 г. на І НО на ВКС и др./ не веднъж, с оглед конкретните обстоятелства по делото, приема, че институтът на условното осъждане не се конфронтира с генералната цел на наказанието, тъй като определеният изпитателен срок /в случая, максимален, от пет години/ има възпиращ и предупредителен ефект, поради възможността наложеното наказание да бъде приведено в изпълнение, след осъждане на дееца за друго престъпление. Отделно, следва да се подчертае, че на подс. К. е наложено кумулативно наказание по чл. 343 Г от НК и той е лишен от право да управлява МПС за продължителен период от време, което също би изиграло положителен ефект. За това настоящият касационен състав прие, че определеното наказание и неговото отлагане при условията на чл. 66 от НК са в състояние да изпълнят и двете цели на закона, поради което жалбата в тази част не намира основание, като въззивното решение следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1 , т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 9.07.2020 г. постановено по внох № 613/19 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.