Ключови фрази
Подправка и използване на контролни знаци и идентификационни номера * пробация * пробационни мерки * споразумение * доказателствени искания * указания на касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

197

 

гр.София, 12 май  2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети април   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                        РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Аврора Караджова

при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно  дело под № 154/2009 година

 

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Б. С. Д. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, изменящо осъдителната присъда срещу него на Хасковския окръжен съд.

Първоинстанционната присъда - № 167 от 25 септември 2008 год. по нохд № 530/2007 год., е осъдителна по обвинението, че на 9 август 2007 год. подсъдимият Д е нарушил правилата за движение на моторното превозно средство (лек автомобил), което е управлявал, и така причинил по непредпазливост смъртта на М. Г. Д. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” НК (още заради оказаната помощ на пострадалата). Подсъдимият е наказан при условията и на чл.55 НК (под предвидения законов минимум) на пробация, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и „безвъзмезден труд в полза на обществото” – всички за срок от 3 години, а последната – 320 часа годишно. Пробацията е кумулирана с лишаване от право за управление на МПС за същия, 3-годишен срок.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 297 от 9 януари 2009 год. по внохд № 592/2008 год., е постановено по жалба от същата страна, обжалвала и сега, и с него само е намален на 1 година срокът на наказанията.

Присъдата и решението са постановени освен това след прекратяване на наказателното производство спрямо втория обвиняем по делото – Б. Д. П. поради постигнатото между него и прокурора споразумение за решаване на делото (чл.24, ал.3 НПК). Споразумението е одобрено на 20 март 2008 год. и се отнася до същото престъпление, за което са издадени по-късно присъдата и решението, но с правна квалификация без приложението на чл.343а (на пострадалата е оказал помощ само другия подсъдим). Като втори, независим извършител на престъплението П. е наказан 1 година и 8 месеца лишаване от свобода условно за 3 години и 6 месеца, както и на лишаване от право да управлява МПС за срока на лишаването от свобода.

В касационната жалба се съдържа изрично позоваване на всички основания, на които би могло да се отмени или измени решението (макар и съпроводено с доста неточности като например включването между тях и на „необосноваността”), но всъщност изложените доводи могат да бъдат отнесени само към съществените нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, т.2 и 3 НПК. Жалбоподателят е недостатъчно точен и в исканията си (например-за оправдаване на подсъдимия въпреки оплакването за „неизяснена фактическа обстановка”), иначе възможни по принцип (предложената алтернатива е още за връщане на делото за ново разглеждане или за смекчаване на пробацията).

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът-единствената друга страна, взела участие в него – е за отхвърлянето й.

Върховният касационен съд намери, че трябва да уважи жалбата само относно наложеното наказание пробация.

І. Допусната е явна несправедливост на тази част от кумулативната санкция, респ. на наказанието като цяло (чл.348, ал.1, т.3 НПК).

Въззивният апелативен съд е направил съществена промяна в наказанието пробация, смекчавайки значително неговия срок, но е трябвало да отиде по-далеч и по същите съображения да обяви като ненужна строгост прибавянето към двете задължителни мерки, на факултативната „безвъзмезден труд в полза на обществото”. За този извод, според ВКС, особено значение има както приносът на пострадалата за ескалацията на инцидента (не само в последния му, фатален за нея етап), така и загубата в нейно лице на близък човек на подсъдимия.

ІІ. В друго отношение касационната жалба е неоснователна.

За пореден път е поставен въпросът за отражението върху правото на защита на непридвижената жалба, подадена срещу отказа на наблюдаващия прокурор да уважи доказателствените искания след предявяването на разследването (чл.200-202 във вр. с чл.229, ал.3 НПК). Верно е, че апелативният съд не е дал отговор на въпроса, но пропускът му е несъществен след изразеното по общ начин съгласие с действията на окръжния съд, отговорил му дори на два пъти (в двата свои състава), които отговори пък са в съответствие и с указанията на ВКС в Т.р. 2/02-ОСНК, т.1 (Бюл. 6/02).

Решението на въззивния съд е оспорено и без да се държи достатъчно сметка за ограниченията при неговата проверка, които произтичат от чл.413, ал.1 НПК: от задължителната сила „за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани” (а следователно – и за всеки следващ съд – арг. и от изключението за гражданския съд, уредено в ал.2) на влезлите в сила съдебни актове. В случая касационната жалба не държи сметка за споменатото вече по-горе споразумение с втория подсъдим Б. П. , което след одобряването му от съда също „има последиците на влязла в сила присъда” (чл.383, ал.1 НПК).

Одобреното от първия състав на окръжния съд споразумение за решаване на делото е, с други думи, поначало задължително по въпросите, които по необходимост са общи за наказателната отговорност, установено с него, и търсената сега. Недопустимо е, по-конкретно, съдът одобрил споразумението, да е решил, че Б. П. е извършил престъплението поради „заслепяване” от насрещните светлини на спрения автомобил на Б. Д. , а друг съд след него да реши нещо различно в тази насока.

Що се отнася до оспорването на обстоятелствата за разположението на пътя на третия автомобил, участвал в произшествието, несъгласието на жалбоподателя, от една страна, е некоректно, а, от друга – вътрешно противоречиво; некоректно е, защото Д. сам е принудил водача на третия автомобил (Е. Вейсар) да спре опасно отчасти в насрещната пътна лента; вътрешно противоречиво – след признанието и в жалбата, че пострадалата изрично се е противопоставила В. да премести автомобила си.

ІІІ. ВКС намира, че освен недостатъка при осъждането на подсъдимия Б. Д. , обсъден по-горе в р.І, трябва да отстрани и още един, допуснат явно по недоразумение: участието и към този момент от делото като частни обвинители и граждански ищци на пострадалите-родители на убитата М. Д.

Родителите на М. Д. наистина са били конституирани в посочените качества, но само за участие в първата част от делото – завършила с прекратяването му след споразумение; впоследствие те дори изрично са заявили, че не желаят по-нататъшно участие като частни обвинители и граждански ищци срещу Б. Д. (протокол на съд.заседание от 13 май 2008 год., с.2), а съдът дори е прекратил делото в „гражданската му част” по искането за конституиране на вече осъдения със споразумението Б. П. като „граждански ответник” (!!! – вж. отново същия съдебен протокол).

ІV. Ръководен от всичко изложено и преди всичко съобразно още с чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 297 от 9 януари 2009 год. по внохд № 592/2008 год. на Пловдивския апелативен съд само относно наказанието пробация, като отменя включването в него на мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото във връзка с участието в него на частни обвинители и граждански ищци.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: