Р Е Ш Е Н И Е № 750 София, 04.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Бонка Дечева при участието на секретаря Е. П. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА гр.дело 1794 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 514 от 14.06.2010г. по касационна жалба, подадена от Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 09.07.2009г., постановено по гр.д.№ 311/2009г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решение 15.09.2007г. по гр.д.№ 1314/2006г. на К. РС. С последното са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС против К. К. Ч. и П. П. Ч. за имот от 0,417 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., съставляващ имот 032044 и против Б. К. С. и Д. Г. С. за земеделски имот – трайни насаждения с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., съставляващ имот № 032045 по КЗ и съобразно това е отхвърлено искането за отмяна на констативни н.а. № 20,т.VІІ/1994г. и н.а. № 25,т.VІІ/1994г., издадени на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ и нарушение на процесуалното правило на чл. 218з от ГПК /отм/. Ответницата по касация считат решението правилно и законосъобразно и молят да се остави в сила. Поддържат заявените възражения за признаване право на задържане до З.лащане на подобренията в двата имота, ако съдът уважи жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на К. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на двата процесни имота с решение № 26-Р от 12.03.1997г., т. 7 и 8 на ПК гр. К., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници в качеството им на наследници на С. А. С., тъй като това решение е нищожен административен акт. Мотивирал е този извод с това, че при постановяване на решението в състава на ПК са участвали освен председател, секретар и четирима членове, и още А. А., която според официално издаденото от М. писмо № 11-6-107 от 06.11.2006г. не е включена в щатния състав на ПК, а останалите членове, които са подписали решението остават четирима и това противоречи на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му публикувана. в ДВ, бр. 34 от 1992 г., която е била в сила и към12.03.1997г.. Това решение е постановено след отмяна на предходното решение на въззивния съд с решение на ВКС по гр.д.№ 1694/2008г. на ІІ гр.о., в което са дадени указания, че участието на посочената служителка като специалист при постановяване на решението на ПК и подписването от нея не прави решението нищожен административен акт, защото останалият състав на ПК е достатъчен, за да постанови валидно решение. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е.нищожно ли е решението на ПК, ако в него са участвали председател, секретар и четирима други членове, които са част от състава, но е участвал специалист, който не е включен в щатния й състав. С обжалваното решение на въззивния съд и решение № 600/13.07.2009г. по гр.д.№ 240/2009г. е даден положителен отговор на този въпрос, като е прието, че нормата на чл. 60, ал.4 от ЗСПЗЗ определя състава на ПК в който тя следва да постанови всяко решение за възстановяване на собствеността. С Р № 1309/27.01.2009г. на ВКС по гр.д.№ 5650/2007г. ІІ гр.о. и Р № 7 от 12.02.2009г. по гр.д.№ 6261/2007г., ІІ гр.о. и Р № 820/27.05.2010г. по гр.д.№ 768/09г. І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК и имащо характера на задължителна практика, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК е даден отрицателен отговор на този въпрос. С тези решения се приема, че нормата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и правилника определят в какъв състав ПК следва да постановява решенията си. При липса на специална норма към 12.03.1997г. следва да се приеме, че е приложим общия административно процесуален закон, действащ към същия момент – З.. Съгласно чл. 15, ал.2,т.6, изр. 2 от З. колективния административен орган взема решенията си с обикновено мнозинство, а то се подписва от председателя и секретаря. Настоящият съдебен състав споделя това становище. Решение, прието с пълно мнозинство от четен брой членове на ПК, председател и секретар не е нищожно. Подписването на такова решение от лице, което е извън състава на административния орган не го прави нищожно, защото то не променя формираното мнозинство на членовете на административния орган. По втория поставен въпрос: може ли съдът да не се съобрази със задължителните указания, дадени от ВКС при тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение, въззивното решение противоречи с решения Решение № 300 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2008 г., IV г. о., Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о., ГК и др. С тези решения в съответствие с процесуалната норма на чл. 218з, ал.1, изр.2 от ГПК/отм/ се приема, че указанията на ВКС в решението, постановено в касационното производство по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон са задължителни за съда, на който е върнато делото. В конкретния случай при първото разглеждане на делото съдът е дал тълкуване на нормата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с което въззивният съд не се е съобразил. Предвид дадените разрешения на двата поставени въпроса, въззивното решение се явява неправилно и следва да се отмени, а поради това, че делото се разглежда за втори път пред ВКС, той следва да се произнесе по същество. Съобразно отговора на първия поставен въпрос, ищците се легитимират като собственици на двата процесни имота 1. овощна градина от 0,417 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци Община К., съставляващ имот 032044 и 2. трайни насаждения с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., съставляващ имот № 032045 с решение № 26-Р от 12.03.1997г., т. 7 и 8 на ПК гр. К.. Този имот е заявен от ищцата Е. М. от името на наследници на С. А. С., починал на 16.02.1061г., която е доказала правото на собственост на наследодателя с извлечение от емлячен регистър от 1949г. Ответниците Ч.и и С. не се легитимират като бивши ползуватели, трансформирали правото си на ползване в право на собственост на тези два имота За изкупуването им е постановен отказ от кмета на общината с писмо от 26.08.1994г., поради това, че не се касае за картотекирани земи за ползователи, защото овощните градини са изоставени и неподдържани и няма постройки в двата имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ. Въпреки постановените откази е изготвена оценка с протоколи от 27.09.1994г., но тя е изготвена от некомпетентен орган. Протокола за оценка съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред РС. В случая цитираните протоколи са съставени от служител на фирмата, която е сключила договор да изготви и поддържа плановете по ЗСПЗЗ. Затова тези два протокола не създават права за ответниците. Издадените въз основа на тях констативни нот. актове № 20,т.VІІ/1994г. и н.а. № 25,т.VІІ/1994г., издадени на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ съдържат неправилни изводи на нотариуса, не отговарят на действителното правно положение, поради което следва да бъдат отменени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК. Към момента на предявяване на иска и в хода на цялото производство ответниците оспорват предявените искове и активната материално правна легитимация на ищците. СТЕ е констатирала, че С. ползват 314 кв.м. от имот 32045, колорирани в зелено на скицата на л. 82 от гр.д.№ 1314/2006г. Ч.и са напуснали имот 032044, който изцяло съвпада с възстановения на ищците имот, но в резултат на изпълнително производство по влязлото в сила решение по гр.д.№ 1118/1997г. преди отмяната му на основание чл.233 от ГПК /отм/ До колкото това изпълнително основание в последствие е отменено и с оглед становището на ответниците Ч.и, които оспорват иска, съдът приема, че и по отношение на тях следва да се постанови осъдително решение. С оглед уважаване на предявените искове, съдът разглежда и евентуално предявените възражения от Д. и Б. С. за признаване право на задържане до З.лащане на сумата 23 465 лв., с която се е увеличила според тях стойността на имота в резултат на направени от тях подобрения и трайни насаждения в процесния имот № 032045 по КЗ с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., както следва: построяване на сграда, поставяне на външна желязна дворна врата, скеле за лози, бунар, циментови колове, оградна мрежа, пълнеж със земя, дървени оградни колове, тротоарни плочки, изграждане на ел. мрежа за ниско напрежение, циментови подложки, дървени стълбове, алуминиеви проводници и овощни дръвчета, ябълки, череши, сливи, джанки, праскови, кайсии, фиданки и лози. Ч.и също са предявили възражение за признаване право на задържане до З.лащане на подобрения в размер на 670 лв. с които се е увеличила стойността на имота, както следва: поставяне на циментови колове, оградна мрежа пълнеж с пръст, засадени пет джанки и една ябълка. Ищците правят възражение за погасяване по давност на вземането за подобрения, тъй като то е предявено на 25.10.2006г., а иска за собственост от ищците е предявен на 12.11.1997г. Съгласно пар. 4в от ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения в подлежащите на връщане земи имат правата по чл. 72 от ЗС. Нормата е с това съдържание още при първоначалната си редакция /бр.28/03.041992г. За ответниците Ч.и и С. е станало ясно, че не могат да придобият правото на собственост по пар. 4а, или 4б от ЗСПЗЗ още при постановяване на отказа от кмета – през 1994г., за който двамата са уведомени. От този момент за тях е възникнало правото да претендират стойността на подобренията. Ищците са заявили против тях ревандикационна претенция на 12.11.11997г. Първоначалните ответници К. Ч. и Б. С. не са заявили против ищците възражение за подобрения до 25 10.2006г. Затова тяхната претенция за вземане за подобрения е погасена по давност. Техните съпруги Д. С. и П. Ч. са конституирани като ответници през 2006г., в качеството им на необходими другари. Вземанията обаче не са съпружеска общност. По отношения на тях както СК от 1985г., така и сега действащия СК установява разделност. Поради това претенцията на съпругите за подобрения следва да се разглежда отделно до размер на ½ от заявеното до колкото не са посочени други части. Правото на задържане, като средство за защита по предявен ревадникационен иск, обезпечаващо получаването на насрещно парично вземане. До колкото паричното вземане не е съпружеска общност, то и обезпечаващото го правото на задържане не е съпружеска общност, поради което не е необходимо съвместното му упражняване. По отношение на него не е необходимо решението да е еднакво по отношение на съпрузите. Предвид установената законова фикция, че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти имат правата на добросъвестни владелци, съдът приема, че на З.лащане подлежат само онези подобрения, които са направени до влизането в сила на ЗСПЗЗ 01.03.1991г. За извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не са били добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели за това, че имотите подлежат на възстановяване, или изкупуване. В протоколите за оценка от 1994г., изготвен от служители на фирмата, подържаща плановете по ЗСПЗЗ не са оценени подобрения, а само земя. Един от мотивите на постановения отказ за изкупуване от м. август 1994г. е, че терените не са застроени, а представляват З.устяла овощна градина. Едноетажната сграда е построена от С. със строително разрешение от 1997г. по негова молба от 07.07.1997г. Затова съдът приема, че не следва да се присъжда стойността й – 12 200 лв.. От СТЕ се установява, че общата стойност на подобренията, направени от С. в целия имот, който ползват е 18 900 лв. От тях 3800 са извън процесния имот, възстановен на ищците т.е. в процесните 314 кв.м., съвпадащи с имот 032045 попадат подобрения на стойност 15 100 лв. От тази стойност предвид изложеното по горе следва да се изключи стойността на постройката – 12 200 лв. Останалата стойност от 2900 лв. следва да се раздели на две, като дължима е само половината в размер на 1450 лв. на съпругата С., чиято претенция не е погасена по давност. До З.лащане на тази сума следва й се признае право на задържане. Стойността на подобренията, направени от Ч.и е 670 лв. На съпругата Ч. е дължима сума в размер на 335 лв. до З.лащането на която следва да й се признае право на задържане. Съобразно постановения резултат и на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 82 от ГПК, на ищците следва да се присъдят претендираните от нтях деловодни разноски до доказания размер 241 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 09.07.2009г., постановено по гр.д.№ 311/2009г. на К. окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решение 15.09.2007г. по гр.д.№ 1314/2006г. на К. РС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС, предявени от Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. против К. К. Ч. и П. П. Ч. за имот от 0,417 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., съставляващ имот 032044 и против Б. К. С. и Д. Г. С. за част от земеделски имот – трайни насаждения с площ 0,314 дка, целия с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., съставляващ имот № 032045 по КЗ и за отмяна на констативни н.а. № 20,т.VІІ/1994г. и н.а. № 25,т.VІІ/1994г., издадени на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ и вместо това постановява: ОСЪЖДА К. К. Ч. и П. П. Ч. да отстъпят собствеността и предадат владението на Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. върху имот № 032044 от 0,417 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К.. ОТМЕНЯ констативен н.а. № 20,т.VІІ от 03.10.1994г., с който К. К. Ч. и П. П. Ч. са признати за собственици на терен с площ до 0,417 дка, съставляваащ имот № 032044 ПРИЗНАВА на П. П. Ч. право на задържане върху терен с площ до 0,417 дка, съставляваащ имот № 032044 в м.“Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К. до З.лащане на сумата 335 лв., съставляваща стойността на извършени подобрения в имота на Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К., като не признава това право на съпруга К. К. Ч. . ОСЪЖДА Б. К. С. и Д. Г. С. да отстъпят собствеността и предадат владението на Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. върху част от земеделски имот – трайни насаждения с площ 0,314 дка от имот № 032045 по КЗ, целия с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К., колорирана в зелено в скицата на л. 82 от гр.д.№ 1314/2006г., която да се счита неразделна част от решението. ОТМЕНЯ констативен нот. акт № 25,т.VІІ от 03.10.1994г., с който Б. К. С. и Д. Г. С. са признати за собственици на имот – трайни насаждения с площ 0,314 дка част от имот № 032045 по КЗ, целия с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К.. ПРИЗНАВА на Д. Г. С. право на задържане върху имот – трайни насаждения с площ 0,314 дка., част от имот № 032045 по КЗ, целия с площ 0,593 дка в м. “Разкръстие” в землището на с. Жиленци, Община К.. до З.лащане на сумата 1450 лв. от Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. за извършени в същия имот подобрения, като не признава това право на Б. К. С... ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Осъжда К. К. Ч. и П. П. Ч. и Б. К. С. и Д. Г. С. да З.латят на Е. С. М., Н. С. М. и С. Д. К. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 241 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: