Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 248   гр. София, 23 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                         ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №187/ 2010 година   Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия З срещу въззивна присъда №42/29.01.2010 година на Благоевградски ОС, постановена по внохд №602/2009г., по описа на съда. С визирания акт е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на РС-Петрич и подсъдимото лице признато за виновно в това, че на 16.07.2008 година, на ГКПП-Кулата направил опит да преведе през границата на страната с Р Гърция българския гражданин- В. И. , без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта използвал моторно превозно средство-л.а.марка „Форд-Сиера” с ДК№ВТ2133ВК поради което и на основание чл.280, ал.2, т.4, пр.1, вр.чл.280, ал.1, вр.чл.18, ал.1 НК и чл.54 от същия закон е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг затворнически режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на държавата. В депозираната жалба се акцентира на допуснати от въззивния състав съществени нарушения на процесуалните правила по призоваване на подсъдимия И, довело до ограничаване на неговото право на защита. Декларира се и несъблюдаване на материалния закон, поради субективна несъставомерност на инкриминираното поведение. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр.чл.348, ал.1,т.т.1 и 2 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебно заседание на 20.04.2010 година подсъдимото лице, редовно уведомено не се явява пред касационната инстанция, като се представлява от служебно назначен адвокат. Защитата поддържа жалбата и изложените доводи в нея, и при подчертано внимание на обстоятелството, че З. И. не е знаел за насроченото пред ОС-Благоевград въззивно производство, пледира за прилагане на разпоредбата на чл.354, ал.1, т.4 от НПК. Прокурор от ВКП аргументира нарушена процедура по призоваване на подсъдимия И пред въззивната инстанция, обосновала сериозни процесуални пороци при обявяване на контролираната присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки релевираните оплаквания в жалбата, становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК констатира наличието на основания, налагащи отмяна на постановения съдебен акт. Благоевградски ОС е дерогирал правните норми на чл.15 и чл.55 от НПК, като в съдебно заседание на 29.01.2010 година е дал ход на делото и реализирал процесуална дейност, финализирала с осъдителна присъда, без предписаното от закона изчерпателно използване на предвидените способи за охрана на правата и интересите на подсъдимия в наказателния процес, и при неизпълнение на задълженията за осигуряване на реални възможности за тяхното упражняване. Видно от текстовото съдържание на писмената молба, представена на 28.01.2010 година от упълномощения пред първата инстанция защитник на З. И. , подсъдимото лице не е уведомено за въззивното производство, поради липса на контакти с договорния му адвокат и неосъществена връзка с него от сестра му М. С. , получила на 04.01.2010 година призовката за насроченото заседание пред ОС-Благоевград. Последното се потвърждава и от приложената нотариално заверена декларация от близката родственица на И. , удостоверяваща причините, възпрепятствали предаването на съобщението на подсъдимия и явяването му пред въззивния съд. Посочените обстоятелства са пренебрегнати от контролираната инстанция, която без налични предпоставки за задължителна защита в лимитираните хипотези на чл.94, ал.1 от НПК и обективирано желание в тази насока на лицето, чиито интереси се охраняват, на основание чл.25 от ЗПП е поискала от оторизирания адвокатски съвет в съдебния район предоставяне на правна помощ При категорично установена нередовност по призоваването на З. И. и въпреки направените от назначения служебен защитник изрични волеизявления, изразяващи несъгласие за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, позовавайки се на привидно спазена процедура по чл.180, ал.2 от НПК , Окръжен съд - Благоевград извършил процесуални действия в рамките на въззивната проверка, приключили с атакуваната присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за престъпление по чл.280, ал.2, т.4 НК. Очертаните констатации, анализирани в съвкупност с фактическите данни по делото за липса на прояви на процесуална злоупотреба и демонстрирана некоректност от И. в хода на наказателното разследване, обосновава заключение за накърнени права на лично участие и на процесуално представителство по избор на подсъдимия в проведеното въззивно производство Правото на защита е основно право на гражданите, прокламирано от Конституцията на Р България, регламентирано като принцип в чл.15 от НПК, развит и гарантиран в действуващата наказателноправна нормативна уредба. Съдебната практика по прилагане на относимите към визираното право процесуални разпоредби реагира на предявените национални и европейски изисквания за създаване на реални гаранции за пълноценна и ефективна защита на подсъдимите лица, като поставя нужния акцент на участието им в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, лично и чрез избран от тях процесуален представител, упражняващ адвокатска професия. В обсега на законовоустановените процесуални средства и механизми, обезпечаващи упражняването на правото на защита е надлежното и своевременно уведомяване на подсъдимия за насрочените съдебни заседания. Това позволява на процесуалния субект да ангажира договорен адвокат, на когото има доверие и който ще осигури надлежната според него охрана на интересите му в наказателното производство; и съответно предоставя възможност на същите спокойно и задълбочено да проучат материалите по делото, да сондират мнения и уеднаквят позициите си по изградените защитни тези, и да събират подкрепящи ги доказателства. При преценка на очертаните процесуални условия, предпоставящи лично участие и професионална охрана на права в наказателното производство, компетентният орган е длъжен да изследва всеобхватно релевантните за стриктното изпълнение на процедурата по призоваване обстоятелства, и да съблюдава обективно съществуващите дадености за предприемане на действия по търсене и организиране на необходимата защита. Последното, интерпретирано в контекста на наказателноправното положение на подсъдимия предполага съблюдаване на наличните факти за продължително отсъствие, тежко здравословно състояние, финансови затруднения и семейни проблеми на наказателно преследваното лице; съотнасянето им с изпълняваната спрямо същото мярка за неотклонение-задържане под стража или изтърпяване на наказание-лишаване от свобода; и тяхната преценка във взаимовръзка с фактическата и правна сложност на делото. Конкретиката по настоящия казус сочи на неизпълнение на коментираните императивни предписания, гарантиращи правото на участие на подсъдимия в наказателния процес, лично и чрез избран от него процесуален представител. Проявявайки изключителен формализъм при анализа и оценката на данните, свързани с уведомяването на З. И. за въззивното производство, контролираният съд неправилно приел редовност в процедурата по призоваване и осъществил процесуална дейност в отсъствие на подсъдимото лице и на упълномощения му адвокат, довело до ограничаване на процесуални права. По изложените съображения настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност следва да отмени атакувания съдебен акт №42 от 29.01.2010г. на Благоевградски ОС, поради допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставили накърняване на правото на защита на подсъдимия И, като делото бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.1,т.2 и ал.3,т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда №42/29.01.2010 година, постановена по внохд № 602/2009г., по описа на Благоевградски ОС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.