Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
София 15.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1055 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. К. К. – Я. срещу решение №241 от 26.07.2010г. по гр.дело № 3251/2010г. на САС, с което са отхвърлени исковете на касатора – ищец по чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО срещу [фирма] за признаване за установен факта на осъществено от ответника нарушение на правото на ищеца върху комбинирана марка на Общността с рег. №[ЕИК]/ 24.01.2005г., словна марка C. с рег. № 7779/26.12.1970г., словна марка C. с рег. № 11349/25.05.1978г. и словна марка C. с рег. № 15348/24.06.1986г. изразяващо с във внос, предлагане за продажба в магазини на ответника и продажба на фотоапарати, означени с четирите марки и по специално за модели C. P. SHOT SD 630, C. P. SHOT SD 750, C. P. SHOT A470, C. SD 1000 , C. SD 1100 IS, както и в предлагане за продажба на интернет страница www.photopavilion.com на фотоапарати, означени с четирите марки и използването на същите марки за реклама на същата интернет страница, без съгласието на ищеца – притежател на марките, както и за осъждането на ответника да преустанови нарушението. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно и уважаване на предявените искове. Поддържат се оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК. В открито съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът по касация “ Б. Е.” [населено място] поддържа доводите в писмен отговор на касационната жалба за неоснователност и искането си за оставяне в сила на въззивното решение. Няма направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: изключителните права на притежателя на марката по чл.13 от ЗМГО, включват ли и правото му да забрани използването на марката, чийто знак е поставен със съгласието на притежателя върху оригинални стоки, за което притежателят на марката не е дал съгласието си, при положение, че правата му не са изчерпани. Към момента на допускане на въззивното решение до касационно обжалване е образувано ТД №1 от 1.07.2011г. на ОСТК на ВКС, като искането за издаване на ТР е основано на нормата на чл.633 ГПК и е мотивирано с определение на С. от 28.10.2010г. по дело С-449/09. Въпросът е поставен във връзка с внос на оригинални стоки, знакът върху които е поставен със съгласието на притежателя й, без негово съгласие и без да е изчерпано правото му по чл.15, ал.1 ЗМГО. ОСТК на ВКС се е произнесло с решение №1/11.05.2012г.
САС е приел за безспорни фактите относно осъществения от ответника внос и предлагане за продажба, и продажба на българския пазар, включително осъществяване реклама на посочените в исковата молба модели фотоапарати и чрез поддържането на интернет страница, носещи една от четирите търговски марки на ищеца на оригинални стоки, без да има изричното съгласие на ищеца-маркопритежател, както и че България е първата територия на разпространение на стоките в рамките на ЕО. Прието е, че предлаганите модели са предназначени за продажба на пазара извън Европейската общност и Европейското икономическо пространство. Внесените стоки са закупени от дружеството - ответник от САЩ без посредничество на дистрибутор на производителя-маркопритежател и без негово съгласие. За да отхвърли исковете за признаване на факта на нарушението и да осъди ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в ползване на марката C., без съгласието на маркопритежателя, във връзка с продукти извън ЕС, САС е направил извод, че доколкото е осъществен внос на стоки, които носят марката на ищеца, ответникът не е осъществил използването на знак, идентичен или сходен на марката, без съгласието на притежателя й в някоя от хипотезите на чл.13, ал.1 ЗМГО, поради което не е налице нарушение на чл. 75, ал.1 във връзка с чл.73, ал.1 във връзка с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. Доколкото е налице нарушение на правото в хипотезата на чл.15, ал.1 ЗМГО, то нарушеното право може да бъде защитено чрез института на договорното или извъндоговорно право, но не и с исковата защита по чл. 75, ал.1, във връзка с чл.73, ал.1 ЗМГО. При постановяване на решението съдът се е позовал на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС. По същите съображения е отхвърлен искът по 73, ал.1 във връзка с чл.13, ал.2, т.4 ЗМТО за осъществяваната от ответника реклама на стоките, носещи същата търговска марка.
Правото върху марката по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗМГО е определено като изключително право на притежателя на марката. В съдържанието на това право са включени правомощията на маркопритежателя на използване на марката, разпореждане с марката и забраната за използване в търговската дейност на стоки, носещи знака на марката. Според мотивите в т.4 на ТР №1/2012г. на ОСТК на ВКС, нормите на чл.7 от Директивата, респ. чл.15, ал.1 ЗМГО не прогласяват право, различно от изключителното право по чл.5 на Директивата, респ. чл.13 ЗМГО. Марката не може да се използва и да се извършват разпореждания с нея без съгласието на притежателя на правото, а ограничават упражняването на правомощията, включени в съдържанието му до първото пускане на пазара на стоката и то само по отношение на пуснатите на пазара оригинални стоки. Правото върху марката не е изчерпано за пуснати на пазара неоригинални стоки. В т. 8 на мотивите на ТР №1/2012г., се съдържа и отговора на въпроса: изключителните права на притежателя на марката по чл.13 от ЗМГО, включват и правото му да забрани използването на марката, чийто знак е поставен със съгласието на маркопритежателя върху оригинални стоки, ако правото му върху марката не е изчерпано по чл.15, ал.1 ЗМГО. Пояснено е, че с ТР №1/15.06.2009г. е даден отговор на въпроса, че вносът на оригинални стоки не представлява нарушение на правото на притежателя на марката, но само по смисъла на чл.73 ЗМГО. Доколкото мотивите на ТР №1/2012г. представляват обосновка на т.1 на решението, че не следва да се приеме за загубила сила приетото в т.1 на ТР №1 по т.дело № 1/2008г., то същите следва да бъдат съобразени при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
По съществото на касационната жалба:
На първо място следва да се отбележи, че тълкувателните решения на ОС на ГК и ТК на ВКС са задължителни за съдилищата за прилагането на дадените в тях разрешения по приложението на закона, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ. Доколкото в ТР №1/2012г. на ОСТК на ВКС е прието, че по –широкия предметен обхват на тълкувателната дейност на С. е съобразен от ВКС и не следва де бъде да бъде прието за загубило сила т.1 на ТР №1/2009г. по т.д. № 1/2008г., настоящият състав на ВКС, ТК е задължен да приложи тълкувателните решения. В този смисъл изложените в касационната жалба доводи, че при противоречие между националните норми и общностните норми, следва да се вземат предвид последните, се явяват неоснователни.
Обжалваното решение, като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Не противоречи извода на въззивния съд на приетото от ОСТК, че извършеният от ответника внос и продажба, респ. рекламиране на стоките с описаната по – горе марка, представлява нарушение на изключителното право на маркопритежателя – ищец, по смисъла на чл.15, ал.1 ЗМГО. Съобразено е тълкуването на разпоредбата на чл.73 ЗМГО и спрямо кои от нарушенията на правата на маркопритежателя по чл.13 ЗМГО се прилага специалната защита по чл.76 ЗМГО. Ищецът К. К. К. – Я., за извършените от ответника нарушения, не може да се ползва от специалната защита по чл.76 от ЗМГО, тъй като тя се отнася до нарушения върху правото на марка по чл.73 във връзка с чл.13, ал.2 ЗМГО. За нарушения по чл.13, ал.1, пр.1 във връзка с чл.15, ал.1 ЗМГО отговорността на нарушителя е по общия ред – чл.59 ЗЗД.
С оглед на изхода на касационното обжалване на ищеца не се присъждат разноски. Ответникът не е направил иска по чл.80 ГПК за присъждане на разноски.
В обобщение на горното обжалваното въззивно решение ще следва да бъде оставено в сила, затова и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №421 от 26.07.2010г., постановено по гр.дело № 3251/2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: