Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N  435   София,  02.06.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май………………………….. две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                Членове:    АНИ САРАЛИЕВА                                                                                             ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                             при секретаря Р. Иванова..................….….................................................. в присъствието на прокурора .............……......................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА........................... гр.дело N 801/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от гр. С., чрез пълномощника му адв. И от САК, срещу решение № 896 от 16.12.2008г. по гр.д. № 1106/2008г на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 68 от 9.07.08г. по гр.д. № 840/2007г. на Санданския районен съд и касаторът е осъден да заплати на Националната а. за п. сумата 3089, 67 лева, съставляваща обезщетение за направени разходи за обучението му /чл.234, ал.3 КТ/. Размерът на задължението е изчислен след прихващане, направено на базата на частично уважено възражение от С. И. П. срещу работодателя със суми, които последният му дължи като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон /КТ/ и съществени процесуални правила /чл.235, ал.2 ГПК/. Ответникът Националната а. за п. , София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 1* от 26.09.2009г. е допуснато касационно обжалване на решението по релевантния въпрос за това дали допълнителните плащания за материално стимулиране по чл.18, ал.1 и 2 от Закона за националната а. за п. имат характер на възнаграждения по смисъла на §1, т.2 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, съответно дали те се включват в базата за изчисляване на обезщетението по чл.177 КТ? Основание за допускането е намерено в липсата на съдебна практика /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, както и за да не се стигне до противоречива практика, тъй като с определение № 54/30.10.2008г. по гр.д. № 3793/08г. на ВКС вече е допуснато касационно обжалване по този въпрос. За да уважи иска на Н. агенциа за п. , София, срещу касатора, за сумата 3089, 67 лева, съставът на въззивния съд е приел, че трудовият договор между страните е прекратен по взаимно съгласие на 15.01.2007г., преди да е изтекъл 2-годишния срок за работа при работодателя, с който е сключен договор за повишаване на квалификацията /чл.234 КТ/. Между страните се е развила предсъдебна кореспонденция, по силата на която те са се съгласили да се извърши прихващане между дължимата сума за неизпълнение на задължението на служителя да работи за уговорения в договора за повишаване на квалификацията срок с насрещното задължение на работодателя да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Спорът се е съсредоточил върху това дали допълнителните плащания за материално стимулиране по чл.18, ал.1 и 2 от Закона за националната а. за п. имат характер на възнаграждения по смисъла на §1, т.2 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, съответно дали те се включват в базата за изчисляване на обезщетението по чл.177 КТ – въпрос, по който е допуснато и касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177 КТ трябва да се изчисли по правилата на чл.18, ал.1 НСОРЗ и § 1 и 3 от ДПЗР на НДДТВ. В брутното трудово възнаграждение следва да се включи основното трудово възнаграждение и трудовото възнаграждение за продължителна работа /прослужено време/, които имат постоянен харакнер, но не и изплатените през месец декември 2006г. други начисления – тринадесета заплата и допълнително материално стимулиране по Закона за националната а. за п. /ЗНАП/ . Решението е правилно. В отговор на поставения въпрос трябва да се посочи, че допълнителното материално стимулиране по чл.18, ал.2, т.2 от Закона за националната а. за п. се заплаща на работещите в агенцията по критерии, при условия и по ред, определени от управителния съвет. Тези добавки нямат постоянен характер, не са договорени в трудовия договор и не са определени по размер. Тяхното заплащане зависи от събраните суми по ал.1 на текста и от преценката на работодателя при съблюдаване на условията и реда, определени от управителния орган. Те не попадат в приложното поле на на §1, т.2 от ДПЗР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, тъй като не са част от приложената система за заплащане на труда. Видно от трудовия договор възнаграждението е уговорено според времетраенето на работата, а не според изработеното /трудова норма/. Следователно системата на заплащане на труда, въприета в конкретния случай, не предпоставя допълнителни плащания с постоянен и придвидим характер, които да са в зависимост от трудовия резултат. В този смисъл са и другите постановени решения по чл.290 ГПК, които настоящият състав възприема изцяло – р. № 102/19.02.2010г. по гр.д. № 350/2009г. на III г.о. и р. № 143/4.03.2010г. по гр.д. № 3793/2008г. на IIIг.о. ВКС. Даденото разрешение на спорния въпрос обуславя извод за правилност на въззивното решение, в което размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изчислен в съответствие със закона и данните по делото. Не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуален закон. Що се отнася до оплакването, че ищецът не е активно легитимиран да търси обезщетението по чл.234 КТ, следва да се има предвид, че двата договора за повишаване на квалификацията са сключени с праводателя му Г. данъчна дирекция и той е изразходвал средствата за обучението на касатора. Без значение е обстоятелството, че след това служителят е подписал допълнително споразумение за изпълнение на друга длъжност с ТД на НАП – Благоевград, което обстоятелство е съобразено с нормативните промени, настъпили след влизане в сила на §6 ПЗР ДОПК /1.01.2006г./ и ЗНАП. Не се касае до промяна на работодателя по смисъла на чл.123 КТ, а до постигнато съгласие между страните за изменение на трудовото правоотношение, съобразено с изискванияна на чл.119 КТ. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 896 от 16.12.2008г. по гр.д. № 1106/2008г на Благоевградския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.