6 Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София,09.03. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 311/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 643 от 19.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 100 от 20.11.2009 г., постановено по в. т. д. № 378/2009 г. на В. апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 8 от 16.02.2009 г. по т. д. № 130/2008 г. на Русенски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Д. Ц. Ц. от[населено място] и Ц. Г. Ц. от[населено място], общ. Русе, против [фирма] -[населено място] искове с правно основание чл.124 от ГПК за установяване недължимост на сумата 33 150 лв., включваща 32 000 лв. - задължение по запис на заповед от 27.02.2007 г., ведно със законната лихва от 27.02.2007 г., и 1 150 лв. - разноски, за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1441/2007 г. на Русенски районен съд и е образувано изпълнително дело, като са присъдени разноски на ответника в размер на 2 432 лв. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците Д. Ц. Ц. и Ц. Г. Ц. с оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон - чл.266 от ГПК във вр. с чл.370 от ГПК, като е основал решаващите си изводи по съществото на спора на заключение на съдебно-икономическа експертиза, ангажирана с въззивната жалба на ответника в противоречие със забраната на чл.266 от ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Касаторите се позовават на необоснованост на решението и излагат подробни съображения срещу доказателствената стойност на експертното заключение. Релевират довод, че съдът неправилно е кредитирал заключението, тъй като то възпроизвежда лични впечатления на вещото лице от компютърната счетоводна програма на [фирма], не се базира на счетоводни документи и не е годно да обоснове извод за виновно причинени от Д. Ц. липси, за чието възстановяване е поето задължението по записа на заповед от 27.02.2007 г. Ответникът [фирма] -[населено място] оспорва касационната жалба с аргументи в писмен отговор по чл.287 от ГПК. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Касаторите Д. Ц. и Ц. Ц. са предявили пред Русенски окръжен съд субективно съединени искове срещу [фирма] за установяване, че не дължат на ответното дружество сумата 32 000 лв., предмет на издаден на 27.02.2007 г. от Д. Ц. и авалиран от Ц. Ц. запис на заповед, ведно със законните лихви от 27.02.2007 г. и разноски в размер на 1 150 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК /отм./ и е образувано изп. дело № 20078330400055 на ЧСИ В. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че записът на заповед е издаден и авалиран по повод извършена на 09.01.2007 г. ревизия в търговски склад на [фирма] в[населено място], където Д. Ц. работел като търговски представител, при която били установени липси на стойност 32 000 лв.; Записът на заповед бил подписан, за да се гарантира връщането на „присвоените” пари в размер на 32 000 лв. в случай на доказано престъпление по чл.201 от НК; Образуваното срещу Д. Ц. досъдебно производство за престъпление по чл.201 от НК било прекратено поради недоказаност на престъплението, което обстоятелство изключвало съществуването на менителничното задължение. Първоинстанционният съд е уважил исковете, след като е приел, че записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължението на ищеца Д. Ц. за възстановяване на установените при ревизията липси на стойност 32 000 лв., но ответникът в качеството на кредитор по менителничния ефект и по обезпеченото с него каузално правоотношение не е ангажирал доказателства за съществуването на липсите, за техния размер и за виновното им причиняване от издателя на ефекта. Сезиран с въззивна жалба от ответника, В. апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете като неоснователни. Въззивният съд също е приел, че записът на заповед е издаден като обезпечение на отговорността на издателя Д. Ц. за възстановяване на констатираните при ревизията на 09.01.2007 г. липси, които съставляват каузата /основанието/ за поемане на менителничното задължение, като е съобразил направеното в този смисъл уточнение на исковата молба в съдебно заседание на 15.09.2009 г. За да отхвърли исковете, съдът се е позовал на допълнителното заключение на изслушаната във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, въз основа на което е направил извод, че ответникът е доказал факта на липсите, техния действителен размер и виновното им причиняване от ищеца Д. Ц., т. е. съществуването на обезпеченото със записа на заповед вземане. Експертизата е назначена в подготвителното заседание по чл.267 от ГПК по искане на ответника, заявено за пръв път с въззивната жалба. Допустимостта на експертизата е мотивирана с разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК и съображения, че пропускът да бъде ангажирана в по-ранен момент се дължи на процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд по чл.146, ал.1 от ГПК, каквито оплаквания не се съдържат в жалбата. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по приетия за обуславящ процесуалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.266 от ГПК и в частност на нейната алинея 3 във въззивното производство. В разпоредбата на чл.266, ал.1 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс е установена забрана за страните да сочат и представят във въззивното производство нови доказателства, които са могли да посочат и представят в производството пред първоинстанционния съд. Възможността да се сочат и представят нови доказателства пред въззивната инстанция е ограничена до изчерпателно изброените в ал.2 и ал.3 на чл.266 от ГПК хипотези, в които пропускът да се ангажират доказателствата до приключване на първоинстанционното производство не се дължи на неоправдано процесуално бездействие на страните, а на причини извън тяхното поведение. В случаите на чл.266, ал.2 от ГПК непредставянето на доказателствата е резултат от несъществуването или незнанието на фактите, до които те се отнасят, или от неспособност на страната да попълни делото с тях, въпреки положените усилия и грижи. В хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК допустимостта на новите доказателства е призната заради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателствата или да поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. За да бъдат допуснати новите доказателства, обжалващата страна трябва да обоснове предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл.266, ал.1 от ГПК забрана, а преценката за наличието или отсъствието им е от компетентността на въззивния съд. Посочените разрешения са възприети в създадената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд /т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, изразена в решение № 893/29.12.2009 г. по гр. д. № 111/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ІІ г. о., решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ІV г. о., и др. При постановяване на обжалваното решение В. апелативен съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.266 от ГПК, което е обусловило допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В противоречие с възприетите разрешения съдът е допуснал ангажираната за пръв път във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, без ответникът да се е позовал във въззивната жалба на процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, включително такива, свързани с разпределянето на доказателствената тежест в доклада по чл.146, ал.1 от ГПК. Независимо от констатираното отклонение, процесуалните действия по допускане на експертизата не следва да се квалифицират като съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, релевантно за правилността на обжалвания съдебен акт. Назначаването на експертизата е резултат от извършената в подготвителното заседание по чл.267 от ГПК преценка, че исковата молба не отговаря на изискването на чл.127, т.4 от ГПК за ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, и че нередовността на молбата е действителната причина ответникът да пропусне възможността да ангажира експертизата в първоинстанционното производство, за да докаже съществуването на отричаното с исковете вземане. Въззивният съд е съобразил противоречието между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, според които записът на заповед от 27.02.2007 г. е издаден „като обезпечение и гаранция за възстановяване на вреди при доказване на извършено престъпление по чл.201 от НК”, и поддържаните в хода на делото твърдения, че непосредствената кауза за поемане на менителничното задължение е обезпечаването на задължението на издателя Д. Ц. за възстановяване на констатираните при ревизията от 09.01.2007 г. липси на стойност 32 000 лв. Неяснотата относно основанието за менителничното задължаване е рефлектирала и върху изготвения от първоинстанционния съд доклад по чл.146, ал.1 от ГПК, с който е указано на ответника, че носи тежестта да докаже присвояването на сумата 32 000 лв. от ищците, т. е. наличието на престъпление по чл.201 от НК, а не релевантния за спора факт - съществуването на липсите като източник на обезпеченото със записа на заповед каузално вземане. Констатираните пороци в съдържанието на исковата молба и в доклада на първата инстанция са мотивирали решаващия въззивен състав да укаже в определението по чл.267 от ГПК на страните да посочат ясно и конкретно твърдените факти и обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения. Назначаването на експертизата, макар да предхожда поправянето на исковата молба и уточняването на основанието за поемане на менителничния дълг - обезпечаване на отговорността на издателя за възстановяване на липсите, е извършено с цел преодоляване на неправилните процесуални действия на първоинстанционния съд, който не е изпълнил вменените му от чл.129, ал.2 от ГПК и чл.146, ал.2 и ал.3 от ГПК задължения - да прояви активност за отстраняване недостатъците на исковата молба, да даде правилни указания на страните относно подлежащите на доказване факти и да им предостави възможност да ангажират необходимите доказателства, след като изяснят защитните си позиции в процеса. Изложеното обосновава извод, че въззивният съд не е нарушил забраната на чл.266, ал.1 от ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство и е приложил правилно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, назначавайки експертизата като коректив на допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения. За основателни следва да се приемат оплакванията в касационната жалба за необоснованост на въззивното решение и за нарушаване на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на приетите във въззивното производство заключения на съдебно-икономическата експертиза. Въззивният съд е основал решаващите си изводи за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове на допълнителното експертно заключение от 12.10.2009 г., без да вземе предвид неговата непълнота, немотивираност и очевидното му противоречие с депозираното от същото вещо лице първоначално заключение от 25.08.2009 г. В основното заключение, изготвено въз основа на счетоводните документи на [фирма], включително тези, приложени към воденото от ОД „Полиция” - Русе дознание № 244/07 г., вещото лице е изразило становище, че поради отсъствие на редовно водени и налични в [фирма] счетоводни документи за извършени проверки на стоковата и парична наличност в офиса на дружеството в[населено място] не може да даде категоричен отговор дали ревизията от 09.01.2007 г. е осъществена съобразно изискванията на закона, дали констатираните липси са реални, какъв е техният размер и дали ищецът Д. Ц. е материалноотговорното лице, виновно за настъпването им. Посоченото становище е потвърдено и в съдебно заседание на 15.09.2009 г., в което експертът е заявил, че липсите не са отразени в оборотната ведомост за м. януари 2007 г. и в баланса на ответното дружество за 2007 г., което поставя под съмнение съществуването им. Допълнителното заключение съдържа противоположни констатации - че ищецът Д. Ц. е причинил липси на ответника на стойност 31 505.58 лв., но тези констатации не се базират на счетоводни книги и документи, а на справка в компютърната счетоводна програма на [фирма]. В допълнителното заключение не е отразено дали данните в компютърната програма произтичат от конкретни счетоводни документи и на какво се дължи противоречието с първоначалното заключение, изготвено въз основа на наличната счетоводна документация в ответното дружество. Въпреки това и независимо от изявлението на вещото лице в съдебно заседание на 20.10.2009 г., че поддържа и двете заключение, защото от гледна точка на счетоводните документи липсите не могат да се приемат за реални, но по данни в компютърната програма те са налични, въззивният съд е възприел безкритично допълнителното заключение и е мотивирал с него крайния си извод за неоснователност на исковете. С тези си действия съдът е нарушил разпоредбите на чл.201 от ГПК и чл.202 от ГПК, които го задължават да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти, ако депозираното заключение не е достатъчно пълно и ясно или е необосновано и възниква съмнение за правилността му. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, с оглед на което налагат отмяна на решението на основание чл.281, т.3 от ГПК вр. с чл.293, ал.2 от ГПК. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, а съгласно чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да назначи по своя преценка допълнителна или повторна експертиза, която след проверка на съхраняваните в [фирма] счетоводни документи и на документите, приложени към преписката по дознание № 244/07 г. на ОД „Полиция” - Русе, да отговори на въпросите извършена ли е редовно ревизията от 09.01.2007 г., налице ли са към 09.01.2007 г. липси в търговския склад на [фирма] в[населено място], какъв е техния размер и съществува ли причинна връзка между липсите и поведението на ищеца Д. Ц. като материалноотговорно лице. Съобразно изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, но при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в съответствие с правилото на чл.294, ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 100 от 20.11.2009 г., постановено по в. т. д. № 378/2009 г. на В. апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на В. апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :