Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 08 януари 2018 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Борислав Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1071/2017 година. Производството е образувано по искане на осъдения Г. Б. Д., основано на чл. 423, ал. 1 от НПК, за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 14.04.2014год., постановена по нохд № 7809/2011год. на Софийския районен съд. В него се твърди, че делото е разгледано без негово участие и определеното му наказание е завишено по размер и явно несправедливо. Иска се отмяна на атакуваната присъда и изводимо от съдържанието на искането - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или намаляване на наказанието по размер. Изложеното в искането на осъдения оплакване се поддържа в производството по възобновяване лично от него и от служебно назначения му защитник, който счита, че е нарушено правото на Д. активно да участва в съдебната фаза на наказателното производство, което обосновава основателността на искането му за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и счита, че следва да се остави без уважение. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, изпълнена е процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и на 06.10.2011год. се е явил в съдебно заседание пред Районния съд, на която дата е даден ход на делото. След отлагане разглеждането на делото Д. е престанал да се явява по него, не е посочил друг, различен от посочения в обвинителния акт адрес за призоваване и въпреки усилията на съда да установи неговото местопребиваване, за да бъде редовно призован, усилията в тази насока били безрезултатни. След смяната на съдебния състав, разглеждащ делото отново са били предприети всички необходими мерки за установяване и призоваване на Д. в съдебно заседание, които не се увенчали с успех, при което решаващият орган е констатирал наличието на условията по чл. 269, ал. 3 от НПК, при които е разгледал делото и е постановил съдебния си акт. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: От изисканата и получена справка от Софийска районна прокуратура /вх.№ 11800/31.10.2017год. по описа на Върховния касационен съд/ е видно, че във връзка с изпълнение на определеното на осъдения Г. Б. Д. общо наказание от осем години и шест месеца лишаване от свобода по влезли спрямо него осъдителни присъди, включително и по нохд № 7809/2011год. на РС-София /определение от 23.02.2015год. по нчхд № 1276/2015год. на РС-София, в сила от 10.12.2015год./, той е бил открит от полицейските служби и приведен в затвора, с начална дата на изтърпяване на наказанието-12.04.2017год. Доколкото липсват други данни за узнаването на осъдения на влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска от него, следва да се приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е подадено в предписания от чл. 423, ал.1, изр.1 от НПК шестмесечен срок и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но е неоснователно. Досъдебното производство срещу Г. Б. Д. е протекло изцяло в негово отсъствие по реда на чл. 206 и условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, като привличането като обвиняем е станало в присъствието на служебно назначен защитник. Срещу Д. Софийска районна прокуратура е изготвила и внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК и е образувано нохд № 7809/2011год. С разпореждане от 09.05.2011год. съдията-докладчик е насрочил за разглеждане делото в открито съдебно заседание, като на основание чл. 254, ал. 4 от НПК се е разпоредил, че с връчване на обвинителния акт на подсъдимия следва да му бъде съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. На 25.08.2011год. осъденият Д. лично получил обвинителните книжа, разпореждането на съдията-докладчик и уведомлението, че на 06.10.2011 год. следва да се яви в съдебната зала по делото, по което е подсъдим. В откритото съдебно заседание Д. се явил с упълномощен защитник, даден е ход на делото, но разглеждането му впоследствие е било отложено за друга дата, като съдът го насрочил за 08.12.2011год. и напомнил на подсъдимия, че при неявяване без уважителна причина делото ще се разгледа и реши в негово отсъствие. На 08.12.2011год. Д. не се явил, без да сочи уважителни причини, което наложило съдът да измени мярката му за неотклонение от „Подписка” в „парична гаранция” в размер на хиляда лева и насрочил делото за 05.03.2012год., когато подсъдимият отново не се явил. След това многократно, но безуспешно съдът е отлагал разглеждането на делото, с опити да установи местонахождението на подсъдимия, да го призове в съдебно заседание и му предостави възможност за лично участие в съдебното производство. Съдът постановил да се изискат справки за резултатите от обявяването на Д. за общодържавно издирване; за постоянен и настоящ адрес на Д. от СДВР-сектор”БДС” и дали е напуснал границите на страната; от НОИ и НАП/за регистрирани трудови правоотношения на подсъдимия/; от МП-ГДИН и НСлС /дали Д. се намира в арестите и затворите в страната/ и справки от трите мобилни оператора в страната. Издирването на подсъдимия за призоваването му в съдебната зала продължило и от новия съдебен състав на Районния съд, комуто било възложено разглеждането на делото, който докладвал изисканите от предишния съдебен състав справки, свързани с безрезултатното установяване местонахождението на подсъдимия, поради което, след назначаването на служебен защитник на Д., съдът приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, предл. 2 и т.2 НПК за даване ход на делото, тъй като е проведено щателното издирване на подсъдимия, но въпреки това, местоживеенето му в страната не е известно и установено. При посочените условия делото е разгледано и е постановен съдебният акт, чиято отмяна по реда на възобновяването осъденият иска. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовната съдебна инстанция, мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Описаната по-горе документация, свързана с опитите да се осигури присъствието на осъдения в съдебната зала, за да може той да упражни правото си на лична защита сочи, че Софийският районен съд е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като същите не дали резултат, е дал ход и е разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. В съдебната си практика Върховният касационен състав е имал повод многократно да заяви, че за основателността на искането за възобновяване на наказателно дело не е достатъчно, то да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е, подсъдимият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т. е. изобщо, да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и, че неучастието му при разглеждане на делото, не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия случай, не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е бил запознат с обстоятелството, че е образувано наказателно производство срещу него с обвинение за извършено престъпление от общ характер, защото в съдебната му фаза е получил лично обвинителния акт, разпореждането на съдията-докладчик по образуваното в съда наказателно дело от общ характер с информацията по чл. 254, ал. 4 НПК, но първоначално е взел участие в съдебното заседание, а по-късно се е дезинтересирал от развитието на делото и е напуснал известния на съда адрес за призоваване за съдебното заседание, на който, впоследствие, многократно е издирван от длъжностните лица по призоваването, но не е открит. Това поведение на осъдения представлява „укриване” по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на Г. Б. Д. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Ето защо, не може да бъде възприета тезата за нарушаване на гарантираното от НПК право на осъдения на лично участие в наказателния процес. Напротив, с укриването си, за да не бъде редовно призован, Д. недвусмислено е манифестирал нежеланието си да упражни обсъжданото процесуално право. Предвид тези съображения, искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Другото оплакване на Д., съдържащо се в искането му за възобновяване на наказателното дело-явна несправедливост на наказанието не може да бъде разгледано от настоящия съдебен състав, тъй като по същество представлява сочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК е в правомощията на Софийския апелативен съд като негова подсъдност. Поради изложеното и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ основаното на чл. 423, ал. 1 от НПК искане на осъдения Г. Б. Д. за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 14.04.2014год., постановена по нохд № 7809/2011год. на Софийския районен съд. ИЗПРАЩА делото по компетентност на разпореждане на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: