Р Е Ш Е Н И Е № 400/2015 г. гр. София 01.04.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 7379 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. К. А., чрез адв.Н. Г. против решение № 443/11.07.2014 г. по гр.дело № 616/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 13.03.2014 г. по гр.дело № 270/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Т. Х. Г. за заплащане на сумата от 36800 евро, представляваща обезщетение за вреди, които ищецът е претърпял вследствие неизпълнение на задължението на ответника да управлява с грижа на добър стопанин имотите на ищеца в страната по сключения устно между тях на 04.10.2002 г. договор за поръчка, изразили се в лишаване на ищеца от възможността да получи следващия му се за периода 25.01.2008 г. – 31.12.2014 г. наем по договор за наем, сключен на 25.01.2008 г. между ответника в качеството му на пълномощник на ищеца и съпругата на ответника В. Г., както и в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя, като е пиел в мотивите си въззивния съд, че в случая изискуемостта за обезщетение по чл.79,ал.1, вр.чл.281 ЗЗД е настъпила на 28.01.2008 г. – датата на вписване на увреждащата сделка/договор за наем сключен на 25.01.2008 г./ въззивният съд не е приложил правилно закона – чл.114,ар.1 ЗЗД. Сочи, че при мандатното правоотношение доверителят, в чиято сфера настъпва имуществената промяна не участва в изпълнителната сделка и законодателят не е предвидил правна фикция, че същият се счита уведомен за възникването на права и задължения в своята правна сфера от момента на сключване на изпълнителната сделка или момента, който същата е разгласена. Поддържа, че поради това законодателят е уредил задължение за отчет и даване на сметка, че задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Сочи, че в случаите, когато довереникът е действал от свое име в отношенията с третите лица, той формално се явява собственик на полученото по сделката, кредитор по вземането/чл.292,ал.2,изр.1 ЗЗД/, т.е. момента на изискуемост на вземането по договор за поръчка е отчитането му или респективно от прекратяване на договора. Поддържа, че в случая изискуемостта на вземането за обезщетение настъпва в момента, когато довереникът отчете на доверителя извършеното и му предаде всичко получено по повод изпълнението на поръчката – в момента когато довереникът изпълни законоустановеното си задължение, предвидено по силата на императивната разпоредба на чл.284,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се уважи. Ответникът по касационната жалба Т. Х. Г., чрез адв.А. А. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Поддържа, че в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че вземането на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка е изискуемо от датата на вписване на увреждащата сделка. Поддържа също, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С определение № 778/16.06.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос – от кой момент настъпва изискуемост на вземания на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка – от датата на сключване на увреждащата сделка, от датата на вписване на увреждащата сделка, от момента на отчитане на увреждащата сделка. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове по чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 281 ЗЗД за сумата 36 800 евро и чл. 86 ЗЗД. Съдът е извършил анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените договори и анекси, изявленията на пълномощника на ответника на стр.94, пълномощното от 04.10.2002г. и е приел, че между ищеца А. А. и ответника Т. Г. е сключен през октомври 2002 г. неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка. Прието е, че договорът е действащ и не е налице оттегляне на поръчката, че няма доказателства, въз основа на които да се направи извод за оттегляне на поръчката. Според въззивния съд само пълномощното не е достатъчно за доказване обвързаността на страните с неформален договор за поръчка, съответно оттеглянето на пълномощното не е достатъчно доказателство за прекратяване на договора, поради оттегляне на поръчката по чл. 287 ЗЗД. Прието е, че при договор за поръчка от довереника се дължи поведение, произтичащо от закона, а именно да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея, и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Посочил е, че неизпълнението на задължението по чл. 281 ЗЗД ангажира отговорността на ответника по чл. 79 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено от събраните доказателства, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 281 ЗЗД, тъй като със сключения на 25.01.2008 г. договор за наем е договорил прихващане между вземането на ищеца за наем със вземане на наемателката в размер на 36 800 евро, произтичащо от извършени от нея ремонтни работи в наетия имот, каквото вземане тя не е имала. Посочил е, че ремонтни работи са извършвани в наетия имот, преди сключване на договора, но не са извършени от наемателката, нито са възлагани от нея. Приел е също, че от показанията на свидетелите и заключенията на СТЕ е установено извършването на ремонти. Прието е за установено въз основа на показанията на свидетелите на ищеца, подкрепени и с писмени доказателства за отношения между тях и ищеца представляван от ответника, че ремонтните работи са извършвани 2005-2006 г. от ответника. Според въззивния съд като е включил стойността на тези ремонти, които са неуредени отношения между страните по договора за поръчка, в договора за наем от 25.01.08г., като вземане на наемателката към наемодателя, каквото тя няма, ответникът не е изпълнил поръчката като добър стопанин съобразно разпоредбите на чл. 281 ЗЗД. Посочил е, че като последица от това поведение ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в неполучаването на дължимия за периода от 25.01.2008 г. до 31.12.2014 г. наем, като размера на вредата е прието, че се определя от договорения месечен наем в договора за наем общо в размер на 36 800 евро - от 25.01.08г. до януари 2011г. вкл. за 36 месеца по 500 евро - 18 000 евро. От месец февруари 2011 г. до декември 2014 г. за 47 месеца по 400 евро- 18 800 евро. С оглед на това е извел извода, че предявеният иск е доказан в пълен размер. Съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Прието е, че се претендира обезщетение от неизпълнен договор и се прилага три годишната погасителна давност по чл. 111 б.“б“ ЗЗД. Според въззивния съд началния момент на давностния срок е от деня, в който вземането за обезщетение е станало изискуемо и това е деня, в който договорът за наем е вписан-28.01.2008г. Прието е, че от този момент ищецът е могъл да научи за сключения договор с неизгодна клауза и да предяви иска за обезщетение от неизпълнен договор за поръчка. Прието е също, че към 28.01.2011г. е изтекла погасителната давност, а иска е предявен на 25.01.2013г. При тези съображения съдът е направил извода, че решението на окръжният съд с което иска е отхвърлен, като краен извод е правилно, макар и по други съображения и същото е потвърдено. По правния въпрос: Съгласно чл.280 ЗЗД договорът за поръчка е договор по силата на който едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител възложените му от него правни действия. Довереникът е длъжен да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката – чл.281 ЗЗД. Според чл.284 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Правна последица от виновно неизпълнение задълженията на довереника, произтичащи от сключен договор за поръчка е предвидената възможност в чл.79,ал.1 ЗЗД за доверителя да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение на вредите от неизпълнението. Виновното неизпълнение задълженията на довереника по сключен договор за поръчка е правопораждащият факт на вземането на доверителя-кредитор за обезщетение за вредите от неизпълнение. Разрешенията на чл.114 ЗЗД относно погасителната давност почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението, от характера на субективното право. При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114,ал. 1 ЗЗД. Вземането, което е без срок е изискуемо с възникването му. Вземане, което възниква след нарушение на длъжника става изискуемо от този момент и от тогава започва да тече и давностния срок. По облигационното правоотношение може да е уговорено, че вземането става изискуемо след покана. В този случай съгласно чл.114,ал.2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. В отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че вземането на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника при виновно неизпълнение на договор за поръчка от последния, изразяващо се в сключена увреждаща доверителя сделка е изискуемо от момента на сключване на увреждащата сделка. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неправилен е извода на въззивния съд относно началния момент на три годишната погасителна давност по чл.111,б.”б” ЗЗД, а именно, че вземането на ищеца за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за поръчка е станало изискуемо от деня, в който договорът за наем – увреждаща сделка е вписан – 28.01.2008 г. От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, приложените договори и анекси, изявленията на ответника, чрез адв.пълномощника в съдебно заседание пред първоинстанционния съд кд 25.06.2013 г., пълномощно от 04.10.2002 г. се установява, че между ищеца А. А. и ответника Т. Г. през октомври 2002 г.е сключен неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка. Установява се също, че договорът не е прекратен и не е оттеглена поръчката. Правилно въззивният съд е приел, че оттеглянето на пълномощното не е достатъчно доказателство, за да се направи извода за прекратяване на договора, поради оттегляне на поръчката по чл.287 ЗЗД. Видно от приложения по делото договор за наем от 25.01.2008 г. ответникът Т. Г., като пълномощник на ищеца А. А. на 25.01.2008 г. сключил договор за наем по силата на който отдал за временно и възмездно ползване недвижимия имот – втори етаж от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 175.10 кв.м., построена в имот пл. № 1479 в кв.48 по регулационния план на [населено място], ведно със стълбищната клетка и прохода през дворното място откъм южната страна на имота, ведно с канцелария/две помещения/ с площ от около 36 кв.м. и сервизно помещение с площ от около 6 кв.м., находящи се в южната част на първия етаж на сградата. Наемател по сключения договор е съпругата на ответника В. К. Г.. Според раздел II,т.2.1 месечната наемна цена за целия нает имот е определена от 500 евро на месец. Съгласно т.4.3 от същия раздел на договора страните постигнали съгласие описаните в чл.4.3.1 от договора трайни подобрения и ремонти на стойност от 36 800 евро, извършени от наемателя преди сключването на договора да бъдат възстановени на наемателя по следния начин: считано от датата на подписване на договора до месец януари 2011 г. включително наемателят няма да заплаща месечен наем. Заплащането на наемна цена в размер на 100 евро започва от месец февруари 2011 г. до м.декември 2014 г. включително и от м.януари 2015 г. до м.февруари 2018 г. пълния размер от 500 евро. Договорът за наем е със срок от десет години. С тази клауза от договора за наем ответникът като довереник е договорил прихващане на вземане на ищеца за наем със вземане на наемателката В. Г. в размер на 36 800 евро произтичащо от извършени от същата ремонтни работи в наетия имот. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че наемателката не е имала такова вземане, тъй като не е извършвала ремонтни работи в наетия имот и не е възлагала извършването им на други лица. Видно от показанията на разпитаните свидетели на ищеца, преценени в съвкупност с приложените по делото писмени доказателства в наетия имот са извършени ремонтни работи за периода от време 2005-2006 г. от ответника Т. Г.. С оглед на така установените факти е правилен извода на въззивния съд, че включвайки стойността на извършените ремонти в наетия имот в договора за наем от 25.01.2008 г., като вземане на наемателката към наемодателя, каквото същата няма ответникът не е изпълнил задължението си да изпълни поръчката като добър стопанин, така както е предвидено в чл.281 ЗЗД. Последица от това неизпълнение на задължението на ответника по договора за поръчка е претърпяна вреда от ищеца, представляваща неполучаване на дължимия наем за периода от 25.01.2008 г. до 31.12.2014 г. Претърпяната вреда е в размер на договорения месечен наем според сключения договор за наем от 25.01.2008 г. както следва – от 25.01.2008 г. до януари 2011 г. включително – 18000 евро и от месец февруари 2011 г. до декември 2014 г. по 400 евро – 18800 евро или общо 36800 евро. Като взема предвид установените факти по делото съдът преценява, че предявеният иск е основателен в пълен размер. Искът следва да се отхвърли като погасен по давност. Съгласно разпоредбите на чл.111,б.”б” ЗЗД вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с тригодишна давност. В настоящият случай вземането на ищеца А. А. е за обезщетение от неизпълнен договор за поръчка, сключен с ответника Т. Г.. Както вече се отбеляза ответникът не е изпълнил поръчката като добър стопанин, сключвайки като довереник на ищеца договор за наем със съпругата си, с който договор е извършено прихващане между вземането на ищеца за наем от имот, находящ се в [населено място] с вземане на наемателката за извършени ремонти в размер на 36800 евро в същия имот, каквито ремонти последната не е извършила. Налице е виновно неизпълнение на задължение на ответника, произтичащо от сключен договор за поръчка с ищеца, в пряка причинна връзка с което неизпълнение е претърпяната вреда от последния. Размера на вредата в случая се определя от размера на наема, според сключения договор за наем за периода от време посочен по-горе. Съдът преценява, че вземането на ищеца за обезщетение от неизпълнения договор за поръчка в размер на сумата 36800 евро е изискуемо от деня на сключване на договора за наем – 25.01.2008 г. – т.е. от момента на сключване на увреждащата сделка. Тригодишния погасителен давностен срок, предвиден в чл.111,б.”б” ЗЗД е изтекъл на 25.01.2011 г. Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 25.01.2013 г. след изтичане на погасителния давностен срок по чл.111,б.”б” ЗЗД. Следователно предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност, какъвто е и крайният извод на въззивния съд. Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът е въвел възражението за изтекла погасителна давност несвоевременно – след изтичане на едномесечния срок по чл.131,ал.1 ГПК, поради което е преклудирано. Възражението на ответника Т. Г. за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за вреди от неизпълнения договор за поръчка е въведено с отговора по исковата молба, подаден на 10.05.2013 г. и в срока по чл.131,ал.1 ГПК. В останалата част, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД за предаване на 500 евро, получени в изпълнение на поръчката решението е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че крайният извод на въззивния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.281 ЗЗД, като погасен по давност е правилен, поради което решението в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК. Заплатеното адвокатско възнаграждение в посочения размер е под размера, на адвокатските възнаграждения, предвиден в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила въззивно решение № 443/11.07.2014 г., постановено по гр.дело № 616/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 507/13.03.2014 г. по гр.дело № 270/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от А. К. А. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.4, чрез адв.Н. Г. против Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.К. С.” № 40, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис № 5,чрез адв. А. А. за заплащане на сумата 36800 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението му да управлява с грижа на добър стопанин имотите на А. К. А. в страната по сключен между тях на 04.10.2002 г. устен договор за поръчка, изразяващи се в лишаване на А. К. А. от възможността да получи следващия му се за периода 25.01.2008 г. – 31.12.2014 г. наем по договора за наем, сключен на 25.01.2008 г. между Т. Х. Г. в качеството му на пълномощник на А. К. А. и В. Г. – съпруга на Т. Г.. Осъжда А. К. А. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.4, чрез адв.Н. Г. да заплати на Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ел.К. С.” № 40, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис № 5,чрез адв. А. А. сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: