Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                        № 564                         гр.София, 30 януари 2009 год.                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ   При участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ секретаря  Румана Виденова, разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 509/2008 год.   Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, образувано по искане на осъдената И. В. Т.- КОСТОВА за възобновяване на ВНОХД №104/07 год. на Окръжен съд гр. Л. и за отмяна на постановеното по него решение №5/11.03.2008 год., с което е потвърдена присъда от 28.02.2007 год. по нохд№1254/05 год. на Ловешкия районен съд. Посочени са всички касационни основания: нарушение на материалния закон, изразено в неправилност на изводите за отговорността на Т. за престъпление по чл.202 НК; съществени процесуални нарушения по чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 и по чл.305, ал.3 НПК, тъй като съдилищата не са събрали и обсъдили всички доказателства, относими към предмета на доказване; няма мотиви в подкрепа на приемането от съдилищата за достоверни на едни от доказателствата и за отхвърлянето на други от тях; не е отговорено на доводите на защитата относно недостоверността на констатациите в ревизионното производство , поради което се иска възобновяване и отмяна на актовете и връщане делото за ново разглеждане ; явна несправедливост на наказанието, изразена в несъразмерната му тежест в определения му размер и срок на отлагане изпълнението му, поради игнориране на многобройните смекчаващи вината на осъдената обстоятелства, обуславящи определянето му по чл.55 НК. Иска се възобновяване, отмяна на въззивното решение и оправдаване осъдената по обвинението. Алтернативно се иска връщане делото за ново разглеждане , респ. намаляване на наказанието. В съдебно заседание осъдената Т. се явява лично и с упълномощения от нея з. - адвокат М от САК, който поддържа искането с тезата, че деянието не осъществява състава престъплението за което е призната за виновна. Финансовата ревизия е извършена в отсъствието на подсъдимата, което е довело до недостоверност на констатациите в акта за начет. Те не са безсъмнени и безспорни и не сочат на действителното фактическо положение за състоянието на касовата наличност след напускането на митническото бюро от Тончева. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. В последната си дума И. В. Т.- К. заявява, че не е извършила инкриминираното деяние за което е осъдена и иска да бъде оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО И НАМЕРИ СЛЕДНОТО : ИСКАНЕТО Е ДОПУСТИМО. Направено е в законоустановения шестмесечен срок по чл.421,ал.3 НПК /изм.,ДВ,бр.109/98г./, насочено е срещу съдебен акт , който поначало не подлежи на касационен контрол, поради което и не е проверяван от ВКС и е влязъл в сила. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С потвърдената с въззивното решение №5 от 11.03.2008 по внохд №104 /07 год. на Окръжен съд гр. Л. присъда постановена на 28 февруари 2007 год. по нохд №1254/05 год. на Ловешки районен съд, подсъдимата И. В. Т. /КОСТОВА/ е призната за виновна в това, че през периода 12.08.1993 год.- 05.01.1998 година в гр. Л., при продължавано престъпление като длъжностно лице - касиер към РМУ- гр. Р., Митница Свищов - Митническо бюро-гр. Ловеч, присвоила чужди пари в големи размери - 15 275.65 лв./деноминирани/, п. митни сборове, връчени и това и качество да ги пази и управлява, като за улесняване присвояването на част от сумата, в размер на 10 710.54 лв., е извършила и друго престъпление в същото и длъжностно качество на касиер в РМУ-Русе, Митница Свищов, Митническо бюро-Ловеч, като в кръга на службата си, е съставила официални документи - 28 броя ПКО , в които е удостоверила неверни обстоятелства относно размера на сумите от постъпилите митни сборове, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл. 201 и чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.2, ал.2 НК и вр. с чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение по чл.66 НК, за срок от четири години, начиная от влизане в сила присъдата. Подсъдимата е лишена от право да заема държавна длъжност за срок от З/три/ години, както и от право да упражнява професия, свързана с материално отговорна дейност, за срок от З/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдени са процесната сума и разноските, в полза на ощетения държавен бюджет,както и дължимата държавна такса. Приложен е чл.59 НК и чл.60 от ЗЕЕЗА. Не са допуснати нарушенията по чл.348 НПК, във връзка с основанието за възобновяване по чл.422,ал.1,т.5 НПК. Няма нарушения на инстанциите по установяването на фактите при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Спазени са изискванията на чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 и по чл.305, ал.3 НПК. Съдилищата са събрали и обсъдили всички доказателства относими към предмета на доказване и в актовете си са изложили мотиви защо са приети за достоверни едни от доказателствата , а други са отхвърлили като недостоверни. Доказателствата са ценени съгласно тяхното действително съдържание и в съгласие с правилата на формалната логика. Приобщената като писмено доказателство и кредитирана от съдилищата ревизионна преписка с акт за начет срещу Т. за инкриминирания период, е обсъдена наред с всички останали гласни и писмени доказателствени средства, по реда на чл.107, ал.5 НПК. Настоящата проверка не намира нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници в дейността на съдилищата от факта, че първостепенният и въззивният съд са приели в мотивите си, че отсъствието на подсъдимата при извършената и ревизия, не се е отразило на достоверността на констатациите в акта за начет, още повече , данните относно реализираните липси в касата на МБ Ловеч, са потвърдени и от назначената и приобщена от съдилищата съдебно-счетоводна експертиза със същата задача. В тази връзка съдилищата са установили, че е спазена процедурата за уведомяването на Т. за финансовата ревизия на касата на МБ гр. Л.. Правото на участие на ревизираното лице не е абсолютно. Неговите граници се определят и от поведението на самото лице, доколкото самото то по своя воля не се е дезинтересирало от личното си участие в ревизията. По делото е установено, че е направено всичко предвидено в закона за уведомяването и личното присъствие на Т. в ревизионното производство с връчването и на заповедта с писмо –обратна разписка / спр. приобщената по делото заповед за ревизия №140/09.03.2000 год. на Началника на ТУ “ДФК”гр. В. Т. /. Спазена е процесуалната гаранция за личното и непосредствено участие в производството на ревизираното лице, с цел законосъобразното определяне на публичните му задължения. В конкретния случай, е установен и факта, че осъдената Т. , съзнателно и доброволно се е отказала от предоставената и от закона и възможност да присъства лично при извършването на ревизията. Основателно е оплакването на защитата, че и двете съдебни инстанции не са отговорили на доводите на защитата по повод извършената неприсъствена ревизия спрямо ревизираното лице. Но това нарушение, според настоящата проверка, не е довело до ограничаване на правото на защита на осъдената Тончева. То не е от категорията на абсолютните, нито е нарушило съществено правото и на защита. По делото са приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства / спр.л.86- л.96 от досъдебното производство /, анализа на които не би могъл да доведе до друг фактически извод, освен до този , до който са стигнали съдилищата, че Т. е уведомена надлежно за финансовата ревизия и съзнателно не е желаела да присъства на нея. Такива са данните по делото от писмо № И940008/02.02.98 год. на началника на Митница Свищов, че Т. е била поканена да се яви в тридневен срок от получаване на писмото - обратна разписка, за проверка и предаване на касовата наличност. На л.88 от сл.д. №479/05 год. на ОСС гр. Л., е приложено заверено от Митница - Свищов, фото-копие от писмото –обратна разписка , което е подписано от адресата като получено. Същевременно прекратяването на трудовия и договор с Митница – гр. С., е станало по инициатива на Т. с молба, датирана от 29.01.98 год. и депозирана от нея на 02.02.98 год..становено е, че с последваща молбата заповед, със заповед от 17.03.98 год. на началника на Митница Свищов, Т. е уволнена поради неизпълнението на задължението и за предаването на касата на МБ Свищов. Свидетелите А. , Ц. и Н. са установили, че свид. Росица С. – дъщеря на Т. / пълнолетна/ е държала ключа от касата и го е предоставила на комисията в деня на отварянето на касата, за което е съставен протокол№1/09.02.98 год., с който е констатирано, че не е имало касова наличност при отварянето на касата от комисията. Събрани и обсъдени са както обвинителните, така и оправдателните доказателствени факти и е отговорено в мотивите на атакуваните съдебни актове на доводите на защитата по оспорване приложението на закона. Дейността на подсъдимата за обследвания период е установена при пълно и всестранно събиране, проверка и оценка на събраните по реда на НПК доказателствени средства. По делото е установено длъжностното качество на осъдената в инкриминирания период спрямо упражняваните от нея функции в държавното учреждение. Нейното длъжностно качество е в пряка връзка с пазенето и управлението на имуществото, което и връчено в това и качество на основание трудов договор № 25/04.05.1992 г., с който тя е назначена на длъжност "касиер -счетоводител" в Митница гр.“Свищов”- митническо бюро гр. Л.. Доказана е по делото връзката между подсъдимата и поверените и парични средства за пазене и управление. Тя е била задължена да приема суми в брой, срещу издаване на приходни касови ордери /ПКО/ за плащаните от клиентите митни сборове, да води касовата книга, да внася събраните суми в централна набирателна сметка на бюрото, да прави депозити и други плащания в набирателната сметка на бюрото и да ги отчита пред Митница Свищов. Всички постъпления в касата по издадените ПКО е следвало да се отразяват от подсъдимата в касовата книга . А общият сбор на сумите от тях е внасяла с вносна бележка по набирателната сметка на бюрото в обслужващата го банка. Механизма на отклоняването на финансовите средства, п. митни сборове събрани от клиентите, е изяснен от писмените доказателства и от писмените и гласни доказателствени средства. Установените от оценката на доказателствените източници несъответствия между действително заплатените за инкриминирания период митни сборове в МБ Ловеч , с фактически отчетените от Т. суми за тях, са прикривани с невярно документиране.становено е, че Т. е трябвало да отчете сумите по дължимите митни сборове и да ги внесе в набирателната сметка на бюрото, като стойността на събраните и отчетените суми е следвало да съвпада. Дори и плащанията в брой от клиента да са се приемали от митническия инспектор, в случаи когато е имало почивни дни, последният е попълвал кочан-разписка, а получената сума той винаги е отчитал в касата, срещу издаден му от касиерката ПКО. Ето защо, доводите на осъдената, включително и в съдебно заседание по настоящото производство пред ВКС, че на документите имало само печатите на митничарите, не променят направените от съдилищата изводи, че МОЛ по отчитането на събраните от митничарите средства от митни сборове е Тончева. Съдилищата са изяснили механизма на отклоняването на поверените на Т. средства. Част от издадените ПКО-ри за дължими митни сборове, съответстващи на сумата, определена с митническата декларация, не са били завеждани в касовата книга, а под съответните им номера в нея са били вписвани следващи по дата ПКО относими към други митнически декларации. По този начин част от постъпилите плащания не са били заприходявани и не са били отчитани с общата сума от постъпленията в набирателната сметка. В други случаи експертизата е установила различие между определения размер на плащането в митническата декларация и този в ПКО за същата декларация, отразен в касовата книга за по-малка сума от действително платената в митническата декларация. Разликата между двете суми не е отчитана от Т. и не е внасяна от нея в набирателната сметка. Обективиращите изпълнението на инкриминираното деяние данни, са установени по делото и изводите въз основа на тях са намерили правилна оценка в признаците на състава на престъплението, съгласно обвинението по чл.202, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл. 201 НК. Деянието е структурирано в отклоняването на средствата, поверени на Т. , което е установено документално и фактически или чрез пълното им незаприходяване и неотчитане или чрез частичното им заприходяване и отчитане. Така например, за периода от 01.01.1994 год. до 31.12.1994 год. в МД 11323/17.05.1994 год. на фирма "ОСЪМ" ЕООД Ловеч е установено, че са били определени дължими митни сборове в размер по 10 089 лева, като в приложения към нея ПКО № 328/ 17.05.1994 г. е отразена цялата сума, но в касовата книга е записан ПКО № 328/ 18.05.1994 г. с по-малка сума , а именно 8 089 лева, която сума е внесена от касиера по набирателната сметка. Разликата не е отчетена, а е създадена именно за да бъде предмет на разпореждане от Т. като със свое имущество. Последното е обективирано с неотчитането на разликата до цялата, получена при плащането на митническите сборове сума, улеснено с невярно документиране в счетоводните документи ПКО и в касовата книга. Така в МД 11890/14.06.1995 г. на ЕТ "СГШКТЪР-ДЪЕЛ" гр. Л., са начислени митни сборове и такси в размер на 33 808 лева съгласно МД, към която е приложена квитанция от ПКО 244/14.06.1995 г. за цялата сума. Но в касовата книга, обаче ,подсъдимата е отразила ПКО № 244/08.12.1995 г. за сумата от 11 808 лева. В МД 14225/08.12.1995 година на ЕООД "Осъм" Ловеч определените сборове и такси са на стойност 16 287 лв., с квитанция от ПКО № 440/08.12.95 г. за цялата сума, а в касовата книга е отразен ПКО със същия номер и дата, но на по-малка стойност 12 687 лева. За цялата 1996 год. е установено невярно документиране в ПКО и касовата книга, с което са отразени или по-малки суми от действително платените митни сборове или заплатените митни сборове и такси от съответните фирми са останали незаприходени в касовата книга и неотчетени чрез внасянето им по набирателната сметка . Това са установените по делото данни по двадесет случая на начислени митнически сборове. В пет други случая е установено само частично заприходяване и отчитане на постъпили митни сборове и такси на фирма "ТОРЕКС" ООД - София по МД 1899 от 18.03.1996 г. са определени и платени митнически задължения в размер на 17 043 лв, а с ПКО № 106/ 18.03.1996 г. отразен в касовата книга са заприходени 12 043 лв.. По МД 14540 от 13.12.1996 г. са начислени задължения в размер на 77 316 лв, а в касовата книга с отразен ПКО № 588/ 13.12.1996 г. за сумата от 7 316 лв.. По МД 14177 от 18.11.1996 г. са начислени 47 471 лв. , записаният в касовата книга ПКО № 533/18.11.1996 г. е на стойност 7 471 лв., вместо 47 471 лева . Същият механизъм на отклоняване на средствата и невнасянето им в сметката на МБ –гр. Ловеч за 1997 год. е установен по делото и за още двадесет и шест митнически декларации . За останалите МД до края на инкриминирания период е установено частично отчитане на суми по начислените от митническите инспектори митни сборове. Отклоняването на средствата е улеснено от невярното документиране в двадесет и осем ПКО и в касовата книга, относно номерата , датите на издаването им и размера на сумите по тях. Авторството на съставянето на процесните документи с невярно съдържание също е установено по делото. От неоспореното от защитата заключение на СПЕ /л. 188-191/ е изведено, че графическите изследвания на счетоводните документи /ПКО и касова книга/ за постъпленията на паричните средства от митни сборове през инкриминирания период като ръкописни , буквени и цифрови текстове и подписите върху тези документи са съставени и положени от осъдената И. В. Т. /Костова/. При тези данни , изпълнението и на обективните и субективни признаци на невярното документиране по чл.311, ал.1 НК е законосъобразно изведено.становена е и специалната цел на дееца, за да използва процесните документи за доказателство за удостоверените в тях неверни обстоятелства за занижените по волята на Т. размери на постъпилите суми от митни сборове в касата. При тези изводи на съдилищата закона е приложен правилно. Изпълнителното деяние на присвояването е обективирано във фактическото разпореждане на поверените на касиера средства като със свои собствени, независимо дали това разпореждане е направено в интерес на дееца или в друг чужд интерес. Следователно , доказана е връзката между отклоненото имущество и действията на дееца, довели до този резултат, поради отнасянето му към него като към свое имущество. Квалификацията на осъществените признаци на престъпния състав по чл.202, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл. 201 и чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.2, ал.2 НК е правилна и няма нарушения на материалния закон. Наказанието е справедливо. Както основното , което е отложено за изпълнение, така и допълнителното – лишаване от права , са справедливо отмерени. Правилно е намерило място приложението на чл.54 НК , а не на чл.55 НК, защото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Касае се до продължила пет години системна присвоителна дейност, която по размер на предмета надвишава значително квалифициращият я признак особено големи размери. Продължителността на процеса не е по вина на разследващите органи и на съда. Видно от данните по делото, неговата продължителност във времето не се дължи на действията на органите, осъществяващи процесуални функции в двете фази на процеса. В хода на разследването Т. е била извън пределите на България и след изпълнение на процедура по екстрадирането и, в изпълнение на ЕЗА, то е възобновено. Предварителното производство е било образувано на 04.01.99 год., и е спирано и възобновявано със съответни постановления на ОП гр. Л., на два пъти, съответно е спряно е през м.10 1999 год. и възобновено на 03.10.03 год.. Отново е спряно на 14.11.03 год. и е възобновено на 23.06.05 год.. Следователно тези данни налагат извода, че осъдената не може да се позове на нарушаването на принципите за приключване на делото в разумен срок, предвид процесуалното и поведение на укриване в чужбина и осуетяване развитието и приключването на процеса в досъдебната фаза съгласно изискването на чл.22 НПК. При тези мотиви , ВКС на РБ в настоящия състав счита , че не са налице основанията за възобновяване на делото и съгласно чл.426 НПК, вр. с чл.354, ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНАТА И. В. Т.- КОСТОВА ЗА възобновяване на ВНОХД №104/07 год. на Окръжен съд гр. Л. и за отмяна на постановеното по него решение №5/11.03.2008 год., с което е потвърдена присъда от 28.02.2007 год. по нохд№1254/05 год. на Ловешкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :   .