Р Е Ш Е Н И Е № 119 С о ф и я , 15 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а й 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 425/2016 година. С касационен протест от Софийска градска прокуратура и касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Х. С. Г. от С. адв.Г.В. от САК се атакува въззивна присъда № 309 от 24.11.2015 г., постановена по ВНОХД № 4134/2014 г. на Софийски градски съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на същия съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и жалбата и моли да бъдат уважени. Частната обвинителка и гражданска ищца Х. Г. чрез повереника си адв.В. поддържа жалбата им и моли да бъде уважена по изложените в допълнението й съображения. Подсъдимият М. Г. Г. от С. лично и чрез защитника си адв.Л.Н. от САК оспорва основателността на протеста и жалбата на частното обвинение, развивайки подробни доводи в писмено възражение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 22.06.2015 г., постановена по НОХД № 22082/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия М. Г. Г. от С. за виновен в това на 22.02.2008 г. в С. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фиат”, модел „Б.”, с рег.№ [номер], собственост на Х. С. Г. от С. на стойност 1200 лева, която владеел и на основание чл.206, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 (вместо т.2, б.”б”) от НК е осъден на пробация с ангажирането на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК, а именно – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от двеста часа за срок от 2 поредни години. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Х. Г. граждански иск, като подс.Г. е осъден да й заплати сумата от 1 200 лева като обезщетение за причинените й имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 22.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и 300 лева направени от нея разноски за адвокатска защита. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски общо в размер на 780 лева, както и дължимата се държавна такса за присъденото на ищцата обезщетение в размер на 50 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Л.Н. от САК с оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда за неговото оневиняване по предявеното му обвинение. С присъда № 309 от 24.11.2015 г. по ВНОХД № 4134/2014 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.Г. за невинен, го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение, съответно е отхвърлил като неоснователен предявения срещу него граждански иск и е оставил направените по водене на делото разноски за сметка на държавата. Въззивната присъда е атакувана от прокурора от СГП и от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца адв.В. с оплаквания за неправилна доказателствена дейност на въззивната инстанция, довело до незаконосъобразни правни изводи и до оправдаване на подсъдимия с претенцията за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на градския съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протеста и жалбата на частното обвинение за подадени в съответния срок, от страни с право на протест/жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество – и за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Както в протеста, така и в касационната жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца и допълнението й се възразява срещу отказа на градския съд да приеме за достоверни показанията на последната в качеството й на свидетел, както и тези на св.Л.Н., с доводи за необективен, непълен, превратен анализ на тези доказателствени източници, довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. Противната позиция на защитника на последния в депозираните идентични възражения срещу протеста и жалбата (включително с невярна дата на началото на противозаконно своене от подзащитния му на МПС от 22.08.2008 г.) не се аргументира с какъвто и да е коментар по възприетата от СГС фактология и по приложеното право. ВКС намира, че от лаконичните мотиви на състава на въззивния съд не става ясно след правомерното, и според този съд, получаване на владението (ползването) на автомобила от подс.Г. имало ли е основание да продължава да го държи и ползва, въпреки противопоставянето на св.Г. и в чие владение всъщност това МПС се е намирало през коментирания период, а и понастоящем. В тази насока липсва каквото и да е обсъждане на обясненията на подсъдимия, дадени в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 22.06.2015 г. (на което пострадалата не е присъствала) със заявлението, че нито го е получавал от нея на въпросната дата 22.01.2008 г., нито го е присвоил след 22.02.2008 г. А това е било необходимо и с оглед на установеното, че автомобилът е бил продаден от него на Г. през 2007 г. с нотариално заверен договор, в който подписът за „продавач” е поставен от Г., т.е. опровергано е твърдението му да е подписал „въпросното пълномощно, с което да си прехвърли колата на себе си” (св.Г.), след което не е „вземал тази кола”. Въззивният съд е следвало да констатира, че това съществено противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г., косвено и с тези на св.Н., налага изясняването му, било чрез провеждане на очни ставки помежду им, било чрез събиране и на други доказателства. Не е била проверена констатацията при извършената предварителна проверка по преписката за заплащане на данъците на колата от собственика й Хр.Г. през следващите датата на инкриминираното деяние 3 години. Всъщност, макар упреците на касаторите към СГС да са за превратна оценка на свидетелските показания на Г. и Н., фактически въззивният състав ги е приел за достоверни в по-голямата им част, но ги е счел за недостатъчни да обосноват категорично противозаконно своене на вещта от Г. след инкриминираната дата 22.02.2008 г. Това очертава проблемите по делото както от фактическа, така и от правна страна, защото за оправдаването на подсъдимия да не е извършил каквото и да е престъпление от значение е: получил ли е от св.Г. за ползване МПС-то и ползвал ли го е с някаква уговорка и към „неустановена дата” (както е приел СГС според показанията на св.Н., а според него – в началото на 2009 г.) отказвал ли е да й го върне. Ако още към 22.01.2008 г. (когато СГС е приел да е получил за ползване колата) Г. не е имал намерение да я върне, то тогава ще е налице друго престъпление, а ако е имало твърдяната от св.Г. уговорка и не е налице някакво друго основание за продължаване ползването на автомобила, на преосмисляне е доказаността на предявеното му обвинение. Това е изисквало провеждането на прецизен преразпит на св.Г. и св.Н. (при невъзможността да се ползват и показанията на св.Г. от ДП след смъртта му в хода на съдебното следствие) за изясняване на редица контролни обстоятелства за проверка на достоверността на показанията им, както и на обясненията на подс.Г.. Такова обстоятелство при ползване на колата от несобственик (Г.) е изискването за упълномощаването му по съответния ред и в това отношение св.Г. е уточнила, че той е искал тя да му даде пълномощно, което отказала. При липса на такова пълномощно е възможно ползувателят Г. да е бил санкциониран, което е могло да се провери чрез служебна справка в СДВР или ОДП, отдел „ПП и КАТ” по регистрацията му като водач на МПС. Настоящият състав на касационния съд намира, че въззивният съд преждевременно е направил извода си за невиновност на подс.Г., в нарушение на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата за разкриване на обективната истина по делото. Той се е фокусирал само около факта за наличието или не на твърдяната от св.Г. уговорка за временно ползване на колата от него и срока за връщането й, загърбвайки изясняването на възникналите противоречия чрез възможните доказателствени способи и с пълноценен анализ на доказателствените източници, с което е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и което е касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК за отмяна на постановената нова присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Като последица от неправилното изясняване на въпроса за наказателната съдба на подс.Г. във връзка с повдигнатото му обвинение, при липсата и на мотиви във връзка с претенцията на св.Хр.Г. за репариране на причинените й с деянието имуществени вреди, се дължи отмяна на присъдата и в гражданската й част. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 309 от 24.11.2015 г., постановена по ВНОХД № 4134/2014 г. от Софийския градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :