Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№551

гр.София, 15.06.2022 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4606 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Инвестпродукт“ ООД, чрез процесуален представител адв.И., срещу решение №260694 от 25.05.2021г., постановено по в.гр.д.№813/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 07.01.2021г., постановено по гр.д.№3733/2019г. на Районен съд – Пловдив, за уважаване на предявените от Н. Х. К., Т. Г. К., Т. Д. П., Г. Г. З., Ж. П. З. и Н. В. Д. искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Н. Х. К., Т. Г. К., Т. Д. П. и Н. В. Д., чрез процесуалния им представител адв.М., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Ответниците по жалбата Г. Г. З. и Ж. П. З. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Н. Х. К., Т. Г. К., Т. Д. П., Г. Г. З., Ж. П. З. и Н. В. Д. срещу „Инвестпродукт“ ООД искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в т.6 от нотариален акт за продажба на право на строеж № 17 от 13.08.2008г, сключен между „Инвестпродукт“ ООД в качеството му на продавач и Н. Х. К. и Т. Г. К. в качеството им на купувачи, с предмет - 6,43/2 422 идеални части от УПИ І-църква, 237, 238 от кв.29 по плана на кв. Въстанически-север, представляващ по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] имот с идентификатор *, с площ: 2422 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: *, *, номер по предходен план: *, кв.*, парцел *, *, при описани съседи, при заплащане на цена в размер на 1 лв. и разноските по прехвърлянето в срока по чл.362, ал.1 ГПК; за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в т.ІV от нотариален акт за продажба на право на строеж № * от 02.10.2008г., сключен между „Инвестпродукт“ ООД в качеството му на продавач и Т. Д. П. в качеството му на купувач, с предмет - 14,09/2 422 идеални части от УПИ *-*, *, *от кв.*по плана на кв. Въстанически-север, представляващ по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] описания Поземлен имот с идентификатор *, при заплащане на цена в размер на 1 лв. и разноските по прехвърлянето в срока по чл.362, ал.1 ГПК; за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в т.ІV от нотариален акт за продажба на право на строеж № * от 09.10.2008г., сключен между „Инвестпродукт“ ООД, в качеството му на продавач и Г. Г. З., Ж. П. З. в качеството им на купувачи, с предмет - 9,20/2 422 идеални части от същия УПИ * -*, подробно описан, при заплащане на цена в размер на 1 лв. и разноските по прехвърлянето в срока по чл.362, ал.1 ГПК; за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в т.ІII от НА за продажба на право на строеж № *от 13.06.2008г., сключен между „Инвестпродукт“ ООД в качеството му на продавач и Н. В. Д. в качеството й на купувач, с предмет - 7,20/2 422 идеални части от същия УПИ *-*, подробно описан, при заплащане на цена в размер на 1 лв. и разноските по прехвърлянето в срока по чл.362, ал.1 ГПК.
Пред въззивната инстанция е отнесен спора единствено в частта дали е реализирано отлагателното условие за сключване на окончателния договор. Оплакванията на жалбоподателя са свързани с твърдението му, че съдът се е позовал на приетите съдебно-технически експертизи, които са изготвени от вещи лица без съответната компетентност по инвестиционно проектиране, поради което и не могат да правят изводи относно това дали е осъществено предвиденото строителство.
Въззивният съд е приел, че за отговор на въпросите дали е реализирано предвиденото строителство в процесния ПИ е достатъчно вещото лице да е вписано в списъка на специалистите, изготвящи експертизи в областта на строителството. Не е необходимо те са имат проектантска правоспособност, т.к. спорът в случая е не дали е възможно да се проектира някакво строителство, а дали, с оглед предвиденото строителство, такова е реализирано в имота. Следователно е достатъчно вещите лица да техническо образование, което им позволява да работят с планове и проекти, както и при оглед на место да установят съществуващото строителство, както и съответствието му с предвижданията по план. На тези критерии двете вещи лица, работили в първоинстанционното производство, отговарят. Те са с техническо образование в областта на строителството и са вписани в съответните списъци към съда. По същество на оплакването, че не е реализирано предвиденото строителство, съдът е приел, че от приетата СТЕ на в.л. Г. се установява, че строителството в ПИ е реализирано, макар и по отношение на една от сградите да не е достигнало максимално допустимата височина. Продавачът по предварителния договор притежава 2/3ид.ч. от правото на собственост върху ПИ, върху който са построени сградите. Останалата 1/3ид.ч. е собственост на трето за спора лице - Софийско-Пловдивската епархия на Католическата църква в България. От заключението на в.л. Г. се установява, че новопроектираните в ПИ жилищни сгради са изпълнени и завършени съобразно предвижданията. Единствено не е достигнато предвиждането във височина на съществуващите сгради № 3,4,5, собственост на Софийско-Пловдивската епархия на Католическата църква в България. Въззивният съд е приел, че за правоотношенията между страните в производството е без значение как и в каква степен ще бъде осъществено строителството на други самостоятелни сгради в имота, съобразно предвижданията на плана, още повече, че собственикът на тези сгради, който е трето лице за правоотношението, може никога да не поиска осъществяване на застрояването съобразно пълния обем на предвижданията. Повторната приета по делото СТЕ, изготвена от в.л. З. преповтаря заключенията на първата експертиза, като в допълнение установява, че към момента на придобиване на собствеността върху терена от продавача „ Инвестродукт“ ООД сграда под № 1 вече е била реализирана в предвидения за застрояване обем, като изпълнението на строежа не е „на калкан“ в посока вътрешността на дворното място, а е изпълнено с тераси и прозорци на самостоятелните обекти в сградата, както и гаражи на приземните нива. При това положение, при строежа на сграда №10 е отчетено фактическото положение в имота и оставеното пространство между двете сгради служи за спазване на отстоянията между сградите и преминаване и обслужване на същите. Въззивният съд е изложил съображения, че кредитира изводите на двете експертизи, т.к. същите кореспондират помежду си, взаимно се допълват, а и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал – скици и проекти, приложени от страните, както и документи за собственост, в които е описано съществуващото положение на заварените сгради. Прието е от съда, че възможностите за застрояване в ПИ * са изчерпани напълно с оглед предвижданията по застроителен план. Поради това е приел, че отлагателното условия по предварителните договори на страните, обективирани в документите им за собственост по отношение на закупените от тях индивидуални обекти в страните, построени в имота, е сбъднато и следва да се обявят за окончателни, сключените предварителни договори.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касаторите за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на въззивното решение, по въпросите: 1“Налице ли е пълно изчерпване на застрояването за УПИ ако предвиденото и нереализирано застрояване по ПУП – план за застрояване, при реализирането си, ще бъде в негативно отклонение спрямо правилата и нормативите, залегнали в разпоредбите на ЗУТ, в това число да е на „намалени отстояния“ спрямо реализираните сгради, при условие, че съгласно императивните и задължителни за изпълнение правни норми на чл.108, ал.1, изр. второ ЗУТ предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, а според чл.137, ал.3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП?“; 2“Следва ли да се приеме, че е налице цялостно застрояване и изчерпване на застрояването на УПИ в съответствие с предвижданията на ПУП – План за застрояване, след като не е достигната максималната стойност на застрояването в УПИ /площ, сгради, етажност, височина, вид на сграда, коефициент на интензивност и т.н./, ако достигането на тези максимални стойности на застрояването в УПИ ще доведе до негативно нарушение на правила и норми, залегнали в ЗУТ?“; 3“Допустимо ли е за изготвянето на съдебно-техническа експертиза с предмет изследване на предвижданията на ПУП – План за регулация и План за застрояване, и изследване на спазването на правилата и нормативите, залегнали в ЗУТ при бъдещо реализиране на застрояване предвидено по ПУП, да се назначава вещо лице със средно образование и специалност „строителен техник“, а не вещо лице с образователно-квалификационна степен „Магистър“ и специалност „Архитект“?“; 4“Вписването на лице със средно образование и специалност „строителен техник“ в списъка на вещите лица, дерогира ли законовото и легално определено изискване за „специални знания“ – представляващи теоретична подготовка и практически опит, съгласно легалното понятие на §1, т.6 от ДР на Наредба №2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, необходими при изследване на предвижданията на ПУП- План за регулация и План за застрояване, и изследване на спазването на правилата и нормативите, залегнали в ЗУТ при бъдещо реализиране на застрояване предвидено по ПУП?“.
Касаторът сочи, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението.
В изложенията на основанието за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Както се посочи основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното обжалване в размер на 1800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260694 от 25.05.2021г., постановено по в.гр.д.№813/2021г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК 040392744 да заплати на Н. Х. К., ЕГН [ЕГН] и Т. Г. К., ЕГН [ЕГН] общо сумата 350 лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК 040392744 да заплати на Т. Д. П., ЕГН [ЕГН] сумата 550лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК 040392744 да заплати на Н. В. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 450 лв.– разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: