Р Е Ш Е Н И Е № 138 София, 23.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 514 за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец А. В. В. против въззивно решение № 39 от 16.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 129/ 2018 г., по описа на Софийския окръжен съд, ІІ въззивен състав с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е обсъдил обективно, всестранно и пълно всички доказателства, събрани по делото, а се е позовал избирателно на показанията на част от разпитаните свидетели, приемайки неправдоподобна фактическа обстановка и незаконосъобразни правни изводи за липса на вина у дееца, поради което неправилно приложил материалния закон с отмяна на присъдата на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната част и отхвърлил предявения гражданския иск. В съдебно заседание пред касационната инстанция гражданският ищец А. В. В. не взема становище по делото. Гражданските ответници О. Ц. В. и Д. Ц. В., наследници по закон на починалия в хода на наказателното производство техен баща и подсъдим Ц. Д. В., настояват за освобождаването им като страни в процеса, поради отказ от наследство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба на гражданския ищец за основателна, а въззивното решение в гражданско-отхвърлителната част за неправилно и законосъобразно, тъй като се основава на липсата на деликт, който извод се опровергава от събраните по делото доказателства. Предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба от гражданския ищец, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 51 от 13.09.2017 г. по н.о.х.д. № 123/ 2017 г. Самоковският районен съд признал подсъдимия Ц. Д. В. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 10 май до 31 май 2015 год. противозаконно присвоил чужди движими вещи: парична сума от 900 лева, собственост на А. В. В. (представляващи авансово плащане за ремонт и поправка на отоплителна камина с водна риза), поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Районният съд осъдил подсъдимия Ц. Д. В. да заплати на гражданския ищец А. В. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2015 година до окончателното им изплащане, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 36 лв. Въззивното производство било образувано по жалба на подсъдимия Ц. Д. В., който починал на 13.02.2018 г., преди провеждане на откритото съдебно заседание. В хода на въззивното съдебно производство като граждански ответници били конституирани наследниците по закон на починалия подсъдим – децата му О. Ц. В. и Д. Ц. В.. С решение № 39 от 16.03.2020 г., по в.н.о.х.д. № 129/ 2018 г., Софийският окръжен съд, ІІ въззивен състав отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част, на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и прекратил наказателното производство, поради смъртта на подсъдимия Ц. Д. В.. В останалата гражданско-осъдителна част въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и отхвърлил предявения от гражданския ищец А. В. В. иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 900 лева, заедно със законовата лихва. Въззивното решение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав. Касационната жалба на гражданския ищец А. В. В. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от процесуална стана и срещу акт подлежащ на касационна проверка, на основание чл. 346, т. 4 от НПК. В обхвата на касационната проверка не попадат процесуалните действия на въззивния съд, с които е прекратено наказателното производство поради настъпилата смърт на подсъдимия Ц. Д. В.. Предмет на касационната проверка е правилността на въззивния съдебен акт по отмяна на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната ѝ част и отхвърляне на предявения за съвместно разглеждане граждански иск. ѝѝ Касационната жалба на гражданския ищец е основателна. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на събраните по делото доказателства, което представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Софийският окръжен съд е приел фактическа обстановка различна от установената от районния съд, като се позовал само на обясненията на подсъд. В. и на показанията на двама от свидетелите – В. Т. и Е. Й., но в онази части, които били отхвърлени като недостоверни в мотивите на осъдителната присъда. По този начин въззивният съд приел от правна страна, че подсъдимият В. не е имал вина за разпореждането с предоставената му от пострадалия В. парична сума, защото я предал на неустановено по делото лице и затова не е бил осъществил от субективна страна престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция разполага с правомощията да преоцени фактите по делото и да приеме различна от присъдата фактическа обстановка по обвинението. Такъв подход обаче е допустим само при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи обективното, всестранното и пълното изследване на всички факти и обстоятелства, разкрити по делото. В този случай, окръжният съд е нарушил изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК, като в доказателствения и фактическия анализ по делото се е опрял избирателно на част от доказателствените материали, а останалите – показанията на пострадалия свид. В., на свид. Н. Д. и на свид. В. Г. пренебрегнал изцяло, като дори не засегнал съществуващите противоречия между тях, от една страна, и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Й., от друга страна. Така изградил фактическа обстановка, описваща поведението на починалия деец според неговите защитни обяснения, а без отговор оставил значителна част от проблемните въпроси по делото, за които първоинстанционният съд изложил убедителни аналитични и правни съображения. Тъкмо затова и въззивното решение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, в което се приема за доказано противоправното поведение на подсъдимия. С въззивното решение не са анализирани изцяло действията на подсъдимия В. по укриване от пострадалия граждански ищец след получаване на паричната сума, обясненията му за скорошното приключване на работата, за която били дадени парите, неотговаряне на телефонните повиквания на пострадалия, както и много други, които трудно могат да подкрепят въззивната теза за подсъдимия като изряден посредник между страните по един устен договор за изработка, какъвто пострадалият В. и неоткритото по делото лице-майстор изобщо не били сключили. Показанията на двамата свидетели, на които окръжният съд така безкритично се доверил, не са били проверени в съпоставка с останалите доказателства по делото, нито е преценена ролята им да подкрепят защитната теза на дееца. Непълният доказателствен анализ довел до изграждането и на незаконосъобразни правни изводи за безвиновното поведение на дееца, заради което осъдителната гражданска част на присъдата била отменена, а искът – неправилно отхвърлен. Допуснатите от Софийският окръжен съд съществени процесуални нарушения при доказателствения и фактически анализ на фактите по делото могат да бъдат отстранени след отмяна на въззивното решение в проверяваната гражданска част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, в самостоятелно движещото се гражданско производството по вече приетия за съвместно разглеждане граждански иск от касатора А. В. В.. При ново разглеждане на делото отново следва да бъде обсъден важният въпрос за съществуването на деликт на паричната сума от 900 лева, предоставена на починалия подсъдим от ищеца, както и на онази част от нея (100 лева), дадени за транспорт. Новият съдебен състав следва да съобрази и още едно важно обстоятелство, според което наследниците на починалия по закон – децата му О. Ц. В. и Д. Ц. В., се отказали от наследството, според запис в специалната книга под № 933/ 22.06.2018 г. по гр.д. № 40674/ 2018 г. на Софийски районен съд , 86 състав (за О. В.) и по гр.д. № 42729/ 2018 г. на Софийски районен съд , 83 състав (за Д. В., без данни по делото за записа за неговия отказ). Двамата отказали се от наследството си граждански ответници по делото следва да бъдат заличени като процесуални страни, като на тяхно място следва да се конституират следващите по реда наследници по закон, след като се изиска справка за родствениците на починалия (за преживели негови възходящи, братя и сестри и братовчеди). Съгласно чл. 7 и 8 от Закона за наследството, след низходящите се призовават към наследяване възходящите от съответната степен, след тях братя и сестри, а след тях – роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Едва след призоваване на поредния кръг от наследници по закон, в качеството им на граждански ответници по делото, същите имат право да заявят дали приемат или се отказват от наследството, след което се призовават следващите по-далечни по степен на родство. Делото не може да бъде прекратено, поради отказ от наследство на по-близките по степен наследници по закон, или поради затруднения, свързани с откриването на по-далечните по степен наследници. Делото не може да бъде прекратено и прехвърлено и на друга колегия, предвид задължителните указания по тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк.д. № 2/ 2012 г. на ОСНК. Независимо от настъпилото основание по чл. 79, ал. 1 от НК, производството по гражданския иск следва да продължи по изчерпване на възможните наследници по закон на починалия на 13.02.2018 г. подсъдим Ц. В.. Когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, съгласно чл. 11 от Закона за наследството, като неин представител се призовава за граждански ответник по делото. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 39 от 16.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 129/ 2018 г., по описа на Софийския окръжен съд, ІІ въззивен състав В ЧАСТТА, с която е отменена първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част и е отхвърлен изцяло предявения граждански иск, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, за разглеждане на приетия граждански иск, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.