15 Р Е Ш Е Н И Е № 60182 София, 29 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 763/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат П. В., защитник на подс. В. К. Б. срещу Решение № 49/26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ловеч по НОХД № 143/2020 г. по описа на съда е потвърдена. В касационната жалба, депозирана от защитника се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, включително и за уважения граждански иск. Твърди се, че материалния закон не е приложен правилно, защото подс. В. Б. е осъден за престъпление, което той не е извършил. Сочи се, че подсъдимият не е подавал справки - декларации по ЗДДС и не е потвърдил неистина в тях. Изтъква се, че е установено, че справките – декларации са подавани от счетоводителя – св. М., в качеството му на пълномощник на управителя К. Б., със собствения му електронен подпис. Развиват се доводи, че не е налице поведение на подс. В. Б., което да е довело до неустановяване на данъчни задължения, или до препятстване на плащане на такива. Подчертава се, че по делото е установено единствено, че на представляваното от подсъдимия юридическо лице „ВиК – М” О. е издаден ревизионен акт №[ЕИК]/25.032013 г., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ДДС в размер на 18 925,21 лева. Така според защитника по никакъв начин не е констатирано, че подсъдимият е извършил някое от деянията в хипотезата на чл. 255, ал. 1 НК. Излагат се и съображения във връзка със субективната страна на престъплението. В процесуален план се развиват доводи, че въззивният съд неправилно е интерпретирал и анализирал доказателствените материали по делото и така се достигнало до съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че въззивната инстанция е възприела фактическа обстановка, практически пресъздавайки съдържанието на обвинителния акт, без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените източници. Излагат се и съображения, че Апелативният съд – Велико Търново избирателно е кредитирал гласните доказателствени средства и не са изложени мотиви защо се дава вяра само на тези, които са в полза на обвинителната теза. Подчертава се, че и приетите по делото експертизи не отговарят на основните въпроси във връзка с повдигнатото на подсъдимия обвинение. Развиват се доводи, отнасящи се до дейността на отделените дружества и показанията на различни свидетели, като се твърди, че дейността на въззивната инстанция не е съобразена изцяло със законовите изисквания за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване. Сочи се, че неправилен е изводът на въззивния съд, че единствено подсъдимият е бил длъжен да подава декларации по съответните данъчни закони, тъй като е установено, че дружеството има и друг управител - св. Б., която пък е упълномощила св. М. да подава декларации пред органите на НАП. Така според защитата при една неизяснена фактическа обстановка се е достигнало до погрешни правни изводи, които почиват на предположения. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание се развиват доводи, че то не отговаря на целите на наказанието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е оценена действителната обществена опасност на деянието, а предходните осъждания на подсъдимия са надценени. По отношение на гражданския иск се подчертава, че той е недопустим, тъй като съгласно ТР № 4 от 12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС, за да е допустим гражданският иск в наказателния процес, следва да е ясно приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер, а в случая предявения от Министъра на финансите граждански иск дори не съдържа твърдения по този въпрос. В заключение е отправено искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново и за оправдаване на подс. В. Б., алтернативно за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или наложеното наказание да бъде намалено, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло. Във връзка с депозираната касационна жалба е постъпило становище от П. С. – юрисконсулт при ТД – НАП – Велико Търново. – ИРМ – [населено място], с което касационната жалба се оспорва. Сочи се, че същата е неоснователна и недоказана. Поддържа се изцяло гражданският иск, като се изтъква, че Ревизионен акт №[ЕИК]/23.05.2013 г. не е изплатен и за това пред Апелативен съд – Велико Търново като доказателство е приложена разпечатка от програмен продукт на НАП. Изразява се становище касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. Й. Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново развива доводи за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че въззивната инстанция е извършила неправилен и повърхностен анализ на доказателствата. Изтъкава, че макар производството да е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК, то това не освобождава състава на съда от задължението му да проведе обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото при спазване на принципа за служебното начало. Подчертава, че доказателствените източници са анализирани едностранчиво, като някои писмени доказателства са игнорирани. Счита, че е следвало да бъде назначена допълнителна или нова ССЕ, която да даде отговор на най-важния въпрос, а именно имало ли е реално извършени сделки. Отново развива доводи за неизяснена фактическа обстановка. С оглед депозираната касационна жалба се отправя искане тя да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че не са налице касационните основания за отмяна на атакуваното решение. Изтъква, че решението на Апелативен съд – В. Търново е изключително подробно от фактическа и правна страна и е направен обстоен анализ на гласните и писмените доказателствени материали. Счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо и завишено, а дори е наложено едно снизходително наказание. Счита, че следва да бъде съобразено становището на гражданския ищец. Предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260009 от 30.11.2020 г., постановена по НОХД № 143/2020 г. по описа на ОС – Ловеч подсъдимият В. К. Б., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, неженен, с висше образование, осъждан, ЕГН [ЕГН], е бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г. в качеството на управител и съдружник във „ВИК-М" О. с ЕИК[ЕИК] в ТД на НАП - В. Търново, офис Ловеч чрез посредственото извършителство на П. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място] избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 10 /десет/ месечни СД по ЗДДС както следва: -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001010764/14.05.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м. април 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 54 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1720,75 лв. поради липса на реална доставка по фактура №182/07.04.2011 г. с доставчик „Г. Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001017136/15.08.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.юли 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 75,44 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 575,44 лв. поради липса на реална услуга по фактура №79/07.07.2011 г. с доставчик „Г. и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001018683/14.09.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.август 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 29,55 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4130,45 лв. поради липса на реална доставка по фактури №50/18.08.2011 г. с доставчик „Г. Бетон" О. и №88/10.08.2011 г. с доставчик „Г. и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001020358/14.10.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.септември 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 29,70 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1029,90 лв. поради липса на реална услуга по фактури №93/05.09.2011 г. и №97/21.09.2011 г. с доставчик „Г. и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-Мм-О. с вх. №11001021862/13.11.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 150,41 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4029,59 лв. поради липса на реална доставка по фактури №464/03.10.2011 г., №466/07.10.2011 г., №468/12.10.2011 г., №470/17.10.2011 г„ №472/21.10.2011 г. и №474/28.10.2011 г. с доставчик „И. 03" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх.№ 11001025661/16.01.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 253,87 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1253,87 лв. поради липса на реална доставка по фактура №201/21.12.2011 г. с доставчик „Енигма" Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001028166/14.02.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.януари 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 373,94 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 292,72 лв. поради липса на реална доставка по фактура №[ЕГН]/09.01.2012 г. с доставчик „С. Ф." Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх.№11001032685/17.04.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.март 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 727,27 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 2062,87 лв. поради липса на реална доставка по фактура №344/11.01.2012г. с доставчик „Милкъв Т." Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-00Д с вх. №11001034942/14.05.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.април 2012 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 630,86 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1369,14 лв. поради липса на реална доставка по фактура №95/25.04.2012 г. с доставчик „Г. Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001037578/14.06.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2012 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 1223,05 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3677,72 лв. поради липса на реална доставка по фактури №97/23.05.2012 г. и №98/23.05.2012 г. с доставчик „Г. Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури, като общият размер на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни периоди след приспадане на реално внесените задължения е в размер на 18 427,07 лева, представляващи особено големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. З във вр. с ал. 1 т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е било наложено наказанието конфискация. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното наказание 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанието по НОХД № 143/2020 г. по описа на ОС-Ловеч, Споразумение по НОХД № 19888/2013 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 02.04.2014 г. и Споразумение по НОХД № 332/2015 г. по описа на РС -Ботевград, влязло в сила на 15.05.2015 г., а именно на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание по Споразумение по НОХД № 19888/2013 г. по описа на Софийски районен съд, в размер на 2 /две/ години „Пробация", като два дни „Пробация" се зачитат за един ден лишаване от свобода или подсъдимия В. К. Б., с гореснетата самоличност следва да изтърпи 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение Споразумение по НОХД № 767/2011 г. по описа на РС - Ловеч, влязло в сила на 31.10.2011 г. в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Подсъдимият В. К. Б. е бил осъден да заплати на ТД на НАП-В.Търново - офис Ловеч, сумата от 18 427.07 /осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева, и седем стотинки/ лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 14.05.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият В. К. Б., е бил осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 737.08 /седемстотин тридесет и седем лева и осем стотинки/ лева, представляващи Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 371 /триста седемдесет и един/ лева разноски по делото, да заплати по сметката на ОД на МВР-Ловеч сумата 304.00 /триста и четири/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство за извършена експертиза, както и 10 /десет/ лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа. Въззивното производство е образувано по жалба на подс. В. Б., чрез неговия защитник. С Решение № 49 от 26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ловеч е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. В. Б. са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, включително и за уважения граждански иск. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи за неясно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими писмени и гласни доказателствени средства и приетите експертизи, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията Апелативен съд – В. Търново е направил известни уточнения и допълнения. Възприета е и фактологията, описана в обвинителния акт, но това е неизбежно, след като фактите са верни и водят до верни правни изводи. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивният съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и е положила дължимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. Апелативен съд – В. Търново не е подходил безкритично към показанията на свидетелите, условно обозначени като първа група и втора група свидетели, с оглед на показанията, които дават за съответните обстоятелства и тяхната информативност. Не са пренебрегнати показанията на свидетелите Д. А., С. М., А. Я., С. В., Й. В., В. И., както и на свидетелите В. В. и С. Б.. Всички те са изчерпателно обсъдени и съпоставени с останалите гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници. Обсъдени са и показанията на така наречената втора група свидетели, а именно тези, представляващи дружеството „ВиК – М” – свидетелите К. Б. и П. М., чрез които се установява механизма на работа във връзка със счетоводното обслужване на дружеството. При съпоставката на показанията на свидетелите, условно обособени в две групи, с основание въззивният съд е приел, че не съществуват противоречия, а те взаимно се допълват. От друга страна се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на приетите по делото експертизи. С основание са възприети като обективни и пълни заключенията на финансово счетоводната експертиза и на съдебно счетоводната експертиза, тъй като те са изготвени след запознаване с останалите писмени и гласни доказателствени източници и взаимно се допълват. В тази връзка неоснователно е оплакваното на защитата, защото липсват обективни предпоставки за назначаване на нова допълнителна или повторна експертиза. И това е така, тъй като от решаващите съдилища са били положени всички усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Направеният от въззивния съд цялостен анализ на доказателствените материали опровергава възраженията на защитата за липса на доказателства, че подс. В. Б. е осъществил престъплението, за което е бил осъден. Категорично е установено, че подсъдимият е извършвал дейност от името на дружеството и в рамките на тази дейност той е използвал документи невярно съдържание – фактури, по които реални сделки не са били реализирани. Именно подс. В. Б. е представял на съпругата си фактурите, които тя единствено е описвала и изпращала описа на счетоводителя на дружеството – св. М., който от своя страна въз основа на описа, без да вижда първични документи, е съставял справки – декларации по ДДС на дружеството, представлявано от подсъдимия „ВиК – М” О. и ги е подавал с електронен подпис, за което бил надлежно упълномощен. Точно по този начин подс. В. Б. опосредствено чрез св. М. е подавал справки – декларации по ЗДДС в ТД на НАП на дружеството за инкриминирания период, в които справки –декларации са били отразени фактурите с невярно съдържание, тъй като именно той е този, който е представял фактурите. Така след задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и заключенията на ССчЕ и разясненията, дадени от вещите лица, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно начина и времето на извършване на престъплението и неговото авторство, т. е. правилно е прието, че е несъмнено доказано, че подс. В. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно. Въззивният съд поначало не е преекспонирал отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест. При внимателния прочит на атакувания съдебен акт се констатира, че Апелативен съд – В. Търново обективно е подходил към оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Нито едно смекчаващо обстоятелство не е било подценено, а напротив, въззивният съд с основание е приел, че е налице и едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно изтеклият период от време от извършване на престъплението, който е около 10 години. Правилно са били отчетени и предходните осъждания на подсъдимия, като тяхното значение не е било надценено. Отчетена е и действителната степен на обществена опасност, която поначало е завишена, тъй като този тип престъпления засягат данъчната система на страната и нанасяните от тях щети на държавния бюджет са значителни. Така с оглед наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид конкретното своеобразие на извършеното престъпление, наложеното на подс. В. Б. наказание в размер на осемнадесет месеца лишаване от свобода, правилно е било отмерено при условията на чл. 55 НК и в съответствие с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК. Въззивинят съд е изложил и съображения защо не е било наложено на подсъдимия и наказанието конфискация. Предвид на предходните осъждания на подсъдимия правилно и в съответствие със закона е било направено и групирането на наложените на подсъдимия наказания. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Именно такъв е бил подходът на въззивния съд, който обективно е отчел значението и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова и по-голяма снизходителност и облекчаване на положението на подс. В. Б. в настоящия случай не могат да бъдат проявени. Възраженията защитата по отношение на уважения граждански иск, касационната инстанция също намира за неоснователни. Уважаването на предявения от Министъра на финансите граждански иск не е в разрез с ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС и е допустим и основателен, тъй като видно от материалите по делото пред въззивната инстанция представителят на гражданския ищец е представил доказателства /разпечатка от програмен продукт на НАП/, че независимо от образуваното изпълнително производство срещу подсъдимия, сумите, предмет на настоящото обвинение не са събрани. Размерът на гражданския иск е установен и той е 18 427,07 лева. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно гражданският иск е бил уважен до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Предвид на изтъкнатите съображения касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, за явна несправедливост на наложеното наказание, а също и тези във връзка с уважения граждански иск.. С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. 15 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 763/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат П. В., защитник на подс. В. К. Б. срещу Решение № 49/26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ловеч по НОХД № 143/2020 г. по описа на съда е потвърдена. В касационната жалба, депозирана от защитника се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, включително и за уважения граждански иск. Твърди се, че материалния закон не е приложен правилно, защото подс. В. Б. е осъден за престъпление, което той не е извършил. Сочи се, че подсъдимият не е подавал справки - декларации по ЗДДС и не е потвърдил неистина в тях. Изтъква се, че е установено, че справките – декларации са подавани от счетоводителя – св. М., в качеството му на пълномощник на управителя К. Б., със собствения му електронен подпис. Развиват се доводи, че не е налице поведение на подс. В. Б., което да е довело до неустановяване на данъчни задължения, или до препятстване на плащане на такива. Подчертава се, че по делото е установено единствено, че на представляваното от подсъдимия юридическо лице „ВиК – М” О. е издаден ревизионен акт №[ЕИК]/25.032013 г., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ДДС в размер на 18 925,21 лева. Така според защитника по никакъв начин не е констатирано, че подсъдимият е извършил някое от деянията в хипотезата на чл. 255, ал. 1 НК. Излагат се и съображения във връзка със субективната страна на престъплението. В процесуален план се развиват доводи, че въззивният съд неправилно е интерпретирал и анализирал доказателствените материали по делото и така се достигнало до съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че въззивната инстанция е възприела фактическа обстановка, практически пресъздавайки съдържанието на обвинителния акт, без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените източници. Излагат се и съображения, че Апелативният съд – Велико Търново избирателно е кредитирал гласните доказателствени средства и не са изложени мотиви защо се дава вяра само на тези, които са в полза на обвинителната теза. Подчертава се, че и приетите по делото експертизи не отговарят на основните въпроси във връзка с повдигнатото на подсъдимия обвинение. Развиват се доводи, отнасящи се до дейността на отделените дружества и показанията на различни свидетели, като се твърди, че дейността на въззивната инстанция не е съобразена изцяло със законовите изисквания за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване. Сочи се, че неправилен е изводът на въззивния съд, че единствено подсъдимият е бил длъжен да подава декларации по съответните данъчни закони, тъй като е установено, че дружеството има и друг управител - св. Б., която пък е упълномощила св. М. да подава декларации пред органите на НАП. Така според защитата при една неизяснена фактическа обстановка се е достигнало до погрешни правни изводи, които почиват на предположения. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание се развиват доводи, че то не отговаря на целите на наказанието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е оценена действителната обществена опасност на деянието, а предходните осъждания на подсъдимия са надценени. По отношение на гражданския иск се подчертава, че той е недопустим, тъй като съгласно ТР № 4 от 12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС, за да е допустим гражданският иск в наказателния процес, следва да е ясно приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер, а в случая предявения от Министъра на финансите граждански иск дори не съдържа твърдения по този въпрос. В заключение е отправено искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново и за оправдаване на подс. В. Б., алтернативно за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или наложеното наказание да бъде намалено, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло. Във връзка с депозираната касационна жалба е постъпило становище от П. С. – юрисконсулт при ТД – НАП – Велико Търново. – ИРМ – [населено място], с което касационната жалба се оспорва. Сочи се, че същата е неоснователна и недоказана. Поддържа се изцяло гражданският иск, като се изтъква, че Ревизионен акт №[ЕИК]/23.05.2013 г. не е изплатен и за това пред Апелативен съд – Велико Търново като доказателство е приложена разпечатка от програмен продукт на НАП. Изразява се становище касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. Й. Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново развива доводи за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че въззивната инстанция е извършила неправилен и повърхностен анализ на доказателствата. Изтъкава, че макар производството да е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК, то това не освобождава състава на съда от задължението му да проведе обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото при спазване на принципа за служебното начало. Подчертава, че доказателствените източници са анализирани едностранчиво, като някои писмени доказателства са игнорирани. Счита, че е следвало да бъде назначена допълнителна или нова ССЕ, която да даде отговор на най-важния въпрос, а именно имало ли е реално извършени сделки. Отново развива доводи за неизяснена фактическа обстановка. С оглед депозираната касационна жалба се отправя искане тя да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че не са налице касационните основания за отмяна на атакуваното решение. Изтъква, че решението на Апелативен съд – В. Търново е изключително подробно от фактическа и правна страна и е направен обстоен анализ на гласните и писмените доказателствени материали. Счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо и завишено, а дори е наложено едно снизходително наказание. Счита, че следва да бъде съобразено становището на гражданския ищец. Предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260009 от 30.11.2020 г., постановена по НОХД № 143/2020 г. по описа на ОС – Ловеч подсъдимият В. К. Б., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, неженен, с висше образование, осъждан, ЕГН [ЕГН], е бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 14.05.2011 г. до 14.06.2012 г. в качеството на управител и съдружник във „ВИК-М" О. с ЕИК[ЕИК] в ТД на НАП - В. Търново, офис Ловеч чрез посредственото извършителство на П. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място] избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 10 /десет/ месечни СД по ЗДДС както следва: -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001010764/14.05.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м. април 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 54 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1720,75 лв. поради липса на реална доставка по фактура №182/07.04.2011 г. с доставчик „Газ Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001017136/15.08.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.юли 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 75,44 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 575,44 лв. поради липса на реална услуга по фактура №79/07.07.2011 г. с доставчик „Гарванови и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001018683/14.09.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.август 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 29,55 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4130,45 лв. поради липса на реална доставка по фактури №50/18.08.2011 г. с доставчик „Газ Бетон" О. и №88/10.08.2011 г. с доставчик „Гарванови и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001020358/14.10.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.септември 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 29,70 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1029,90 лв. поради липса на реална услуга по фактури №93/05.09.2011 г. и №97/21.09.2011 г. с доставчик „Гарванови и Сие" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-Мм-О. с вх. №11001021862/13.11.2011 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 150,41 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 4029,59 лв. поради липса на реална доставка по фактури №464/03.10.2011 г., №466/07.10.2011 г., №468/12.10.2011 г., №470/17.10.2011 г„ №472/21.10.2011 г. и №474/28.10.2011 г. с доставчик „И. 03" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх.№ 11001025661/16.01.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 253,87 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1253,87 лв. поради липса на реална доставка по фактура №201/21.12.2011 г. с доставчик „Енигма" Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001028166/14.02.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.януари 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 373,94 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 292,72 лв. поради липса на реална доставка по фактура №[ЕГН]/09.01.2012 г. с доставчик „С. Ф." Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх.№11001032685/17.04.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.март 2012г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 727,27 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 2062,87 лв. поради липса на реална доставка по фактура №344/11.01.2012г. с доставчик „Милкъв Т." Е. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-00Д с вх. №11001034942/14.05.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.април 2012 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 630,86 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 1369,14 лв. поради липса на реална доставка по фактура №95/25.04.2012 г. с доставчик „Газ Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „ВИК-М"-О. с вх. №11001037578/14.06.2012 г., подадена по реда на чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2012 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 1223,05 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3677,72 лв. поради липса на реална доставка по фактури №97/23.05.2012 г. и №98/23.05.2012 г. с доставчик „Газ Бетон" О. и основание за приспадане на данъчен кредит по същите фактури, като общият размер на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни периоди след приспадане на реално внесените задължения е в размер на 18 427,07 лева, представляващи особено големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. З във вр. с ал. 1 т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е било наложено наказанието конфискация. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното наказание 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанието по НОХД № 143/2020 г. по описа на ОС-Ловеч, Споразумение по НОХД № 19888/2013 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 02.04.2014 г. и Споразумение по НОХД № 332/2015 г. по описа на РС -Ботевград, влязло в сила на 15.05.2015 г., а именно на 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание по Споразумение по НОХД № 19888/2013 г. по описа на Софийски районен съд, в размер на 2 /две/ години „Пробация", като два дни „Пробация" се зачитат за един ден лишаване от свобода или подсъдимия В. К. Б., с гореснетата самоличност следва да изтърпи 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение Споразумение по НОХД № 767/2011 г. по описа на РС - Ловеч, влязло в сила на 31.10.2011 г. в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Подсъдимият В. К. Б. е бил осъден да заплати на ТД на НАП-В.Търново - офис Ловеч, сумата от 18 427.07 /осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева, и седем стотинки/ лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 14.05.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият В. К. Б., е бил осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 737.08 /седемстотин тридесет и седем лева и осем стотинки/ лева, представляващи Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 371 /триста седемдесет и един/ лева разноски по делото, да заплати по сметката на ОД на МВР-Ловеч сумата 304.00 /триста и четири/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство за извършена експертиза, както и 10 /десет/ лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа. Въззивното производство е образувано по жалба на подс. В. Б., чрез неговия защитник. С Решение № 49 от 26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ловеч е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. В. Б. са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, включително и за уважения граждански иск. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи за неясно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими писмени и гласни доказателствени средства и приетите експертизи, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията Апелативен съд – В. Търново е направил известни уточнения и допълнения. Възприета е и фактологията, описана в обвинителния акт, но това е неизбежно, след като фактите са верни и водят до верни правни изводи. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивният съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и е положила дължимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. Апелативен съд – В. Търново не е подходил безкритично към показанията на свидетелите, условно обозначени като първа група и втора група свидетели, с оглед на показанията, които дават за съответните обстоятелства и тяхната информативност. Не са пренебрегнати показанията на свидетелите Д. А., С. М., А. Я., С. В., Й. В., В. И., както и на свидетелите В. В. и С. Б.. Всички те са изчерпателно обсъдени и съпоставени с останалите гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници. Обсъдени са и показанията на така наречената втора група свидетели, а именно тези, представляващи дружеството „ВиК – М” – свидетелите К. Б. и П. М., чрез които се установява механизма на работа във връзка със счетоводното обслужване на дружеството. При съпоставката на показанията на свидетелите, условно обособени в две групи, с основание въззивният съд е приел, че не съществуват противоречия, а те взаимно се допълват. От друга страна се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на приетите по делото експертизи. С основание са възприети като обективни и пълни заключенията на финансово счетоводната експертиза и на съдебно счетоводната експертиза, тъй като те са изготвени след запознаване с останалите писмени и гласни доказателствени източници и взаимно се допълват. В тази връзка неоснователно е оплакваното на защитата, защото липсват обективни предпоставки за назначаване на нова допълнителна или повторна експертиза. И това е така, тъй като от решаващите съдилища са били положени всички усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Направеният от въззивния съд цялостен анализ на доказателствените материали опровергава възраженията на защитата за липса на доказателства, че подс. В. Б. е осъществил престъплението, за което е бил осъден. Категорично е установено, че подсъдимият е извършвал дейност от името на дружеството и в рамките на тази дейност той е използвал документи невярно съдържание – фактури, по които реални сделки не са били реализирани. Именно подс. В. Б. е представял на съпругата си фактурите, които тя единствено е описвала и изпращала описа на счетоводителя на дружеството – св. М., който от своя страна въз основа на описа, без да вижда първични документи, е съставял справки – декларации по ДДС на дружеството, представлявано от подсъдимия „ВиК – М” О. и ги е подавал с електронен подпис, за което бил надлежно упълномощен. Точно по този начин подс. В. Б. опосредствено чрез св. М. е подавал справки – декларации по ЗДДС в ТД на НАП на дружеството за инкриминирания период, в които справки –декларации са били отразени фактурите с невярно съдържание, тъй като именно той е този, който е представял фактурите. Така след задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и заключенията на ССчЕ и разясненията, дадени от вещите лица, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно начина и времето на извършване на престъплението и неговото авторство, т. е. правилно е прието, че е несъмнено доказано, че подс. В. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно. Въззивният съд поначало не е преекспонирал отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест. При внимателния прочит на атакувания съдебен акт се констатира, че Апелативен съд – В. Търново обективно е подходил към оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Нито едно смекчаващо обстоятелство не е било подценено, а напротив, въззивният съд с основание е приел, че е налице и едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно изтеклият период от време от извършване на престъплението, който е около 10 години. Правилно са били отчетени и предходните осъждания на подсъдимия, като тяхното значение не е било надценено. Отчетена е и действителната степен на обществена опасност, която поначало е завишена, тъй като този тип престъпления засягат данъчната система на страната и нанасяните от тях щети на държавния бюджет са значителни. Така с оглед наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид конкретното своеобразие на извършеното престъпление, наложеното на подс. В. Б. наказание в размер на осемнадесет месеца лишаване от свобода, правилно е било отмерено при условията на чл. 55 НК и в съответствие с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК. Въззивинят съд е изложил и съображения защо не е било наложено на подсъдимия и наказанието конфискация. Предвид на предходните осъждания на подсъдимия правилно и в съответствие със закона е било направено и групирането на наложените на подсъдимия наказания. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Именно такъв е бил подходът на въззивния съд, който обективно е отчел значението и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова и по-голяма снизходителност и облекчаване на положението на подс. В. Б. в настоящия случай не могат да бъдат проявени. Възраженията защитата по отношение на уважения граждански иск, касационната инстанция също намира за неоснователни. Уважаването на предявения от Министъра на финансите граждански иск не е в разрез с ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС и е допустим и основателен, тъй като видно от материалите по делото пред въззивната инстанция представителят на гражданския ищец е представил доказателства /разпечатка от програмен продукт на НАП/, че независимо от образуваното изпълнително производство срещу подсъдимия, сумите, предмет на настоящото обвинение не са събрани. Размерът на гражданския иск е установен и той е 18 427,07 лева. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно гражданският иск е бил уважен до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Предвид на изтъкнатите съображения касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, за явна несправедливост на наложеното наказание, а също и тези във връзка с уважения граждански иск.. С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/26.04.2021 г. по ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.