Ключови фрази
установяване право на собственост * давностно владение * Установителен иск

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                              N 1013

 

София, 22.12.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5142/2008 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. С. срещу решение от 09.04.2008 г. по гр. д. № 240/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 1206/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд и е постановено друго по съществото на спора, като е отхвърлен предявения от касатора срещу община Б. установителен иск за собственост на 790 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 410 по плана от 1049 г., а по плана от 1979 г. част от УПИ ХІ-ГНС с площ от 310 кв. м., от УПИ Х-ГНС с площ от 334 кв. м. и 145 кв. м. включени в УПИ ІХ-ГНС. Развит е довод за необоснованост на изводите, че наследодателят М не е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение, както и че имотът е бил внесен в кооперативното стопанство и поради установеното върху него кооперативно земеползване, не е могло да бъде обект на давностно владение.

Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.

С определение от 04.02.2009 г. ВКС е допуснал да се извърши касационна проверка на въззивното решение.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

Касаторът е поддържал, че е собственик на имот с площ от 790 кв. м., съставляващ част от бивш имот пл. № 4* а по плана от 1979 г. съставляващ части от УПИ ХІ-ГНС с площ от 310 кв. м., УПИ Х-ГНС с площ от 334 кв. м. и 145 кв. м. включени в УПИ ІХ-ГНС на основание наследяване и давностно владение. Поддържал е, че наследодателят му М. П. С. е установил владение върху имот пл. № 410 с площ от 1570 кв. м. на основание неформален договор за покупко-продажба сключен с Д. К. през 1947 г. През 1949 г. имотът е бил изключен от регулация, а с плана от 1960 г. отново е включен в регулация, като частта, предмет на иска, е била отредена за озеленяване. По отношение на нея не е провеждана процедура по отчуждаване. Наследодателят е владял тази част от имота до 11.03.1980 г., а след смъртта му от ищеца по иска до датата на предявяването му – 07.05.2007 г.

С приета техническа експертиза е установено, че имотът, върху който бащата на касатора е установил владение, е бил със статут на селищен неурегулиран имот към 1947 г. С плана от 1949 г. е изключен от регулация. През 1960 г. отново е включен в строителните граници на населеното място като в разписния списък към плана е записан на М. С. Северната част от имота е била отредена за озеленяване, а останалата част е урегулирана в парцели. В следващия план от 1979 г. тази северна част не е заснета като самостоятелен имот. Пренесена върху плана от 1979 г. тя попада върху парцели : ХІ-ГНС с площ от 310 кв. м., върху Х-ГНС с площ от 325 кв. м. и в ІХ-ГНС с площ от 164 кв. м., които площи са изчислени графически. През 2004 г. е одобрено частично изменение на плана, с което парцел ****Х-ГНС е заличен и части от него са присъединени към парцели Х-ГНС и VІІІ-ГНС. След това регулационно изменение част от бившия имот пл. № 410 с площ от 447 кв. м. попада в парцел ****ГНС, а в парцел ****ГНС са включени 42 кв. м.

С гласни доказателства е установено, че през 1960 г. ТКЗС е “блокирало” имота. Има данни, че имотът е бил заявен за възстановяване от една от наследниците на наследодателя С с решение по протокол № Б-844/12911.1994 г. е отказано възстановяването му, тъй като заявителката не се е легитимирала като собственик. Ищецът е установил владение върху спорния терен през 1990 г., което осъществява и към датата на предявяване на иска. Владението е явно и необезпокоявано, поставена е ограда и са засадени плодни дръвчета.

Законосъобразен и съответстващ на фактите по делото е изводът на съда, че наследодателят на касатора не е придобил имота на основание давностно владение, тъй като с изключването на имота от регулация е променен статута му от селищен в земеделски. За периода от 1949 г. до 1960 г. имотът е имал земеделски характер и ако не е бил включен отново в строителните граници на населеното място е могъл да бъде предмет на придобиване на оригинерно основание давностно владение. По отношение на него е била приложима десетгодишната давност установено със ЗС от 1951 г. Това следва от § 4 от Преходните правила към ЗС, който повелява, че когато срокът е започнал да тече при отменения Закон за давността, предвиждащ двадесетгодишна давност, ще намери приложение по благоприятния десетгодишен срок, който се изчислява от влизането на ЗС в сила. В случая този срок е могъл да изтече за периода от 16.12.1951 г., когато съгласно § 1 от Преходните му правила е влязъл в сила, но той не е изтекъл, тъй като през 1960 г. имотът е бил включен отново в строителните граници на населеното място и поради променения му статут в селищен е попаднал под ограничителния режим на ЗРПВПВННИ, а след него със ЗСГ.

Релевантно би било давностното владение осъществявано след 1990 г., когато е отменен ЗСГ, в случай че върху имота не е упражнявано кооперативно земеползване.

По делото не е установено по категоричен начин дали имотът е включен в ТКЗС от собственика му, праводател по предварителния договор или той е запазил правото на собственост върху него в реални граници.

Изясняването на този факт е от значение за спора.

С оглед на това дали имотът е бил внесен в ТКЗС от собственика му Д. К. или от владелеца следва да се определи и правно значение на владението осъществявано от касатора след 1990 г. Ако върху имота не е упражнявано кооперативно земеползване и той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, то изтеклата давност следва да бъде зачетена. Ако имотът е бил коопериран и подлежал на земеделска реституция то изтеклата давност до приемане нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (21.11.1997 г. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.), не следва да бъде зачетена, а владението след м. 11.1997 г. до предявяване на иска през м. май 2007 г. не е достатъчно за придобиване вещни права върху имота по давност.

Въпросът за коопераринето на имота е следвало да бъде включен в предмета на допуснатата техническа експертиза. За установяването на този факт се налага извършване на ново съдопроизводствено действие – изслушване на допълнителна техническа експертиза, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение ще бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 09.04.2008 г. по гр. д. № 240/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.

 

ВРЪЩА делото на въззивния Пазарджишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: