Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр.София, 5 юли 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1038/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М., подадена чрез неговия защитник срещу решение №30 от 09.04.2012г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд 52/2012г. В депозираното искане се релевират оплаквания за дерогиране на съдържимите се в чл.чл.13, 14 и 107 от НПК императивни предписания, довело до грубо нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина в наказателния процес и до доказателствена непълнота по делото, и предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения по отношение на начина на извършване на инкриминираното деяние и досежно участието на М. М. в него. Поставя се акцент на необоснования отказ на въззивната инстанция да допусне до разпит присъствалите на процесния инцидент свидетели-очевидци, сред които и братът на подсъдимия /Д. М./, да отправи запитване до Началника на 02 РУП при ОДМВР-Варна за наличен видеозапис от футболната среща между отборите на „С.-И.” и „С.-Т.”, който да бъде приобщен към доказателствения материал, и да уважи настоятелните искания на упълномощения адвокат на подсъдимия за поставяне на допълнителни задачи на вещото лице, изготвило техническото заключение, съответно за допускане на тройна видеотехническа експертиза. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на М. М., или връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства на АС-Варна. В открито заседание на 26.06.2012г. подсъдимият М. и неговият упълномощен адвокат поддържат касационната жалба. Частният обвинител и граждански ищец П. Г., редовно уведомен не участва лично и чрез повереник в настоящата процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №7 от 20.01.2012г., обявена по нохд №1394/2011г., Варненски окръжен съд /ОС/ е признал М. Г. М. за виновен в това, че на 29.08.2010г., в [населено място] причинил на полицейски орган-П. З. Г. /гл. полицай в Сектор „СНС” при ОД на МВР - Варна/, при изпълнение на службата му, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с изкривяване на носната преграда и стеснение на носовия ход, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено по чл.66 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, осъдено в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца П. Г. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъпното посегателство, неимуществени вреди. В обсега на инициирана от М. М. въззивна проверка, финализирала с решение №30 от 09.04.2012г., Варненски АС е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на ОС-Варна. Касационната жалба на подсъдимия М. е основателна. Установеният регламент в чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична и последователна, че произтичащите от чл.6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват необходимост от провеждане на ефективно официално разследване и от изискуем стандарт на доказване ”извън разумното съмнение”, при разглеждане на наказателното дело. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до разкриване на инкриминираното престъпление, идентифициране и наказване на отговорните лица. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събиране и проверка на относимите и необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на писмена документация и назначаване на съдебни експертизи, с последващ докзателствен анализ. В рамките на реализираната интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства, при констатации за наличен интензитет на доказване, следващ от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции, е допустимо постановяване на осъдителен акт. Конкретиката в настоящия казус не удовлетворява предявените изисквания за ефективност на наказателното разследване. В хода на проведеното досъдебно и съдебно производство са извършени следните процесуално-следствени действия- снети са обяснения от обвиняемия /подсъдим/ М. М., разпитани са свидетелите П. Г., Ж. Д., Д. Д., Д. К., Г. Ц. и Р. Ф.; изследвани са предоставените от М. М. и от футболен клуб „С.” записи от любителски видеокамери и от охранителни камери на стадион „С.” от състоялия се на 29.08.2010г. мач между отборите на „С. - И.” и „С. - Т.”; изготвени са съдебни експертизи за медикобиологичния характер на телесните увреждания и за механизма на причиняването им. Внимателният анализ на инкорпорираните по делото, чрез гласните доказателствени източници фактически данни, сочи на безспорна липса на корелация на описаната чрез показанията на полицейските служители Г., Д. и Д. фактология, с установеното чрез депозираното от подсъдимия и придружаващите го на футболната среща - Д. К., Г. Ц. и Р. Ф.. Релевираните обстоятелства от длъжностните лица, осъществяващи контролна дейност по опазване на обществения ред на инкриминираната дата, очертаващи предприети от М. М. действия по откъртване на седалка, находяща се на 4-5 ред на стадиона и хвърлянето й по посока на образувалите кордон полицаи, съпроводени и последвани от прояви на вербална и физическа агресия, обективирана в отправени обиди и упражнено насилие спрямо П. Г., категорично не съответстват на твърденията на К., Ц., Ф. и подсъдимия за местоположението на последния /до оградата,при знамената/ и за неговото поведение по време на сблъсъка между групите фенове. Съществуващите сериозни противоречия в гласните доказателствени средства са преодолени от съдебните инстанции с изключителен схематизъм, при игнориране на динамиката в развитието на процесния конфликт и на присъствалото на стадиона множество от хора, и без изискуемата се задълбочена и подробна интерпретация на съдържимите се в обясненията и свидетелските показания факти поотделно и в съвкупност, като с декларацията, че волеизявленията на Д. К., Г. Ц. и Р. Ф. подкрепят лансираната от М. М. защитна теза, и акцентирайки на аргумента за липса на кореспондираща връзка с еднопосочния и последователен разказ на полицаите, те не са кредитирани. При констатираната колизия в приобщената доказателствена маса, създаваща неясноти досежно значимите за повдигнатото обвинение фактически положения, недоумение буди процесуалната упоритост на първостепенния и въззивен съд при отхвърляне на предявените от защитата претенции за разпит на Д. М. /брат на подсъдимия/ и на охранявалите спортното мероприятие на 29.08.2010г. представители на частни фирми, активно участвали в инцидента и непосредствени свидетели на случилото се, мотивирано с роднинските отношения на Д. и М. М., индициращи на невъзможност за промяна в приетата от решаващия орган конкретика чрез заявеното от визираното лице, и на несвоевременност на направените доказателствени искания. Недопустимо е да се обявява априорно, че определени свидетелски показания не следва да бъдат инкорпорирани и ценени по наказателното дело, поради налично родство на депозиралото ги лице с обвиняемия /подсъдим/. Категорични изводи в тази насока не могат да бъдат направени и при изтекъл продължителен период от време от извършване на инкриминираното деяние. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори- възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по- нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, в обсега на които се формира и обосновава убеждение за тяхната недостоверност и тенденциозност. Юридически неиздържан е отказът за допускане на свидетели в наказателния процес, със съображения, че същите не са посочени в досъдебната фаза на наказателния процес и в производството пред първоинстанционния съд. Последното не намира опора в материалите по делото, очертаващи релевирани от М. М. факти относно присъствието на неговия брат Д. на футболната среща на 29.08.2010г., при разпита му в качеството на обвиняем на 01.09.2010г. и депозирани от упълномощения адвокат на подсъдимия - К. Г. доказателствени предложения в съдебно заседание на 18.11.2011г. пред Варненски ОС. То компрометира и прокламирания в наказателния процес основен принцип на търсене и разкриване на обективната истина, и противоречи на буквата и духа на императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения на разследващите, прокурора и съда, служебно или по искане на заинтересованите страни да събират и проверяват необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, да използват нужните процесуални средства за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, релевантни за вземане на правилното решение. В контекста на изложеното ОС-Варна и въззивната инстанция са били длъжни по свой почин или по предложение на защитата да допуснат до разпит свидетеля-очевидец Д. М. и да изискат от ръководството на стадион „С.” данни за частната фирма, ангажирана с охраната на футболния мач на инкриминираната дата, съгласно действащата Наредба за сигурността на спортните обекти и мерки срещу насилието и лошото поведение на зрителите, като след установяване на участвалите в процесния инцидент лица, същите да бъдат изслушани, с цел постигане на преследваната в наказателното производство обективност на разследването. Прави впечатление и демонстрираният от съдебните инстанции формален подход при произнасяне по депозираните от договорния адвокат на М. М. искания за назначаване на допълнителна еднолична или тройна видеотехническа експертиза с поставяне на задачи, чрез които да се установят в хронологическа последователност инкриминираните действия-поведението на извършителя преди, по време и след неправомерния акт, при особено внимание на детайлите, свързани с момента и мястото на хвърляне на седалката, посоката й на движение, отстоянието между автора на посегателството против личността и пострадалия, при инкриминирания удар. Изхождайки от компетентността на вещото лице И. Х., изследвало предоставения от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 12.01.2011г. обект – един брой DVD, в опаковка „AXXESS” DVD+R, с положен ръчно надпис „запис от футболен мач на 29.08.2010г. –Варна” и с поставен акцент на очертаното експертно мнение, че резолюцията и ъгъла на снимане, изображенията на видеофайла, не позволяват идентификация на лица, първостепенният и въззивен съд, в нарушение на чл.153 от НПК и при смесване на лимитираните в цитираната разпоредба предпоставки за допускане на допълнителна и повторна експертиза, с бланкетни съображения са отказали да уважат предявените претенции. Отразеното в заключението на вещото лице досежно възприятията при прегледа на видеозаписа /физически сблъсък между привърженици на футболен отбор със служители на МВР и на охранителна фирма, при футболна среща на стадион „С.”, намиращ се в [населено място]/, подкрепено от приложените снимкови кадри, и формулираните окончателни изводи за невъзможно извличане на устойчиви частни индивидуализиращи признаци за идентификация на лица, поради зрителната точка на камерата, отдалеченост на лицата от камерата, ракурса на заснемане и наличието на обекти, възпрепятстващи полезрението на камерата /рекламни пана и оградни мрежи/, не изключват вземане на отношение по формулираните от защитата въпроси. Отговорът на същите, словно материализиран в назначена и изслушана по делото допълнителна еднолична или тройна експертиза, при съотнасяне със свидетелските показания и чрез проверка на описаните от разпитаните процесуални участници обстоятелства, несъмнено ще способства за установяване на основния факт, визиран в очертания от чл.102 на НПК предмет на доказване - извършеното престъпление и неговото авторство. В коментирания смисъл за разкриване на истината в наказателния процес би допринесла и желаната от защитата информация от 02 РУП при ОДМВР-Варна относно обстоятелството - изготвен ли е видеозапис от полицейски служители на спортното мероприятие на 29.08.2010г. и на стълкновението на феновете, който при наличност следва да бъде приобщен по надлежния ред. Предложената аргументация несъмнено обуславя отсъствие на задължителните всестранност, обективност и задълбоченост на досъдебното и съдебно разследване, което подкопава способността му да докаже по категоричен и безспорен начин механизма на осъщественото инкриминирано деяние и съпричастността на подсъдимия М. към него, неминуемо и логично довело до неправилно приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения, субсумиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, в рамките на реализирания инстанционен контрол формират вътрешното убеждение на настоящия състав за отмяна на атакувания съдебен акт №30 от 09.04.2012г. на АС-Варна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, за отстраняване на констатираните процесуални пропуски и непълноти в доказателствата, при спазване на дадените указания в мотивационната част на решението. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №30 от 09.04.2012г., постановено по внохд №52/2012г., по описа на Варненски АС, с което е потвърдена присъда №7 от 20.01.2012г. на ОС – Варна, по нохд №1394/2011г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: