3 Р Е Ш Е Н И Е № 322 София, 05 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1039/ 2012 година Производството е по реда на чл.422, ал.1 т.5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане на основание чл.420, ал.1 във вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,т.1 от НПК да се възобнови н.о.х.д.№ 22173/ 2011г. на Районен съд- София, н.о. 5-ти състав, отмени постановеното по него определение, с което е одобрено споразумението в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено на Н. Ц. В. и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият лично и чрез назначения му служебен защитник намират искането за неоснователно.Твърдят, че осъденият е изтърпял наложеното наказание изцяло и е освободен по тази причина от затвора през м.май 2012г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено в предвидения от закона срок, от легитимна страна и касае съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество настоящият състав намира, че то следва да се остави без уважение и съображенията за това са следните: Софийският районен съд, н.о. 5-ти състав с определение от 09.02.2012г. по н.о.х.д.№ 22173/2011г. е одобрил споразумение, с което Н. Ц. В. е признат за виновен по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК ,наложено му е наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим и прекратил наказателното производство по делото. Определението, в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е постановено в нарушение на закона- чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Видно от данните за съдимост Н. В. е осъждан пет пъти, като с осъждането по н.о.х.д.№ 13926/ 2007г. в сила от 19.06.2008г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.Този факт е достатъчен за да се направи извод, че осъждането на В. по н.о.х.д.№ 22173/ 2011г. не е първо по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, при каквато хипотеза е било възможно определянето на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Когато се решават въпросите за вида затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС се вземат предвид всички осъждания на дееца, по които е налагано наказание лишаване от свобода, без да се прави разлика дали то е било изтърпяно ефективно или при условията на чл.66, ал.1 от НК.При това съдът най- напред определя типа затворническо заведение, а след това и първоначалния режим, който в настоящия случай, поради миналото осъждане по н.о.х.д. № 13926/ 2007г. е следвало да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим. Допуснатото нарушение от съда не подлежи на отстраняване.Видно от приложеното към делото писмо от Главна Дирекция „ Изпълнение на наказанията”- затвора гр.С. Ц. В. е изтърпял наложеното му наказание осем месеца лишаване от свобода и освободен от затвора по тази причина на 11.05.2012г. т.е. още преди постъпване на искането във ВКС, станало повод за образуване на настоящото дело.По тази причина макар и формално да е налице нарушение на закона, отстраняването му чрез възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното определение и връщане делото за ново разглеждане е безпредметно, поради което и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д.№ 22173/ 2011г. по описа на Софийския районен съд, НО 5-ти състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: