Р Е Ш Е Н И Е № 609 гр. София, 18 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2169 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. Г. С. и по жалби на частните обвинители и граждански ищци П. С. С. и З. С. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 87 от 15.05.13, по ВНОХД № 1211/12, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 246 от 24.09.12 г, по НОХД № 4976/11, като деецът е оправдан за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП, извън предложение последно на ал. 2, наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на четири години и „лишаването от право да управлява МПС” на шест години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.12.2010 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. З. С., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопрестъплението, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. последно, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от осем години. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци П. С. С. и З. С. С. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: в размер на 30 000 лв, за първия ищец, и в размер на 20 000 лв, за втория ищец, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от по 150 000 лв. С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, както срещу наказателно-осъдителната част на решението, така и срещу гражданската такава. Сочи се, че не е налице обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, че не са изяснени всички факти от предмета на доказване, че не е отговорено на възражения на защитата срещу правилността на осъдителната присъда, че е следвало да бъде дадена вяра на показанията, депозирани от св. А., че неправилно е установена посоката, в която е пресичала пострадалата, че невярно са интерпретирани показанията на св. С., св. З. и св. М., че, доколкото местопроизшествието не е било запазено, не следва да се ползват заключенията на АТЕ-зи, основани на протокола за оглед, че в нарушение на правото на защита е отказано изслушване на повторна КМАТЕ, че е останал неизяснен механизмът на произшествието, че не е взето предвид заболяването на пострадалата и алкохолното й повлияване по време на деянието, че не е отчетено при преценка съставомерността на деянието обстоятелството, че пешеходката е изскочила внезапно на пътя, че липсва бягство от местопрестъплението, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо, че при определяне на наказанието не е отчетено съпричиняването на пострадалата, че неправилно е отказано приложението на чл. 66 НК, че са недоказани по основание и размер уважените граждански искове. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд или да бъде изменено решението, като бъде намалено „лишаването от свобода” и бъде приложен чл. 66 НК. С жалбата на частните обвинители и граждански ищци С. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо оправдателната част на решението и гражданско-отхвърлителната му част. Твърди се, че оправдаването по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП е незаконосъобразно, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД гражданските искове са уважени в занижени размери. С жалбите се иска да бъде изменено решението, като присъдените обезщетения за неимуществени вреди бъдат увеличени до пълните им предявени размери от по 150 000 лв. В съдебно заседание на ВКС повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за уважаване на жалбата, респективно, за отхвърляне жалбата на подсъдимия. Защитата пледира за уважаване жалбата на подсъдимия и за оставяне без уважение жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Подсъдимият изразява съжаление за случилото си и моли за условна присъда. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е изследвал обстоятелствата по делото при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Изяснени са всички факти от предмета на доказване чрез обстоен анализ на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Даден е отговор на възраженията на защитата срещу правилността и обосноваността на първоинстанционната присъда. Относно механизма на произшествието са ползвани показанията на свидетелите-очевидци З. и М., възприели пресичането на пешеходката и настъпилия удар с автомобила на подсъдимия. Изяснено е, че пострадалата е пресичала отляво надясно спрямо посоката на движение на подсъдимия, с бърз ход, накуцвайки / тези изводи са направени и при съобразяване на нейното здравословно състояние /. В резултат на удара на тялото й с автомобила, превозното средство е претърпяло деформации и на пътното платно са изпаднали части от него, иззети като веществени доказателства. Чрез АТЕ е установено, че повредите по превозното средство са получени при процесния инцидент, а чрез Трасологическа експертиза, че изпадналите на пътното платно автомобилни части произхождат от автомобила на подсъдимия. Св. З. и св. М. са оказали съдействие за запазване на местопроизшествието до идването на компетентните органи, откъдето и проведеният оглед е закрепил действителното фактическо положение, а оттам, не е имало пречка АТЕ-зи да основат изводите си на протокола за оглед. Вярно са анализирани показанията на св. А., за когото е прието, че няма сигурност дали е наблюдавал процесния инцидент или друг подобен /изяснено е, че М. С. е претърпяла и други пътни инциденти/. Правилно е прието, че казаното от св. А. относно начина на пресичане на пешеходката противоречи на показанията на свидетелите-очевидци, поради което не може да се счете за достоверно. В тази насока са съобразени и обективно установените находки по тялото на пострадалата, сочещи на инициален удар в дясната част на тялото й / ако твърденията на св. А. са верни, то ударът би настъпил в лявата му част /. Взето е предвид, че е налице съпричиняване, изводимо от обстоятелството, че пострадалата е била алкохолно повлияна и е пресичала на място, необозначено за целта. Съпричиняването на резултата е отчетено при преценката за тежестта на наказанието и при определяне размерите на обезщетенията за вреди. Вярно са анализирани показанията на св. С., който е възприел настъпването на пътен инцидент, но не е видял момента, в който пострадалата е ударена от автомобила. Неговите показания кореспондират на казаното от свидетелите-очевидци. Установено е, че подсъдимият е управлявал със скорост от 60 км/ч след употреба на алкохол / с концентрация от 2, 42 промила /, а след настъпване на произшествието е продължил движението си, без да спре и да се поинтересува от състоянието на пострадалата. Неоснователно се твърди, че пешеходката е изскочила внезапно на пътното платно. С оглед посоката й на пресичане, тя е била видима за водача през цялото време и е представлявала опасност за движението, с която той не се е съобразил. Правилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, че не е разбрал за удара. От доказателствата е изяснено, че тялото на пешеходката е ударило предното стъкло на автомобила, което се е спукало, като тялото се е качило на предния капак, тоест, касае се за събития, видими за водача. Не е допуснато нарушение на правото на защита с отказа да бъде назначена Повторна КМАТЕ, тъй като приетата КМАТЕ е дала отговор на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в нейната правилност. Липсата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изключва възможността за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд законосъобразно е приел, че водачът не е загубил контрол на управлението, изяснено е, че ударът е предотвратим както с 50 км/ч, така и с 60 км/ч, а в причинна връзка с произшествието е нарушаване на задължението на водача да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението. Ето защо, оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, извън последното предложение на ал. 2, е съобразено с материалния закон. Приетите факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. последно, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализация на наказателната отговорност като смекчаващи обстоятелства са отчетени съпричиняването на резултата и изразеното от дееца съжаление за стореното. Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация”, което обаче не е постигнало своя поправителен и превъзпитателен ефект. От приложената справка за предходни нарушения по ЗДП е установено, че подсъдимият е недисциплиниран водач на МПС, който до момента общо три пъти е санкциониран за управление след употреба на алкохол. С оглед на тези данни и предвид завишената степен на обществена опасност на деянието определеното от въззивния съд наказание четири години „лишаване от свобода” и шест години „лишаване от право да се управлява МПС”, отговорят на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. Липсват предпоставките на чл. 55 НК, тъй като, констатираните смекчаващи обстоятелства не са „многобройни” или „изключителни”, а и предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, липсват основания за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Правилно са решени и въпросите относно гражданската отговорност. Деянието покрива признаците на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което са налице основания за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия. При определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, дължими в полза на гражданските ищци П. С. и З. С., е съобразен принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В тази насока са взети предвид съществувалите взаимоотношения на пострадалата с нейните синове, за които е установено, че не са били близки, макар и да не са били конфликтни. Ето защо, не са налице основания за завишаване на размерите на уважените граждански искове, а искането на гражданските ищци в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 87 от 15.05.13 г, по ВНОХД № 1211/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: