4 Р Е Ш Е Н И Е № 476 С. 9.07. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова При секретаря Р. С. изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 269/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. университет “Н. Р.”, гр. Благоевград срещу въззивно решение № 522 от 10.10.2008 год. по гр.д. № 389/2008 год. на Благовградския окръжен съд, с което е отменено решението от 7.03.2005 г. по гр.д. № 861/2002 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б. Г. срещу Ю. университет “Н. Р.”, гр. Благоевград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ, както и по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размера на сумата от 1063.62 лв., като вместо това е постановено ново, с което е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповедта за дисциплинарно уволнение на М. Б. Г., наложено със заповед № З-61/20.05.2002 г., възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност “инспектор - задочно обучение” в Правно-исторически факултет на Ю. “Н. Рилски-Благоевград, осъден е университета да заплати на Г. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ сумата 1063.62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 19.08.2002 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Б. Г. в писмения отговор изразява становище решението в обжалваната част, като правилно да се остави в сила. С определение № 844 от 14.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл.189, ал.1 КТ. Поставеният от касатора правен въпрос е разрешен с решение № 461 от 17.06.2010 г.по гр.дело № 626/2009г.на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е прието, че при спор за законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. При така приетият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът в настоящия състав по жалба на Ю. университет “Н. Р.”, гр. Благоевград намира следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на М. Г. срещу Ю. “Н. Р.”, гр. Благоевград с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и отмени заповед № 3-61/20.05.2002 на ректора на Ю., с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” въззивният съд е приел, че наложеното наказание не съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл.189, ал. 1 КТ. Приел е че, наложеното дисциплинарно наказание за неспазване на техническите и технологични правила, установени в Правно-историческия факултет- издадено уверение на С. Д. за завършено висше образование по специалност “Право”, като под същия номер е изведено уверение и на друг студент; изходящият номер на издадено уверение за завършено висше образование на М. М. липсвал; екземпляр от издадените уверения липсвал в папката, в която остава по един екземпляр от всички уверения за архива на факултета не съответствало на тежестта на установеното нарушение. Липсвали данни нарушенията да са извършени умишлено, тъй като в този период работата била много напрегната с оглед големият брой студенти които инспекторите обслужвали, ищцата била дългогодишен служител и нямало данни за констатирани нарушения към настоящия момент. По делото е безспорно, че страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата М. Г. е изпълнявала длъжността “инспектор в учебно –методичен отдел” в Ю. “Н. Р.”. Със заповед № З-61 от 20.05.2002 г. на ректора на университета на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, поради извършване на дисциплинарни нарушения квалифицирани като нарушения по чл.187, т.3 КТ – неспазване на техническите и технологичните правила, установени в Правно-историческия факултет. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед № Ю-165 от 9.09.2000 г. на декана на Правно- историческия факултет при Ю. е въведена номерация на “уверенията” за специалност “Право”- задочно обучение “от 20-2001 до 70-3000/дата на издаване”. Установено е също така, че уверение № 70/2074/2001 г. издадено на името на С. И. Д. и уверение № 70/2075/2001 г. издадено на името на М. Х. М., предназначени да послужат пред Министерство на правосъдието са подписани от ищцата, че на същите липсва дата на издаване. От приетата експертиза е установено, че съгласно Единната държавна система за деловодство, уверенията издадени на студенти удостоверяващи студентското им състояние следва да се подреждат в папка по възходящ номер, че в папката следва да се съхранява екземпляр от уверенията до предаването им в университетския архив, като срокът на съхранение е една година, както и че в папката на ищцата липсват екземпляри от издадените на С. Д. и М. М. уверения, като под същите номера фигурират имената на други студенти. Тези данни установяват посочените в заповедта за уволнение нарушения- неспазване на техническите и технологични правила, установени в Правно-историческия факултет на Ю.. С действията си по издаване на описаните в заповедта за дисциплинарно наказание уверения, ищцата изпълняваща длъжността “инспектор-задочно обучение” е нарушила изискванията на Единната държавна система за деловодство и методическите указания за нейното използване и заповед № Ю-165 от 9.09.2000 г. на декана на Правно-историческия факултет. Отклонението от предписания ред, по който ищцата е била длъжна да издава и съхранява посочените уверения налагат извод, че е осъществила фактическия състав на чл.188, т.3 КТ. При преценка тежестта на нарушенията следва да се отчете фактът, че издаваните уверения са официални удостоверителни документи за студентското състояние на студентите, че правилата за издаването им се съдържат и в заповедта на декана на Правно-историческия факултет, с която ищцата е запозната, както и характера на дейността и статута на работодателя, изискващи безупречна репутация / като учебно заведение и пресонален състав/. От изложеното се налага изводът, че нарушенията са тежки по критерия на чл.189, ал.1 вр. чл.190, ал.2 КТ и наложеното най-тежко наказание – дисциплинарно уволнение им е съответно. Дисциплинарното уволнение е извършено законно и искът за неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен. Поради това неоснователни са и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивното решение, с което е прието обратното е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, за отхвърляне на исковете, като неоснователни. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 522 от 10.10.2008 год. по гр.д. № 389/2008 год. на Благовградския окръжен съд, с което са уважени предявените от М. Б. Г. срещу Ю. университет “Нефит Р.”, гр. Благоевград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, както и в частта относно разноските и вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Б. Г. от гр. Благоевград, ж.к. “Еленево”, бл.155, ет. ІV, ап.14, ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Ю. университет “Н. Р.”, гр. Благоевград за отмяна на уволнението, извършено със заповед № З-61 от 20.05.2002 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1063.62 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :