5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
София , 30.09.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова
Красимира Медарова
при секретар Илияна Ангелова. и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 652/2016 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.4 от НПК по частна касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя Я. А. К., против определение № 170 от 03.05.2016 г. по чнд № 231/2016 г. по описа на Окръжен съд–гр. Сливен .
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е постановено при съществени процесуални нарушение и в нарушение на закона, а освен това е и необосновано.
Касаторът заявява, че се е съобразил с указанията на Районният съд в гр. Сливен и производството по жалбата му следва да продължи.
Същата позиция се поддържа и пред настоящата инстанция.
Прокурорът оспорва основателността на направените оплаквания с аргумент, че липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя в определения от закона срок законосъобразно е довела до прекратяване на наказателното производство от втората инстанция.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК установи следното:
С постановление от 05.01.2016 г. прокурорът Хр.Блецова прекратила наказателното производство по ДП № 227/2014 г, пор.№ 1531/2014 г. на Районна прокуратура-гр.Сливен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал.4, пр.1 вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК .
Дружеството [фирма] - [населено място], в качеството на ощетено юридическо лице, обжалвало това постановление чрез Районна прокуратура - Сливен пред Районен съд-Сливен .
С определение от 25.01.2016 г. по чнд № 89/2016 г. районният съдия Светлана Димова потвърдила обжалвания прокурорски акт.
От [фирма] последвала жалба срещу определението на районния съд, която била администрирана от съдия –докладчик към въззивната инстанция без да е подписана от подателя.
Сливенският окръжен съд с определение № 71 от 22.02.2016 г. по вчнд № 89/2016 г. забелязал този недостатък, прекратил въззивното производство и върнал делото на първата инстанция за изпълнение на процедурата по чл. 323, ал.1 ,т. 1 от НПК.
С разпореждане от 26.02.2016 г. съдията –докладчик по делото, като се позовал на въззивната инстанция и подадената срещу определение от 25.01.2016 г. по чнд № 89/2016 г. по описа на Районен съд- Сливен жалба, уведомил управителя на [фирма] в седмодневен срок да отстрани липсата на подпис върху жалбата.
На 16.03.2016 г. в Сливенския районен съд постъпила молба от [фирма], с която управителят на дружеството уведомявал съда, че в изпълнение на получените указания представя приложени подписан екземпляр от жалба срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство и електронно писмо.
Съдията - докладчик отново администрирал жалбата към втората инстанция, която, с определение № 123 от 28.03.2016 г. по вчнд №160/2016 г. преценила, че жалбоподателят не е изпълнил в срок указанията, тъй като е подписал ненадлежната жалба. Ето защо окръжният съд прекратил въззивното производство и върнал отново делото на предходната инстанция с указания да изпълни процедурата по чл. 323, ал.1, т.1 от НПК.
В разпореждане от 11.04.2016 г. съдията-докладчик в районния съд преценил, че се налагат допълнителни указания към жалбоподателя и с изричен диспозитив посочил жалбата, която следва да бъде подписана.
В крайна сметка управителят на [фирма] положил подписа си върху екземпляр от жалбата до Окръжен съд – Сливен и по нея било образувано вчнд № 231/2016 г. То завършило с атакуваното пред настоящия състав определение № 170 от 03.05.2016 г. В него е проследена процесуалната история на изпратената до втората инстанция жалба, при което второстепенният съд стигнал до извод за нейната недопустимост. Според окръжния съд тя била приведена в съответствие със закона след изтичане на седмодневния срок, посочен на жалбоподателя с разпореждането от 26.02.2016 г., а с повторните си указания от 11.04.2016 г. първата инстанция допуснала на практика възстановяване на срок без да е сезирана и без да са налице процесуалните предпоставки за това.
С тези аргументи въззивната инстанция върнала жалбата на подателя [фирма] и прекратила производството по делото.
Атакуваното пред касационната инстанция определение е постановено в нарушение на правилата на НПК, регламентиращи образуването на производство пред въззивната инстанция. Заключението, че недостатъкът на жалбата не е отстранен своевременно, не държи сметка за съдържанието на указанията, които жалбоподателят получил от първоинстанционния съд във връзка с формираните от жалбоподателя оплаквания до втората инстанция. В жалбата си до окръжния съд управителят на [фирма] твърдял, наред с останалите оплаквания, че първата жалба – тази срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, не била подписана. Редакцията на получените от районния съд на 26.02.2016 г.указания, в които се споменава жалбата до окръжния съд и липсата на подпис върху нея, но липсва изрично уточнение коя точно жалба трябва да се подпише, е от естество да предизвика объркване в жалбоподателя, който представил подписан екземпляр от другата жалба, за която заявява, че също не е подписана. Точно по този начин съдията-докладчик от районния съд е оценил изпълнението на задълженията си по чл.321, ал.1, т.1 от НПК и е намерил за нужно да даде допълнителни указания. Управителят на [фирма] е представил надлежно подписана жалба в указания от съда срок и не следва да търпи негативни последици от това действие. Прочее, известна е практиката, че жалбата не следва да се счита просрочена , щом е подадена в обявен от съда срок, дори той да е погрешно определен. Вж. решение № 87 от 02.03.1999 г. на ВКС по н.д. № 35/99 г. , трето н.о.на Решение № 402 от 17.09.2001 г. по н.д. № 333/2001 г., второ н.о. В конкретния случай срокът е съобразен с чл.323, ал.1, т.1 от НПК и районният съд не е навлязъл в периметър на процедура по възстановяването му съгласно чл. 186 от НПК. Той е останал в режима на чл. 323, ал.1 ,т.1 от НПК, поправяйки неясните си инструкции.
Подходът на съдията –докладчик от районния съд, базиран върху указанията на окръжния съд и оценката на собственото си разпореждане от 26.02.2016 г., не противоречи на основните принципи за състезателност на наказателния процес и право на защита. Правните последици на нередовна жалба настъпват тогава, когато указанията на съда относно пропуските и несъответствията, поради които тя не кореспондира с процесуалния закон, са формулирани по ясен, недвусмислен и изчерпателен начин и въпреки това са останали неизпълнени от адресата. В противен случай правото на жалба на субектите на процеса би се лишило от ефективна реализация в тяхна вреда. По настоящето дело първата инстанция е открила неясноти в поканата към жалбоподателя / които би следвало да са на вниманието и на въззивния съд / и е предприела действия да ги отстрани в рамките на процесуалните си правомощия по чл. 323, ал., т.1 от НПК. Окръжният съд неправилно е счел, че районният съд е бил лишен от възможност да даде допълнителни или нови указания по редовността на жалбата. Напротив, той е длъжен да отправи такива, за да не прегражда инстанционното развитие на делото. Вж.решение № 50 от 08.02.1999 г. на ВКС по н.д. № 671/98 г. второ н.о. Най-сетне казусът е илюстративен за професионален дискурс между две съдебни инстанции, всяка от които е изразила неразбиране към действията на другата. В тази светлина са неприемливи изисквания към страните за по-проникновено възприемане на провежданата процедура .
Обобщено, въззивната инстанция е допуснала нарушение на чл.318 и чл. 323 ал.1 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
Налице е касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на [фирма] против определение от 25.01.2016 г. по чнд № 89/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен.
Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 170 от 03.05.2016 г. по вчнд № 231/2016 г. по описа на Окръжен съд–гр. Сливен , с което е върната жалбата на [фирма] .гр.С. против определение от 25.01.2016 г. по чнд №89/2016 г. на Районен съд-гр. Сливен и е прекратено производството по разглеждането й, като ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.- |