Р Е Ш Е Н И Е   № 145   гр.София, 18 март  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                         ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 63/2010 година   Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 4611/2009 год. на Пловдивския районен съд, отмяна на постановеното по това дело протоколно определение № 1* от 2. Х.2009 год. и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В искането се твърди, че определението е постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, тъй като са били ограничени процесуалните права както на обвиняемия З. А. Ц., така и на частния обвинител и граждански ищец В. А. З.. Нарушението се изразявало в това, че съдът е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.4, т.1 НПК, вместо да прекрати съдебното производство на основание чл.288, т.2 НПК и така „преклудирал възможността …доказателствата събрани на досъдебното производство да бъдат ползвани” за повдигането срещу Ц. на обвинение в престъпление по чл.118 във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 и 2 НК. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, срещу чиято основателност се обявяват и повереникът на З. , и защитникът на Ц. Върховният касационен съд установи: Нохд № 4611/2009 год. е образувано по внесен от Пловдивската районна прокуратура обвинителен акт, с който З. А. Ц. е обвинен в това, че на 30.ІІІ.2009 год. в Пловдив, намирайки се в състояние на силно раздразнение, предизвикано от упражнено върху него от В. А. З. насилие, е причинил на последния средна телесна повреда, съставляващо престъпление по чл.132, ал.1, т.2 НК. В първото съдебно заседание, проведено на 2. Х.2009 год., съдът е приел да разгледа предявеният от З. граждански иск за 16 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди и е конституирал З. като граждански ищец и частен обвинител. В същото съдебно заседание и след като защитникът на Ц. е поискал да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК, съдът е постановил атакуваното определение, с което е приел, че: - наказателното преследване за престъплението, в извършването на което Ц. е обвинен, се възбужда по тъжба на пострадалия съгласно особената разпоредба на чл.161 НК; - „по настоящото дело липсва тъжба”, при което „единственият законосъобразен изход от създадената ситуация” е да се прекрати наказателното производство на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.4, т.1 НПК, след което „поредно наказателно производство по този казус… да бъде проведено” ако пострадалият подаде, в 6-месечен срок от влизане на определението в сила, „частна тъжба… директно до районния съд”; - „според категоричното убеждение на настоящия съд става дума за умишлен опит за убийство” и затова, след влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство, делото трябва да бъде изпратено на Пловдивската окръжна прокуратура „за преценка на обстоятелствата относно провеждане на наказателно производство за евентуално престъпление по чл.118 във вр. с чл.115 /и/ чл.18… НПК”. Като е изложил изброените съображения, районният съд е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.4, т.1 НПК и е постановил, след влизането на определението в сила, делото да се изпрати на Пловдивската окръжна прокуратура „във връзка с изтъкнатото в мотивите становище”. Искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 1* от 2. Х.2009 год., е неоснователно. В проведеното на 2. Х.2009 год. съдебно заседание съдът е установил, че за престъплението, за което Ц. е бил обвинен с обвинителния акт, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. При тази констатация съдът не би могъл да продължи разглеждането на делото, освен ако „прокурорът… или частният обвинител… поиска съдът да се произнесе с присъдата… за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия”-чл.287, ал.5 НПК. Искането в случая замества тъжбата, по която да се разгледа наказателното дело, трансформирало се от общ в частен характер, респ. липсата на искане се приравнява на липса на тъжба. И тъй като нито една от посочените страни не е направила такова искане, „единственият законосъобразен изход от създадената ситуация”, както първоинстанционният съд се е изразил, е бил предложеният с чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.4, т.1 НПК. Независимо от виждането си, че Ц. е следвало да бъде привлечен да отговаря за по-тежко наказуемо престъпление, каквото е това по чл.118 във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 и 2 НК в сравнение с престъплението по чл.132, ал.1, т.2 НК, за което е бил обвинен, съдът не би могъл да прекрати съдебното производство на соченото в искането за възобновяване основание по чл.288, т.2 НПК. Прекратяване на това основание е допустимо само тогава, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението, за което деецът е обвинен, подлежи на разглеждане от по-горен или от военен съд, а не и когато деянието е с признаците на друго престъпление, чиято родова подсъдност е различна, но за което престъпление няма обвинение. Нещо повече. Частта от оспорваното определение, с която съдът е постановил делото да се изпрати на Пловдивската окръжна прокуратура за „провеждане на наказателно производство” срещу Зл. А. Ц. по чл.118 във вр. с чл.115/и/ чл.18 НК е процесуално незаконосъобразна. Такива правомощия съдът няма, освен по чл.287, ал.2 НПК, когато прекратява съдебното производство след повдигнато от прокурора ново обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, каквото пък обвинение е допустимо да се повдигне само тогава, когато установените при съдебното разследване обстоятелства не са били известни на органите на досъдебното разследване – чл.287, ал.1 НПК. В заключение, частта от определението, с която е прекратено наказателното производство и чиято правилност се оспорва, е правилна, затова и искането за възобновяване е неоснователно, а от останалата част на определението съответният прокурор не би могъл да се възползва поради процесуалната му незаконосъобразност по изложените по-горе съображения.       С оглед на казаното и чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Главния прокурор ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на нохд № 4611/2009 год. на Пловдивския районен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: