O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 гр. София, 27.09.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ С участието на прокурора от ВКП ЛАКОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 918/16 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 73/23.08.16 г., постановено по Н.А.Х.Д.241/16 г., съдията-докладчик при РС–Попово е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между РС–Попово и РС–Търговище, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото на РС–Търговище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С наказателно постановление №44-0000039/18.03.16 г., постановено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обл. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 38,ал.1,т.1 от Наредба № 3 от 07.04.09 г., издадена от министъра на транспорта (Наредбата). Постановлението е атакувано с жалба на управителя на дружеството пред РС–Търговище, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д. 946/16 г. С разпореждане №2064/18.08.16 г.,съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС–Попово, приемайки негова компетентност. Според прекратителното разпореждане, действията, които са се дължали от административнонаказаното лице, е следвало да се извършат в [населено място], [община], където са седалището и адресът на управление на търговското дружество. Основание за този извод е дала разпоредбата на чл.37,ал.2 от Наредбата, която вменява задължение на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, след извличане на информация от дигиталния тахограф и картата на водача, да съхраняват извлечените данни по адреса си на управление. Въз основа на това пред РС–Попово е образувано Н.А.Х.Д.241/16 г. За да повдигне настоящия спор за подсъдност, съдията-докладчик от този съд е намерил, че в съставените АУАН и НП е посочено, че място на извършване на процесното административно нарушение е [населено място]. Като основание за това е прието, че задължението на превозвача да извлича данни от паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни, е следвало да се изпълни в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище. Становището на ВКС е следното: Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление е, че в него е посочено нарушение на чл. 38,ал.1,т.1 от горепосочената наредба. Описано е, че административното нарушение е извършено от страна на превозвача [фирма], като същият не е извлякъл данни от паметта на тахографа най-малко един път на 90 дни (за периода от 09.02.15 г.– 09.09.15 г. такава информация е извлечена само на 09.09.2015 г.), Описаното нарушение се изразява в бездействие и при това положение, решаващо за определяне на местната подсъдност на делото е да се отговори на въпроса – къде е следвало да бъде извършено дължимото от превозвача действие. За тази цел е необходимо да се анализират някои разпоредби на нормативни актове, свързани с превозната дейност и относими към фактологията в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. Посочената да е нарушена разпоредба на чл.38,ал.1,т.1 от Наредбата регламентира периодичността, в която превозвачите следва да изпълняват, вмененото им в чл.37,ал.1 от същия подзаконов нормативен акт задължение – да извличат информацията,записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на водача. Следователно, за да се обмисля въпросът за подсъдността, трябва да се изясни мястото, на което действието по извличане на информация е дължимо. В Глава пета от Наредбата, озаглавена „Извличане и съхраняване на информация от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача“ се съдържа уредба единствено на мястото, в което извлечените данни се съхраняват, а именно- в адреса на управление на превозвачите (чл.37,ал.2). Съгласно чл.89,ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ министърът на икономиката определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85, свързани с одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи и с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи. В изпълнение на казаното е издадена Наредба № РД-16-1054/ 10.10.08 г. Съгласно нея, дейността по изтегляне на данни от дигиталния тахограф се извършва в сервизи за тахографи и от лица, регистрирани да извършват монтаж, проверка и/или ремонт на тахографи, т.е. на оторизирани за целта места, които не са изрично посочени. В контекста на дадените разяснения, становището на изпращащия РС–Попово, че задължението на превозвача [фирма] е дължимо в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище не може да бъде споделено. Несподелимо е и мнението, че в съставените АУАН и НП нарушението е описано като извършено в [населено място], [улица], където се намира Областният отдел „Автомобилна администрация“. Видно от съдържанието на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение е, че това е мястото, където е направена констатация за неизпълнението на задължението, изразяващо се в действия, които е следвало да бъдат предприети в период от време в миналото. Може да се обобщи, че ако се изхожда от буквалното описание на нарушението в наказателното постановление, то местната подсъдност на делото трудно би била определена, тъй като се касае за неизпълнение на задължение, осъществимо на различни места – във всеки оторизиран сервиз. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно да приложи подход, при който да се вземе предвид естеството на извършеното нарушение. Както бе посочено по-горе, текстът на чл.37,ал.1 от Наредбата вменява на превозвачите не само задължение за извличане на данни от тахограф, но и задължение за съхраняване на тези данни. Наред с изтъкнатото, превозвачът е задължен да представи вече съхраняваната информация, при поискване на контролните органи. Всичко това сочи, че става въпрос за отделни задължения, при които изпълнението на всяко следващо е поставено в зависимост от това дали е изпълнено предхождащото го задължение. Изпълнението на задължението за съхраняване на данни е мислимо, само ако дадено лице ги е извлякло, а изпълнението на задължението за предоставяне на данните е възможно при положение, че задълженото лице ги съхранява. Що се касае до последното задължение - за предоставяне на данните при поискване от контролен орган, възможно е то да не бъде изпълнено и при хипотеза, при която превозвачът е извлякъл изискуемите данни и ги съхранява. В този случай, нарушението ще касае това трето по ред задължение, тъй като предхождащите го вече са изпълнени. Само тогава мястото на изпълнение би съвпадало с мястото, където контролният орган е поискал да бъде предоставена информацията. Касателно изпълнението на другите две задължения обаче ситуацията е по-различна. Възможно е предоставянето на данни да не бъде осъществено и защото задълженото лице изобщо не разполага с тях, тъй като не ги е извлякло, та да ги съхранява. Съхраняването на данни от превозвача поначало е възможно само след като те са вече извлечени. Ето защо неизпълнението на задължението за съхранение на данни е неразривно свързано с неизпълнението на задължението за тяхното извличане. Поради това, във всички случаи, при които се установи неизпълнение на задължението за извличане, тази констатация неминуемо включва в себе си и неизпълнение на задължението за съхранение на данните. Изложеното по принцип, пренесено на плоскостта на конкретния казус, решава въпроса за местната подсъдност по повдигнатия спор в насока на това, че дължимото действие е трябвало да бъде извършено по седалището и адреса на управление на търговското дружество, тъй като именно там се съхраняват извлечените данни на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка. Предвид казаното, върховната съдебна инстанция по наказателни дела споделя становището на първия съд, пред който делото е било образувано. Местно компетентен се явява РС– Попово, в чийто съдебен район са седалището и адресът на управление на [фирма],с регистрация в [населено място], [улица], обл. Т.. Затова настоящото съдебно производство следва да бъде изпратено за решаване по същество на РС– Попово. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от РС–Попово Н.А.Х.Д.22241/16 г., за разглеждане и решаване на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се изпрати на председателя на РС-Търговище за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/