Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 16.02. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари.......... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 733 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Х. П. против въззивна присъда № 61/29.10.2009 г. на Софийски апелативен съд, НО, първи състав, постановена по ВНОХД № 593/2009 г. С тази присъда Софийският апелативен съд е отменил изцяло присъда № 22/29.05.2009 г. по НОХД № 612/2008 г., с която Софийски окръжен съд е оправдал подсъдимия Т. Х. П. по повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 17.06.2007 г., около 22 ч. в с. Пожарево, обл. Софийска, умишлено е умъртвил М. И. М., поради което на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание 10 години лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК е определил на подсъдимия общо наказание по настоящата присъда и наложеното по споразумение по НОХД № 549/2008 г. на РС – С. в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е наложил най-тежкото – 10 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил на 11 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С въззивната присъда Софийският апелативен съд е осъдил подсъдимия Т. Х. П. да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2007 г. – по 60 000 лв. в полза на М. Г. М. и М. М. М. (съпруга и малолетно дете на пострадалия) и по 30 000 лв. в полза на И. М. С. и А. Б. М. (родители на пострадалия), като е отхвърлил гражданските претенциите над уважените размери като неоснователни. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба и двете допълнения към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от защитниците – адв. М. и адв. Н., се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. А. е поставен върху наличието на допуснати съществени процесуалните нарушения, аргументирани с неправилна оценка на доказателствата съобразно изискванията по чл. 13 ал. 1, чл. 14, чл. 107 ал. 3 и 5 от НПК, касаещи фактическата обстановка и конкретно повода за възникване на инцидента, авторството и механизма на извършване на деянието. В тази посока са изложени възражения срещу кредитиране показанията на една група свидетели - св. Х., Р., Х. и М. и неоправдано игнориране на друга група доказателствени източници – обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга св. А., които според защитата са били по-достоверни и съвместими със заключението на КСМЕ, назначена и изслушана от С.. Твърди се още, че мотивите на въззивния съд са били изготвени в отклонение от правилата по чл. 305 ал. 3 от НПК. В резултат на тези пороци материалният закон е бил приложен неправилно, като подсъдимият е бил осъден за деяние, което не е било доказано по несъмнен начин, вместо да се констатира, че то е било извършено при неизбежна отбрана. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Гражданските ищци и частни обвинители лично и чрез поверениците си – адв. С. и адв. С., настояват касацинната жалба да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимия изразява позицията, че неправилно е бил обвинен в убийство, като моли за справедливо решение. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и изведените на тяхна основа фактически констатации за повода за възникване на инцидента, авторството и механизма на извършване на деянието, които да са довели до неправилно осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. При въззивното разглеждане апелативният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. След провеждане на допълнителен разпит на св. Х., Р. и М., както и изслушване на КСМЕ, въззивният съд е осъществил комплексен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и на тази основа е приел нови фактически положения, които правилно са го ориентирали към заключението, че подсъдимият е автор на инкриминираното му деяние, което е извършил умишлено при условията на евентуален умисъл, като в случая не са приложими правилата за неизбежната отбрана. Изложението на мотивите действително не е по стандартен начин, но в тях се съдържат всички съществено необходими данни, които ориентират за коректното приложение на чл. 339 ал. 3, вр. чл. 305 ал. 3 от НПК. Подробно и задълбочено и без да е допуснато превратно тълкуване на показанията на св. Х., Р., Х. и М. (които първоинстанционният съд неправилно е игнорирал), са изследвани причините за възникване на инцидента (целенасочено поливане с вода на компанията на първия етаж, хвърляне на стъклена чаша и закана от подсъдимия, че ще ги изпозастреля), както и съвсем ясно е откроено поради какви причини апелативният съд им отдава доверие и не кредитира заявеното от подсъдимия П. и неговата съпруга св. А.. В. това е аргументирано в детайли, които ВКС не намира за нужно да преповтаря, като всички те са обвързани с предисторията на силно влошените взаимоотношенията между подсъдимия и неговия племенник – св. Х., информацията за агресивно разрешаване на споровете помежду им, обективното наличие на оръжие в лятната кухня на подсъдимия, а не на последно място и опроверганото от събитията твърдение на подсъдимия за привидното отсъствие на раздразнение от провежданото семейно събиране на приятелите на св. Х. и очакването за импулсивен агресивен отговор на последния на създадената от подсъдимия провокация. В мотивите се съдържа и конкретен отговор поради какви причини липсата на отразени данни в протокола за оглед за счупената стъклена чаша не опровергават показанията на цитираните свидетели, че такава е имало, макар, че в принципен план органите на досъдебното производство са били длъжни да проявят максимална прецизност при изследване на мястото на произшествието, което не важи само за мястото, където пряко е осъществено деянието. Изчерпателни по съдържание и обхват са съжденията на въззивния съд и относно последващото развитие на инцидента – очакваната и логически обусловена реакция на повлияния от алкохола св. Х., който се е качил на втория етаж, разбил е входната врата, счупвайки допълнително поставеното резе и физическата агресия към стоящия пред него подсъдим, въоръжен с нож, размяната на удари, предизвиканите от това увреждания по всеки един от тях. В този аспект възраженията в касационната жалба за игнориране на тези обстоятелства и особено на разбиването на вратата и алкохолното повлияване, са изцяло неоснователни, а и по характера си те явно не служат за опровергаване на достоверността на заявеното от св. Х., че подсъдимият е наранил пострадалия М., както е приел и въззивния съд. В различие от намеренията и реализираното поведение на св. Х., пострадалият М. само го е последвал по стълбите и е влязъл в антрето (а не след дълго това са сторили св. Р. и св. Х.), като само се е опитвал да възпира св. Х. и да предотврати боя между тях, заставайки помежду им и сменяйки местоположението си до момента, когато се е обърнал с гръб към подсъдимия. Точно тогава и в такова разположение той е нанесъл ударът с нож с голяма сила, пронизвайки долния лоб на десния му бял дроб и интеркосталната артерия, което довело до остра кръвозагуба и настъпване на смъртта. Показанията на св. Х. може и да са били противоречиви в отделни аспекти, което съдът съвсем не е подминал, но не са били такива относно съществения факт – за авторството на деянието, а и те са били подкрепени косвено от други доказателствени източници – кръвта на пострадалия по горната част на пижамата на подсъдимия, чието попадане там е било разумно обяснено с изваждане и размахване на ножа, с който той е продължил да напада св. Х. до отнемането му от св. Р., с чутото от св. Р. обяснения на пострадалия преди да се свлече „Брато, тоя ме наръга”, допълнително подкрепено и от показанията на св. М., на която той е казал „Тоя ме наръга. Щеше да наръга И.”. При наличието на тази доказателствена съвкупност и установената по експертен път възможност пострадалият да е бил наранен по посочения начин, с основание апелативният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на св. А. за друг механизъм на причиняване на нараняването, възприет от първата инстанция – „след спъване в краката на лежащия на пода подсъдим и залитане в лице към св. Х., който коленичил държи ножа с дясната си ръка и замахва да нанесе удар с него в областта на гърдите на подсъдимия”. По този повод ясно е отразил убеждението си за явна неправдоподобност на този механизъм, който макар да не е бил невъзможен с оглед заключението на КСМЕ, то е несъвместим с кредитираните показания на посочената по-горе група свидетели и обективните следи по пижамата на подсъдимия. На основата на приетите нови фактически положения, а именно, че подсъдимият е нанесъл удара с нож в гърба на пострадалия, докато той се е опитвал да възпре св. Х., законосъобразно е било прието, че деянието му е съставомерно по текста на чл. 115 от НК. Правилно е прието, че няма място за приложение института на неизбежната отбрана, респ. за подробен анализ дали тя е била мнима и съответно грешката му е била извинителна или не, както е пледирала защитата. Пострадалият М. не е извършвал нападение срещу подсъдимия, който предварително се е подготвил с нож да посрещне св. Х. с оглед проявената провокация и очакван агресивен отговор. Освен това, подсъдимият не е бил и в грешка нито по отношение личността на пострадалия, нито на св. Х.. Неоснователно в жалбата се твърди, че въззивният съд е приел деянието да е било извършено с пряк умисъл. Обратно, приет е евентуален с оглед обхвата на подигнатото обвинение, доколкото е сочено, че подсъдимият, макар да е искал да нарани св. Х., то с оглед положението на пострадалия е допускал, че може да увреди него и се е съгласявал с този резултат при осъществяване на удара с ножа. В касационната жалба е посочено и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, което касае явна несправедливост на наказанието. В тази посока обаче не са развити никакви съображения, извън твърдението за демонизиране образа на подсъдимия на основата на преекспорниране показанията на св. Ф., което е било относимо към изясняване на характера на взаимоотношенията между св. Х. и подсъдимия. Поради липсата на изложени доводи във връзка с посоченото касационно основание, а и направени по този повод искания, ВКС не намира за необходимо да излага подробни мотиви. Наложеното наказание е съобразно минимума по чл. 115 от НК в размер на 10 години лишаване от свобода, като при определянето му правилно са отчетени обстоятелствата по чл. 54 от НК. Липсват оплаквания по повод определянето на общото наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, както и за приложението на чл. 24 от НК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 61/29.10.2009 г. на Софийски апелативен съд, НО, първи състав, постановена по ВНОХД № 593/2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.