Р Е Ш Е Н И Е № 166 Гр.София, 23.10.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3794 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №.2838/8.05.18 по г.д.№.13215/17 на Софийски градски съд, II Ес. -с което е потвърдено решение №.104487/27.04.17г. по г.д.№.43226/16 на СРС, ГО, 119с., за уважаване на предявени срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Излагат се съображения за незаконосъобразност и се моли за отмяната му, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Г. Н. П. оспорва жалбата. С определение №.271/5.04.19 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудов договор с “Алфа банк“ клон България на длъжност „ръководител офис, банка“ с място на работа „504 - офис Света Троица Русе“, като с оглед продажба на търговското предприятие при условията на чл.123 ал.1 т.4 КТ неин работодател става ответника „Юробанк“АД. Последният е упражнил правото си да прекрати трудовото й правоотношение поради закриване на част от предприятието /предизвестието и заповедта за уволнение са подписани от надлежно упълномощени лица-ТР 6/11.01.13 по т.д.№.6/12, ОСГК на ВКС/, но визираното в заповедта за уволнение основание не е налице. По делото не е доказано закритият офис да е бил обособен като самостоятелна организационно управленска единица в структурата на банката и това обособяване да е било свързано с териториален, финансово-икономически или функционален критерий. От друга страна, за да е налице закриване на част от предприятието, е необходимо извършваната от обособеното звено дейност да бъде преустановена завбъдеще /преценката следва да се извърши не с оглед звеното, а с оглед цялото предприятие/. В случая дейността на закрития банков офис продължава да се извършва в останалите четири такива на територията на [населено място] – като на практика е извършено вътрешно-организационно преустройство и е запазена дейността на част от офисите на банката в града. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е отпаднала и нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила, а извършеното преустройство не може да служи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. Същевременно, при липса на закриване на част от предприятието, правото на подбор е било само част от правото на уволнение и работодателят не е установил кръга от лицата, които следва да участват в него, критериите, въз основа на които са оценявани служителите, и релевантните за подбора обстоятелства. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По въпроса междувременно е постановена практика – реш.№.105/ 26.06.19 по г.д.№.3326/18, ІІІ ГО на ВКС, която настоящият състав споделя. Съгласно същата предприятието на търговеца-работодател, вкл. и търговска банка, е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност (в случая банкова) и отразени по установения за това ред в търговските му и счетоводни книги. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност. В това си съдържание то може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл.15 ал.1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти-извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца-работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира /реш.№.213/30.12.10 по т.д. №.29/10, ІІ ТО/. Съдържанието на понятието „част от предприятието“ на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка (кредитна институция), която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предметът й на дейност, е банковият офис (част от клоновата мрежа на банката – акционерно дружество на територията на страната, наименован някъде и като финансов център). Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква-съответно при преустановяване на дейността от единия от офисите и неговото цялостно закриване (премахване) като част от структурата на предприятието на търговеца (кредитна институция), работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор, че: ищцата е работила по трудов договор /от 20.12.12/, сключен с „Алфа банк“-клон България, на длъжност „ръководител офис, банка“; на 29.02.16 е бил подписан договор за прехвърляне на търговско предприятие между „Алфа банк“АД и „Юробанк“АД; на 22.02.16 е одобрена нова организационна структура на последната банка с обособена нова единица-Алфа клон, в която съгласно чл.123 КТ са прехвърлени всички служители на „Алфа банка“ Клон България; на 28.03.16 е взето решение за преустановяване на дейността на 49 локации /офиси/ на банката, в това число този на ищцата; на 16.05.16 й е била връчена Заповед за прекратяване трудовото правоотношение за заеманата длъжност „ръководил офис, банка“ с мястото на работа „504-офис Света Троица-Русе“ на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ поради закриване на част от предприятието - считано от 1.06.19г. Предвид отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че в случая визираното в заповедта за уволнение основание е налице. Закритият банков офис – „504 Света Троица“ Русе - е имал характеристиките на организационно обособена структура - в щатното му разписание са съществували длъжностите „ръководител офис“–1бр., „супервайзор“–1бр., „специалист продажби“–1бр. и „банков служител, касиер“–2бр. Това звено от структурата на банката–работодател е разполагало с възможност да извършва самостоятелна търговска (банкова) дейност в пределите на съществуващия локален пазарен дял и създадената клиентска база при стремеж да разширяване на последната, имало е конкретни количествени и качествени цели, а неговият ръководител /видно от данните в длъжностната характеристика/ извършва административно управление на всички налични ресурси /човешки, банкови, технологични/, има пълни права в счетоводните операции на офиса /вкл. упражнява общ контрол върху равненията на счетоводните записи и цялостната дейност/, широки правомощия относно управлението на човешките ресурси в него, подписва всички договори за открити сметки и срочни депозити и определени договори за кредити и такива с външни изпълнители, представлява банката пред органи, местни власти и дружества във връзка с правилното функциониране на офиса /т.е. налице е относително самостоятелно ръководство/. Процесното звено е разполагало с поставен бюджетен план за кредитиране, а изпълнението на целите за съответния бюджетен период и постигането на конкретни резултати е формирало нивото на изпълнение на възложената работа. От друга страна правото по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ възниква и когато банката закрива окончателно едно или повече свои структурни звена, извършвали дейността си на една и съща територия (населено място, община, област или регион)-вкл. когато те са били част от структурата на предприятието на друга банка, вляла се в нея, или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България /в този смисъл и реш. №.228/02.05.19 по г.д.№.782/18, ІІІ ГО; реш.№.28/02.04.19 по г.д.№. 3055/18, ІІІ ГО/. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е било налице съответно решение на управителните органи на банката за закриване на банковия офис, където тя е работила, като дейността на същия е била окончателно преустановена занапред. При тези обстоятелства правото на работодателя да извърши уволнение при условията на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е било надлежно упражнено. Доколкото в хипотеза на закриване на част от предприятието той притежава право, а не задължение за извършване на подбор /ТР №.3/12, ОСГК на ВКС/, евентуалната липса на проведен такъв съобразно критериите на чл.329 КТ не води до незаконосъобразност на осъщественото на визираното по-горе основание уволнение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че уволнението на ищцата е съобразено с изискванията на закона и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са неоснователни. Атакуваното решение трябва да се отмени на основание чл.284 т.3 ГПК и исковете – да се отхвърлят, като предвид изхода на спора на ответната страна се присъдят на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение и разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 1047,38лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.2838/8.05.18 по г.д.№.13215/17 на Софийски градски съд, II Ес., с което е потвърдено решение №.104487/27.04.17г. по г.д.№.43226/16 на СРС, ГО, 119с., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. П., ЕГН [ЕГН], срещу „Юробанк“АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].260, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.1 КТ поради закриване на част от предприятието, и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. ОСЪЖДА Г. Н. П. да плати на „Юробанк“АД 1047,38лв. /хиляда и четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за всички инстанции на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: