Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр.София, 20 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 744/2010 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Д. чрез защитника му срещу решение № 146 от 25.Х.2010 год. по внохд № 295/2010 год. на Варненския апелативен съд. Жалбата е насочена срещу гражданската част на въззивното решение с оплаквания по всички касационни основания на чл.348, ал.1 НПК и искане за отмяна. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 84 от 25.VІ.2010 год. по нохд № 846/2010 год. на Варненския окръжен съд Д. К. Д. е признат за виновен в това, че през месеците ХІ.2001 год., ІІ и ІV.2002 год., действайки като управител и представител на гражданското дружество Д. със седалище във В., е водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – съответно на посочените периоди за 48 226,40 лева, 31 210,80 лева и 12 118,30 лева – за което и на основание чл.257, ал.1/отм./ във вр. с чл.256/отм./ и чл.58а, ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, с 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и с 1 година и 8 месеца лишаване от свобода. Д. е признат за виновен и в това, че на 13.ХІІ.2001 год., на 14.ІІІ.2002 год. и на 14.V.2002 год. във В. е потвърдил неистина в подадени по чл.100, ал.1 и 3 ЗДДС/отм./ справки-декларации за отчетните м.ХІ.2001 год., ІІ и ІV.2002 год., при което е избегнал плащането на дължими по този закон данъчни задължения в особено големи размери – съответно на 48 226,40 лева, 31 210,80 лева и на 12 118,30 лева – за което и на основание чл.257, ал.1/отм./ във вр. с чл.255, ал.1/отм./ и чл.58а, ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и 1 година и 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК на Д. е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 5 години. В полза на държавата са присъдени 91 555,50 лева, представляващи общия размер на неплатеното данъчно задължение. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата, атакуваща гражданската част на въззивното решение, е неоснователна. В нея се твърди, че въззивното решение страда от процесуална и материалноправна незаконосъобразност, но не се сочи, кои материални и процесуалноправни норми са нарушени. Д. К.Д. е осъден за извършени данъчни престъпления, от които за държавата са настъпили имуществени вреди. Държавата като юридическо лице, представлявана от министъра на финансите, е упражнила правото си по чл.84, ал.1 НПК, изключено само при хипотезата на ал.2 на същия член, която не е и не се твърди в жалбата да е налице. Реализирана по посочения процесуален ред, отговорността на подсъдимия произтича от правилото на чл.45 ЗЗД и потвърждавайки осъждането за вредите, причинени от престъпната му дейност, въззивният съд не е допуснал материална и/или процесуална незаконосъобразност, налагаща целяната с жалбата отмяна на съдебния му акт. По тези съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 25.Х.2010 год. по внохд № 295/2010 год. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: