Р Е Ш Е Н И Е        № 542                             София, 21.06.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:                                               Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 759/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 660 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1162/08 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба, подадена от Д. П. Л. от гр. С., се поддържа, че са налице касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация ОС “З” - О. купел, гр. С. и С. община - район “В”, не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решението от 11.02.2008 г. по гр. д. № 9290/07 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на наследниците на Л. В. Н. да възстановят собствеността си върху земеделски земи в землището на с. В., съставляващи 1/3 ид. ч. от нива в местността “Г” с площ 1.300 дка и от ливада в местността “М” с площ 7.000 дка, при посочени съседи. Искът е отхвърлен по съображения, че наследодателят на ищеца Л. В. Н. , починал на 22.12.1961 г., не е бил носител към образуването на ТКЗС през 1958 г. на правото на собственост върху претендираната част от спорните земеделски земи на основание наследствено правомприемство и давностно владение от В. Н. И. , починал в 1951 г. Емлячният регистър, в който на името на В. И. е записана нива от 2.000 дка в местността “Г”, не съставлява титул за собственост, а удостоверява изявление на съответното лице, че е собственик въз основа на факт, за установяването на който в настоящия процес не са представени годни доказателства. От друга страна представеният писмен договор от 29.03.1925 г. сочи като купувачи на нива с площ 1.300 дка в местността “Г” прекия наследодател на ищеца Л. , както и Г. и Д. В. и това са субектите, установили фактическата власт върху имота, но не и В. И. , от когото се претендира да произхожда имотът. За ливадата в местността “М” съдът приел, че разписката от 06.05.1938 г. установява собственост в полза на трето лице, чието право е било зачетено от В. Н. и същият е заплатил за ползването му като пасище през лятото на 1938 г. сумата 800.00 лева. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали извлечението от емлячния регистър е сред доказателствата, въз основа на които може да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването й. С решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, състави на Върховния касационен съд са приели, че в производствата по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ емлячните регистри са доказателство за установяване право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ/напр. р. № 920 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 711/2009 г. на II-ро г. о./. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, тези съдебни актове са източник на задължителна съдебна практика. От изложеното следва, че касационната жалба е основателна срещу въззивното решение по иска с предмет нива в местността “Г”. Порокът на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че съдът не е изяснил предмета на делото и не е изградил фактическите си и правни изводи въз основа и на представения препис-извлечение от емлячния регистър. К. основание на претендираното право на възстановяване на собствеността е въведено твърдение за наследствено правоприемство от В. Н. И. , починал на 15.10.1951 г. и оставил за наследници по закон три деца: Лозан, Г. и Д. В. Н. Ищецът, който е наследник на Л. Н. , е заявил претенция за признаване правото на възстановяване на собствеността върху 1/3 ид. ч. от спорния имот. В исковата молба имотът е индивидуализиран с площ 1.700 дка, в молба от 15.06.2007 г. - 1.300 дка при съседи: Виде Н. К. от две страни и братя А. С. емлячния регистър на името на В. в местността “Г” е записана нива от 2.000 дка, в договор за продажба от 29.03.1925 г. с купувачи Г. , Л. и Д. - 1.300 дка при съседи: Виде Н. , М. И. , И. Н. К. и братя А, в писмен договор за делба от октомври 195. г. - 1.700 дка при съседи: Апостол А. , И. ... Стоев, Й. М. И. , братя А. С оглед на тези данни и при заявено искане правото на възстановяване да бъде признато върху 1/3 ид. ч., колкото са правата на единия от тримата наследници по закон на лицето, от което се твърди имотът да произхожда, следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да постановява решение по съществото на спора, преди да изясни конкретните обстоятелства, от които произтича претендираното право. При положение, че се иска възстановяване на притежаваното от общия наследодател В, то имотът, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, според данните в емлячния регистър е с площ 2.000 дка. Тъй като се касае до наследствена земя, подадената искова молба от единия наследник ползува и останалите и не е ясно защо претенцията е сведена до 1/3 ид. ч. от имота. Ако се претендира имот с площ 1.300 дка, колкото е според договора от 1925 г., то тогава правата на наследниците на Л. действително възлизат на 1/3 ид. ч., но имотът, според описанието в договора, е при съседи, различни от тези по молбата от 15.06.2007 г., които са възпроизведени в съдебния акт. На последно място различни са съседите и площта според договора за делба между наследниците на В. И. Въззивният съд е приел, че трите документа касаят един и същ обект, по отношение на който правата на В. и Л. не са установени. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното решение ще бъде отменено в посочената част, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да прецени събраните доказателства, включително копието от емлячния регистър с конкретните претенции на ищеца, след тяхното уточняване. По отношение на имота в местността “М” основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение не се констатират. Ищецът се домогва да докаже владение в продължение на законоустановения 20-годишен срок по чл. 34 от Закона за давността /отм./, с начало на фактическата власт 1938 г., когато според твърденията му имотът бил закупен от физическо лице, макар и не в изискуемата форма за валидност. Доводът е неоснователен, защото съдържанието на разписката от 06.05.1938 г. правилно е изтълкувано от въззивния съд - с оглед датата на съставянето й и изложеното в нея, при липса на волеизявления за разпореждане, правилно е прието, че с получаването на сумата 800.00 лева са уредени взаимоотношения по повод ползуването на спорния имот, а не във връзка с покупко-продажба. В тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1162/08 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 11.02.2008 г. по гр. д. № 9290/07 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на наследниците на Л. В. Н. да възстановят собствеността си върху земеделска земя в землището на с. В., съставляваща 1/3 ид. ч. от нива в местността “Г” с площ 1.300 дка, при съседи: Виде Н. К. от две страни и братя А, и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: