Р Е Ш Е Н И Е № 511 София, 22 ноември 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми ноември две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретар Румяна Виденова ........................... и с участието на прокурора Николай Любенов .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ......................... наказателно дело № 524/2010 год. Производството е касационно по жалби от подсъдимите С. А. Е. и З. С. С. против въззивно решение № 116/2.VІ.2010г. по внохд 108/2010г. на АС-Велико Търново с доводи за явна несправедливост на наложените им наказания. Съображенията са, че са недооценени смекчаващите обстоятелства – първият очаква дете, а вторият не аргументира жалбата си. Прокурорът е на становище, че жалбите са неоснователни и следва да останат без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав го намира за правилно, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимите С. А. Е. и З. С. С. са признати за виновни и осъдени по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, предл.ІІ-ро и т.5 във вр. с чл.194,ал.1 и чл.54 НК първият – на 3(три) години лишаване от свобода, а вторият – на основание чл.196,ал.1,т.2, предл.І-во във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, т.4, предл.ІІ-ро и т.5 във вр. с чл.194,ал.1, чл.29,ал.1,б.„б” и чл.54 НК на 6(шест) години лишаване от свобода за това, че на 3.Х.2005г. към 9ч. в района на междуградието Плевен – З. – Ясен на път № 1 при км. 188+800 до км.191, след предварителен сговор, чрез използване ва техническо средство – гаечен ключ, а С. и при условията на опасен рецидив, извършили кражба на метални елементи от ж.п.-пътя, които не са под постоянен надзор и са на стойност 673,58лв.; двамата са признати за виновни и осъдени по чл.340,ал.1, предл.І-во, алт. ІІ-ра във вр. с чл.20,ал.2 и чл.54 НК, Е. на 3(три) години и 6(месеца) лишаване от свобода, а С. на 8(осем) години лишаване от свобода за това, че на същата дата и място, в съучастие като извършители, чрез използване на същото техническо средство са повредили ж.п.№1 на км. 188+800 до км.191 и с това създали опасност за живота и здравето на пътниците в преминаващи влакове; на основание чл.23 НК е наложено на С.Е. да изтърпи 3(три) години и 6(месеца) лишаване от свобода, а С. 8(осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване, като на основание чл.25,ал.2 НК за Е. е приспаднато от наказанието времето, през което е изтърпял наложеното му наказание по присъдата по нохд 1530/2007г. на РС-Плевен, конкретизирано в периода 11.V.2007г. – 26.ІІ.2008г.; на основание чл.60 от ЗИНЗС (Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража) е определено подсъдимите да изтърпят наказанията си в З.-Плевен. Във въззивното производство като алтернатива е било наведено основанието, предмет и на настоящето производство – явна несправедливост на наложените наказания на двамата подсъдими. Оплакването е обсъдено внимателно и в съответствие с чл.339,ал.2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети доводите на подсъдимите и защитниците им. Не е налице явна несправедливост на наложеното на всеки от подсъдимите наказание защото липсва очевидно несъответствие между извършеното и наложеното наказание за всеки от подсъдимите. Наистина обстоятелството, че Е. очаква дете и следва да полага грижи за него и майката, с която живее на семейни начала е смекчаващо, но то не налага проява на още снизхождение към него. Само за прецизност и бъдещо правилно прилагане на закона ВКС в настоящия състав намира, че следва да посочи нарушения на закона, които въззивната инстанция не е констатирала в частта за наказанията. 1. Първоинстанционният съд е наложил наказание на подс. Е. при условията на чл.25 НК за деяния в реална съвкупност, като не се конкретизирани в диспозитива и мотивите нито деянията, нито наложените за тях наказания. 2. При данни за извършени престъпления в съвкупност съдът не следва да се произнася дали наказанието за всяко от отделните престъпления следва да се изтърпи ефективно или при условията на чл.66 НК. Този въпрос се решава след налагане на наказанието по установеното множество престъпления. 3. По силата на чл.57, ал.1 ЗИНЗС и чл.33,ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНС) съдът определя режима и типа на затворническото общежитие, в което осъдения трябва да се настани първоначално. но не и да конкретизира мястото, както в случая З.-Плевен. Съгласно чл.57,ал.2 ЗИНЗС редът за разпределянето на лишените от свобода се определя от министъра на правосъдието. Тези нарушения обаче не са основание за изменяване или отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 116/2.VІ.2010г. по внохд 108/2010г. на АС-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: