Р Е Ш Е Н И Е № 742/2010 г. София 05.01.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 28 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Р.-началник на ОСЗ-Б. чрез пълномощника адв.Л. Л. срещу решение № 246 от 8.10.09г.по в.гр.дело № 166/09г.на Пернишкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 86 от 5.01.09г.по гр.дело № 74/07г. на Районен съд- Брезник.С него е отхвърлен предявения от ОСЗГ-Б. иск по чл.97 ал.4 от ГПК/отм./за признаване за установено по отношение на манастир „Св.св.Б. К. и Д.”-с.Г.,общ.Б.,че е налице престъпно обстоятелство,изразяващо се в подправка на документ /Списък на стопаните собственици от[населено място],околия Брезнишка,притежаващи работна земя-ниви и ливади/ послужил като основание за признаване правото на собственост на ответния манастир върху земеделски земи,предмет на гр.дело № 91/05г.на БРС. С определение № 724 от 25.06.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса дали процесният документ е официален. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и искът –уважен. Ответникът по касационната жалба М. „Св.св.Б. К. и Д.”с.Г. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че твърденият за подправен документ /Списък на стопаните собственици от[населено място],околия Брезнишка,притежаващи работна земя-ниви и ливади/не е официален такъв,поради което не би могло да е налице престъпление по чл.308 от НК. Повдигнатият от касатора въпрос е дали процесният документ е официален.С оглед на това е поддържано противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана в ППВС № 3/82г. и ТР № 20/2.03.68г.на ОСГК на ВС.В ППВС № 3/82г.е прието,че при документната подправка по чл.308 и чл.301 НК,за наличието на официален документ да не се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила,а от неговата годност да създаде заблуждение у другиго.за съставомерността на деянието е без значение в каква форма е издаден,дали е подписан от едно вместо две лица,дали има изходящ номер,или няма такъв,дали има или няма дата,дали е поставен печат.Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето,на когото е предявен като редовен официален документ.Частен е всеки документ,който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице,както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му. С нормата на чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ допустимите доказателства,с които може да се докаже правото на собственост върху заявените за възстановяване земеделски земи са изброени неизчерпателно и те могат да бъдат както преки –нотариални актове,така и косвени –делбени протоколи,протоколи на ТКЗС,емлячни регистри и др.Процесният документ –списък на стопаните собственици от[населено място],околия Брезнишка,притежаващи работна земя – ниви и ливади от 10.02.1949г.е официален свидетелстващ документ,тъй като е съставен от длъжностно лице- пълномощник при селски общ.народен съвет[населено място],Брезнишко и подписът му е удостоверен с печат.Фактът,че документът е бил включен в Държавен архив[населено място] означава,че той е бил преценен като относим към въпроса за собствеността на земеделските земи и съгласно чл.2 ал.1 от Закона за държавния архивен фонд/ДВ,бр.54 от 12.07.1974г./е включен в съвкупността от „ценни явни и поверителни документи,които са създадени от дейността на учрежденията,научните,стопанските и обществените и други организации независимо от времето,мястото и начина за създаването им и които съхраняват от органите за управление на Държавния архивен фонд”.Следователно документът се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила поради това,че с такава са снабдени официалните свидетелстващи документи.Тежестта на доказване неистинността му е за оспорващата страна. При този отговор на поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС преди да реши спора по същество съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост .От това следва,че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.Служебното задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми,обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. В случая са налице основания за недопустимост на съдебния акт.Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,за което съдът следи служебно.Данните по делото сочат,че страните в настоящото производство са били страни в исковото производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,приключило с влязло в сила съдебно решение и в административно производство - по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността,приключило с влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността.Поради признато,но невъзстановено право на собственост върху 1702.500 дка земеделски имоти манастирът е обезщетен от ОСЗГ –гр.Б. с общо 187585 бр.поименни компенсаторни бонове на обща стойност 187 585 лв.Налице е напълно приключила процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху спорните земеделски земи.Към настоящия момент не съществува правоотношение между страните,което да обуславя правният интерес от установяване поправката на документа,въз основа на който ответният манастир е доказал правата си на собственост.Успешното провеждане на настоящия иск би било от значение за производство по чл.303 ал.1 т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собственост,но след него следва административно производство,по отношение на което настоящото решение не би могло да рефлектира при приключилата административна процедура. Предвид изложеното постановеното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а производството по иска -да се прекрати. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 246 от 8.10.09.,постановено по в. гр.дело № 166/09г.на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 86/5.01.09г.по гр.дело № 74/07г.на Районен съд-Брезник. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.