О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 402 гр. София, 29.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2420/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК“Лев инс“АД, депозирана чрез пълномощника на дружеството адв.К. И., против решение №63/08.07.2021г. по в.гр.д.№349/21г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №21006/28.01.2021г. по т.д.№5/2020г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Л. Х. А. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 08.10.2018г. в размер на разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва. Искането за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения срещу дружеството иск над посочения размер е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, извършвайки неправилна преценка на фактите,на които се основава претендираното субективно право и при липса на изложени съображения със съобразяване на съответните критерии, които да обосновават толкова висок размер на обезщетението. Като неправилен и несъобразен с практиката на ВКС е оспорен от касатора и отказът на въззивния състав да приеме наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, с оглед посоката ѝ на движение спрямо движещите се по пътното платно автомобили. Касаторът претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Ответницата по касационната жалба Л. Х. А., представлявана от адв.Р. М., в представен от последната писмен отговор, е оспорила наличието на предпоставки за допускане на касационния контрол върху обжалвания съдебен акт, а по същество е изложила съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания. Претендира на процесуалния ѝ представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата с начислен върху него ДДС. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: С исковата молба, с която Л. Х. А. е сезирала Пловдивски окръжен съд, ищцата е твърдяла настъпило на 08.10.2018г. с нейно участие ПТП, от което е претърпяла травматични увреждания - фрактура на лявата лакътна кост, във връзка с която ѝ е проведена операция под обща анестезия с дорзален достъп, кръвна репозиция и вътрешна фиксация със заключваща плака и винтове, след трепанация на тибията /големия пищял на крака/ и взет костен материал за автотрансплантация на костно вещество в областта на фрактурата. Поддържани са твърдения за търпени от ищцата силни физически болки и страдания, затруднения в обслужването, които продължават и в момента при обличане и хранене; нарушени психическо и емоционално състояния – изпитвани нервност, тревожност, напрежение, раздразнителност, стрес и страх от МПС, нарушен сън, притеснения от това,че е в тежест на околните, тъй като не може да се справя сама дори с елементарните битови дейности, поради което социалните ѝ контакти са сведени до минимум; страх, че няма да може да се възстанови напълно и пълноценно да използва и натоварва ръката си. За така търпените неимуществени вреди ищцата е претендирала да бъде обезщетена със сума в размер на 50 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, намирайки така предявения му размер за справедлив и адекватен за обезщетяване на търпените от ищцата физически и душевни болки и страдания. Отрекъл е с поведението си ищцата да е допринесла за причиняването им. Сезиран с въззивна жалба от ответника срещу частта от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 16 000 лв., апелативният съд е споделил крайния извод на Окръжен съд Смолян, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Приел е,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС,причинило ПТП /наличие на застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, виновно и противоправно причиняване на вреди на ищцата и причинна връзка между това поведение на застрахования и настъпилите вреди за пострадалото лице/. Намерил е за изяснен със заключението на вещото лице механизмът на ПТП, по време на настъпването на което ищцата се е движила по посока на движението на автомобила, управляван от виновния водач – от дясната, вместо от лявата страна на пътното платно срещу насрещното движение на автомобилите, което обстоятелство обаче съдът е приел,че не е допринесло за настъпването на вредите. За да направи това заключение съдът се е позовал както на заключението, така и на устните разяснения на експерта, изслушан в откритото съдебно заседание, който е установил,че към момента на ПТП ищцата не се е движела по пътното платно,а се е намирала на затревената площ вдясно от лентата за движение на автомобила /въпреки липсата на пътен банкет/; че водачът на последния е имал видимост напред в рамките на 86,20 м преди мястото на ПТП, а спирачният му път при възприетата скорост на движение е бил 46,99 м; наблюдавал е движението на пешеходката през цялото време до достигането на точката на съприкосновение с нея и е бил длъжен да намали и спре, за да се размине с насрещно идващия микробус, вместо което същият, за да избегне удар с него, е минал плътно вдясно по пътното платно, закачайки със страничното огледало на автомобила чантата на ищцата, носена от нея на лявата ѝ ръка, което е довело до получената вследствие на съприкосновението фрактура на същия крайник. При тези обстоятелства съдът е направил извод,че само по себе си нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на ищцата /придвижването ѝ по посоката на движение на автомобилите, вместо обратно на нея/ не е основание да се приеме наличие на съпричиняване щом този факт не е допринесъл пряко и обективно за настъпването на ПТП. За да определи справедливия размер на обезщетението за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди, съдът е възприел заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическа експертизи, както и наличната по делото медицинска документация. Посочил е,че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост с разместване на фрагментите, от което са последвали оток и деформация на мястото, съпроводени от интензивни болки и затруднения в движението на ръката, продължили до момента след оказаната оперативна медицинска помощ; след операцията и извършените във връзка с това манипулации болките са били с по-умерен интензитет, а в хроничния стадий постепенно са намалявали, като е останал дискомфортът от ограничените движения в лява предмишница и трудното вертикализиране, поради извършената остеопластика с кост, взета от големия пищял на крака; лечебният и възстановителният процеси са траели общо около четири месеца,в който период се включва и носенето на гипсова имобилизация в рамките на 30-40 дни. Съобразено е от съда установеното от непосредствен преглед на ищцата, извършен две години след инцидента, обективно състояние на повишена тревожност, напрегнатост, чувство на застрашеност, емоционална лабилност, потиснато настроение и нарушения на съня; демонстрирани са в присъствието на вещото лице негативни промени в мисленето и настроението /черни мисли, безнадеждност за бъдещето, самоизолация липса на положителни емоции и затруднения в поддържането на близки отношения/; установени са от експерта и нарушения в протичането на психическите функции, обосноваващи необходимост от професионална психиатрична помощ. Взети са предвид от състава и свидетелските показания на зетя и зълвата на ищцата, които потвърждават изпитваните от последната силни болки от травмата, нуждата от чужда помощ не само при болничния ѝ престой, но и след прибирането ѝ у дома,за да се храни, облича и ходи до тоалетна, което много я притеснявало /тъй като преди била свикнала да се грижи сама за себе си/ и това я карало да се срамува; наличието на ограничение в обема на движение на ръката две години след травмата и болките в мястото на левия ѝ крак, от което е била взета кост за присаждане в ръката; последвалата депресия и страх,че няма да може вече да се справя сама. При определянето на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил както тези обстоятелства, установяващи характера, вида на неимуществените вреди и тяхната продължителност, така и напредналата възраст на ищцата, възпрепятстваща по-бързото ѝ възстановяване и всички останали критерии, служещи като основа за определяне на обезщетението, обсъдени от първоинстанционния съд, към чиито мотиви въззивният състав е препратил, заявявайки, че ги споделя. По тези съображения е потвърдил като справедлив размерът на обезщетението от 50 000 лв. В обективираното в текста на касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събрани нови факти от значение за спорното право?; Как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщтение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; Доколкото петитумът на иска е за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия и следва да бъде определена? Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира,че не са обосновани предпоставките за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до контрол по същество от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на формулирани в изложението един или повече правни въпроси, които са били разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите , които са свързани с преценката на конкретни факти и с обсъждането на събраните по делото доказателства, т.е. въпроси по правилността на обжалваното решение. И трите въпроса са свързани с определения от въззивния съд размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, но по начина, по който са формулирани първият и третият от тях, те не осъществяват общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 ГПК и съгласно посочените по-горе разяснения в тълкувателната практика на ВКС. Първият от тях е напълно неотносим към обективно установимите данни по делото, свързани с процесуалното поведение на въззивния съд. В него се съдържа невярно внушение за определено от въззивния съд по-високо /от определеното от първоинстанционния/ обезщетение при липса на събрани нови доказателства за факти от съществено значение за спорното право. Видно от обжалваното решение обезщетението за вредите е възприето от въззивния съд в същия размер, намерен за справедлив и от състава на окръжния съд – 50 000 лв. За да бъде отговорено на третия от въпросите следва да бъде извършена преценка на фактите, установени в хода на производството пред двете инстанции, както и доколко формираните на базата на събраните доказателства изводи на въззивния състав съответстват на тях, което означава,че въпросът е изцяло по правилността на решението и поради това е от фактически, а не от правен характер. Обуславящ е единствено вторият въпрос, доколкото е свързан с прилагането на принципа на справедливостта, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, от който въззивният съд се е ръководил при постановяването на решението си, но наличието му само по себе си не е достатъчно да обоснове положителен за касатора изход от настоящата фаза на производството пред касационната инстанция. Допълнителната предпоставка за извършването на селекцията, на която той се е позовал в изложението си е тази по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно разясненията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият допълнителен селективен критерий е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена, както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Съображения за наличието на някоя от изброените хипотези в обосноваване на необходимост от допускане на обжалването по въпроса не са изложени от касатора, който се е позовал само бланкетно на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Освен това по приложението на чл.52 ЗЗД и за критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане е постановена задължителна съдебна практика – Постановление №4/68г. на Пленума на ВС,както и практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени и каквито са характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, вида и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, възрастта на пострадалия, както и други обстоятелства, като социално-икономическите условия в страната към момента на деликта. Наличието на такава практика, отговаряща на поставения от касатора въпрос как следва да се прилага принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД, която е и постоянна, и непротиворечива, и която не се нуждае от изменение и осъвременяване, е достатъчен аргумент да се приеме,че допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не може да намери приложение. Оплакване,че въззивният съд не е съобразил някой от тези критерии или ги е приложил при липса на обоснованост, касае съществото на спора и не може да бъде основание за уважаване на искането за допускане на касационния контрол по същество. Изложеното налага да бъде отказано допускането на въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди до касационен контрол. С оглед изхода на настоящото производство в полза на адв. Р. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 ЗАдв вр. чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1557 лв. с включен ДДС. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63/08.07.2021г. по в.гр.д.№349/21г. по описа на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му от ЗК“Лев инс“АД част. ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД с[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на адв.Р. М. – САК, с личен №[ЕГН] и с адрес на дейност [населено място] [улица] ет.4 адвокатско възнаграждение в размер на 1557 лв. с включен ДДС на основание чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 ЗАдв вр. чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.