Р Е Ш Е Н И Е № 43 Гр. София, 28.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 314/2020 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.18 ЗПП. Образувано е по жалба на Й. Я. И., чрез процесуален пълномощник, в качеството му на заявител по ф.д.№ 771/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав, срещу постановеното по делото решение от 27.12.2019 г., с което е оставено без уважение негово заявление с вх.№ 151352/06.12.2019 г. за вписване по партидата на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА РАВНОПРАВЕН ОБЩЕСТВЕН МОДЕЛ” на промени в регистрираните обстоятелства, а именно – заличаване на Й. Я. И. като член на Националния партиен съвет. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно. На първо място, с оглед легитимацията на заявителя се поддържа, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване, има интерес /следователно и право/ да поиска извършването му. Прави се оплакване, че уставът на партията е тълкуван буквално, без да се отчита взаимовръзката между членството в партията и възможността лицето да е член на ръководен орган. Поддържа се, че прекратяването на членството в партията неизбежно води и до освобождаването като член на съответния партиен орган. По-нататък се релевира неправилно извършеното от съдебния състав на СГС тълкуване на връзката между ЗПП и ЗЮЛНЦ, с оглед § 2 ПЗРЗПП, както и се излага, че не би следвало при липса на нормативна уредба в специалния закон единствените правила да се намират в устава на партията, тъй като така не може да се контролира законосъобразността му. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта – чл.46 ЗНА. Поради това следва да са приложими правилата на ЗЮЛНЦ и ТЗ и да се даде възможност на член на управителен орган на политическа партия едностранно да прекрати както участието си в партията, така и да се освободи от задълженията си като член на неин орган. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което искането за заличаване на Й. Я. И. като член на Националния партиен съвет на ПП „ДРОМ” да бъде уважено. Прокуратурата на РБ не представя писмен отговор срещу жалбата. Представителят на ВКП при разглеждането на делото в публичното съдебно заседание оспорва нейната основателност, а по същество намира решението за правилно и моли същото да бъде оставено в сила, тъй като заявлението за вписване на промяна в регистрираните обстоятелства изхожда от неоправомощено лице. ПП „ДРОМ” не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното: Депозираната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.18 ал.1 ЗПП, но разгледана по същество се явява неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя по заявление вх.№ 151352/06.12.2019 г., съставът на Софийския градски съд е посочил на първо място, че той не притежава легитимация да сезира регистърния съд, с оглед нормата на чл.600 ГПК, към която препраща тази на чл.17 ал.2 ЗПП. Й. И. е член на националния съвет на ПП „ДРОМ”, а съгласно чл.12.2 от устава на партията, тя се представлява от нейния председател – И. Я. И.. На следващо място съдът не е споделил аргументите на заявителя, че тъй като съгласно чл.22 ал.1 т.1 ЗЮЛНЦ вр. чл.17.2 от устава на ПП „ДРОМ” членството в партията може да бъде прекратено с едностранно волеизявление, то поради загубване на качеството на член на партията и по аналогия с уредбата относно управителните органи на търговските дружества, лицето следва да бъде заличено и от управителните органи на партията. Изложени са съображения, че самият ЗЮЛНЦ не включва разпоредба, предвиждаща възможност за членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел сами да искат вписване на заличаването си по партидата на сдруженията или фондациите, поради което нормата на § 2 ПЗРЗПП /че за неуредените в този закон въпроси се прилага субсидиарно ЗЮЛНЦ/ не е относима в случая. Изведени са и изводи за неприложимост по аналогия на нормата на чл.141 ал.5 ТЗ. На последно място е посочено, че съобразно устава на ПП „ДРОМ”, както избирането, така и освобождаването на членове на Националния съвет е от компетентността единствено на Националната конференция. Действително, с подаденото заявление от 02.12.2019 г. Й. Я. И. е прекратил членството си в ПП „ДРОМ”, но в устава не е предвидено автоматично отпадане и на членството му в Националния съвет. Всички изводи регистърният съд е подкрепил с относима практика на ВКС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обстоятелството, че заявлението за вписване на промени в регистрираните обстоятелства съгласно чл.17 ал.1 т.8 ЗПП не изхожда от оправомощено лице /по смисъла на чл.15 ал.2 ЗПП вр. чл.600 т.1 ГПК това е органът, който съгласно устава представлява партията/ е достатъчна пречка същото да бъде уважено. В този смисъл е трайната практика на ВКС, намерила израз в решение № 194/07.01.2014 г. по т.д.№ 3971/2013 г. на І т.о. и решение № 93/21.05.2009 г. по т.д.№ 403/2009 г. на ІІ т.о. Жалбоподателят се позовава на практика на САС относно правото на член на управителния съвет на сдружение да прекрати членството си в съвета и да заяви за вписване промяната в обстоятелствата, по аналогия с разпоредбите на чл.141 ал.5 ТЗ и чл.233 ал.5 ТЗ. От нея не става ясно, дали заявителят /който е бил и президент на УС на сдружението/ притежава изискуемата активна легитимация. Независимо от горното следва да се посочи, че цитираните норми на ТЗ не са приложими по аналогия в настоящия казус. На първо място, те касаят изрично уредено изключение от общите правила, приложимо само при определени условия: 1. достатъчен срок /съответно от 1 и 6 месеца/, в който дружеството следва да заяви за вписване промените - заличаване на управител или член на съвет на АД; и 2. бездействие на дружеството. Едва при кумулативното наличие на горните предпоставки възниква правото на посочените лица сами да сезират службата по регистрация към Агенцията по вписванията. На следващо място в ТЗ са уредени и последиците от подобно заличаване – предвижда се прекратяване на дружеството по иск на прокурора, ако ООД остане без управител – чл. 155 т.3 ТЗ или ако броят на членовете на съвет на АД спадне под законовия минимум - чл.252 ал.1 т.6 ТЗ. Съответно на коментираната уредба в ТЗ, в нормата на чл.15 ал.1 т.3 ЗТРРЮЛНЦ като легитимирани заявители освен лимитативно изброените са включени и други лица, в предвидените по закон случаи. Подобни норми не се съдържат в ЗПП, ЗЮЛНЦ или ГПК, чиито правила уреждат вписването в регистъра на политическите партии, поради което не може да се прави аналогия с реда за заличаване на членове на управителни органи на търговско дружество, съгласно чл.46 ал.2 ЗНА, а и това не би съответствало на целта на нормативния акт и охранителния характер на производството. Тъй като заявлението по чл.17 ал.1 т.8 ЗПП не е подадено от оправомощено лице, включително и съгласно чл.12.2.2 от устава на ПП „ДРОМ”, липсва основание за преценка и тълкуване на устава на политическата партия в частта, касаеща прекратяването на членство в ръководния й орган. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.12.2019 г. по ф.д.№ 771/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: