4 Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 12 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 април, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 740 / 2010 година Касационното производство е образувано по касационна жалба на подс. А. И. П. и подс. Ю. И. М., депозирана чрез техния защитник, срещу въззивно решение № 210 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 377 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител К. И. Х. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Пловдив в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 8 от 22. 06. 2010 год., постановена по НОХД № 34 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, подс. Ю. И. М. е бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, като извършител в съучастие с подс. А. И. П., при условията на опасен рецидив, с цел да принуди К. И. Х. да се разпореди с вещи - пари в размер на 600 лв., го е заплашил с насилие, като деянието е било придружено със заплаха за убийство спрямо К. И. Х., с причиняване на същия на лека телесна повреда, и е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 7 във вр. с ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 2 и т. 4, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване и „глоба” в размер на 5000 лева. Със същата присъда, подс. А. И. П. е бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като извършител с подс. Ю. И. М., с цел да принуди К. И. Х. да се разпореди с вещи - пари в размер на 600 лв., го е заплашил с насилие, като деянието е било придружено със заплаха за убийство спрямо К. И. Х., с причиняване на същия на лека телесна повреда, и е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 2 и т. 4, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване и „глоба” в размер на 3000 лева. Двамата подсъдими били също и осъдени, солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител К. И. Х., сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увредата, като иска е бил отхвърлен до пълният си предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. С атакуваното решение № 210 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 377 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив, горепосочената присъда е била изменена в частта й, с която подс. М. и П. са били признати за виновни по чл. 213а, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, като същите са били признати за невинни и оправдани по тези обвинения. В останалата си част, първоинстанционната присъда, била потвърдена. Касационната инстанция намира, че релевираните в касационните жалби на подс. А. И. П. и подс. Ю. И. М. доводи, са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от НПК, в претендираното им в жалбите съдържание. Това е така поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по изискуемия от закона процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. Пловдив, а частично и Окръжен съд – гр. Кърджали, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и недвусмислен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е бил направен анализ на депозираните показания от разпитаните по делото свидетели. В случая, оценъчната дейност по отношение на установената доказателствена съвкупност, е извършена от съдилищата по фактите, при съобразяване с принципите визирани в разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Апелативен съд - гр. Пловдив като въззивна инстанция, съдържателно и обосновано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Вследствие на направеня анализ на доказателствения материал касаещ относимите към предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК, обстоятелства, правната квалификация на деянията осъществени от подсъдимите е била прецизирана, като последните са били оправдани по възведеното им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК, както и за това, че са осъществили престъпното деяние при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. Извън всякакво съмнение, от доказателствата по делото се установява, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК, а за подс. М. и във вр. с ал. 3, т. 7 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК, тъй като на инкриминираните дата и място, с цел да принудят гражданския ищец и частен обвинител К. И. Х. да се разпореди с вещи - пари в размер на 600 лв., са го заплашили с насилие, като деянието е било придружено със заплаха за убийство спрямо Х. и е извършено от две лица, а касателно подс. М. осъщественото представлява и опасен рецидив. Предприетите от страна на пострадалия действия свързани с изскачането от автомобила на подсъдимите, алармирането на органите на МВР, а не на последно място и последвалото напускане на пределите на РБългария, говорят с категоричност за оказаната му от подсъдимите с определена цел принуда, както и за отправената от тях, заплаха за убийство. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. По отношение на доводите изложени в касационната жалба и касаещи прочитането на показанията на гражданския ищец и частен обвинител К. Х. и тези на свид. И. Х., проведения разпит на К. Х. пред съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, както и престъпната деятелност на подс. П., апелативния съд е дал подробни и изчерпателни отговори споделяни изцяло и от настоящата инстанция, поради и което обстоятелство е безпредметно, същите да бъдат преповтаряни. Наложените на всеки един от подсъдимите наказания, макар и определени съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствуват на обществената опасност на деянието и дееца и се явяват изцяло съобразени с разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно инстанциите по фактите са счели, че с именно така определените размери на наказанието „лишаване от свобода” и наказанието „глоба” наложени на подсъдимите, същите се явяват съответни на действителната тежест на извършеното от дейците престъпление и в по – пълен обем биха постигнали целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само на двамата подсъдими, но и на останалите членове на обществото. Като отговор на касационната жалба в този аспект следва да се отбележи, че съдилищата, са се съобразили изцяло с установените по делото доказателства, поради и което наложените на подсъдимите П. и М. наказания, са в предвидения законов минимум. Поради тези съображения, изложените в касационната жалба доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимите се явяват неоснователни. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите А. И. П. и Ю. И. М. следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалвания въззивен съдебен акт оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 210 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 377 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: